Съчинения в 8 тома - том 7: Слуги, банкрути, шарлатани и катерички

Захарий Стоянов Времетраене: 1:37 мин. Пролетно тайнство Люси Колман Времетраене: 1:01 мин. Сребърният век на цар Иван Асен II Христо Матанов Времетраене: 1:07 мин.

Книгата "Слуги, банкрути, шарлатани и катерички" е част от поредицата "Съчинения в 8 тома" на издателство "Захарий Стоянов".

Непреходното значение на Захарий-Стояновата публицистика е заключено в неговата способност да отразява живо и пластично процеса на създаване на историята, да запечатва нейното движение, да съхранява неумиращ образа я. Тая публицистика притежава особен ритъм, ритъма на неспокойната и търсеща мисъл, на неукротимата и непрестанно пулсираща емоция. Тя цялата е действие, движение и невъзможност да се ограничи това движение. Тя реагира остро и мигновено на всеки факт от тогавашните обществени отношения. Но бързите рефлексии на тази публицистика се определят преди всичко от изключителния динамичен дух, с който е наситена. След Христо Ботев българската литература не познава толкова емоционално въздействащ полемист като Захарий Стоянов. Наистина ураганното му слово дава основание на Никола Обретенов да възкликне: "А когато пък полемизираше, за да отстоява идеите си, да брани свободата и независимостта на България, тоя беше неумолим и безпощаден в стихията си."
Иван Гранитски

Захарий Стоянов (Джендо Стоянов Джедев) оставя ярък отпечатък върху българската история и литература. Като възрожденец, живял на границата между две епохи, със съдбата си свидетелства както за бурното историческо време, така и за духовния прогрес и патриотичния дух, които движат всички важни събития, на които е съвременник.

Роден е през 1850 г. в с. Медвен, Сливенско, в обикновено семейство на овчар. През първите години от живота си бъдещият революционер учи в църковното и класното училище в Медвен при даскал Буньо. След навършване на 16 години, също както и своите връстници, пътува до Добруджанските овчарски хъшли, за да пасе овцете. Жадува за книги, но всичко, с което може да се снабди, са четивата, с които разполагат и останалите овчари - в голямата си част пълни със суеверия и недостатъчни за неговата жажда за просвета. На 19 години, Джендо иска от баща си да му изплати определена сума за прекараното време като овчар, за да може "да си търси честта по други места".

Изгонен от баща си след това искане, известно време работи като овчар в с. Инджекьой и с. Подвис. След това заминава за Русе, където не го приемат в училище, защото е преминал обичайната възраст. Постъпва като абаджийски чирак. Започва да посещава често русенското читалище "Зора", където по това време се събират млади революционери, водени от Никола Обретенов. Джендо Джедев не само проявява желание да се самообразова, но и се включва в Русенския частен революционен комитет на ВРО. Скоро след това, въпреки неговата предпазливост, русенската полиция започва да го следи и затова се премества в железницата на гара Търново-Сеймен като чиновник-маневрист.

Две години по-късно, през 1875 г., взима участие в Старозагорското въстание, като по време на подготовката за него се сближава със Стефан Стамболов, а след потушаването на въстанието се укрива в Харманли. Продължава с революционната дейност веднага щом разбира, че предстои ново въстание - неговата територията е IV-ти революционен окръг. Успява да си извоюва авторитет със своето неуморно участие и заслуги за делото, като печели доверието и на Георги Бенковски. По време на Априлското въстание е част от Хвърковатата чета и приближен на Бенковски. По това време постоянно си води бележки, които после ще намерят реализация в "Записки по българските въстания".

След потушаването на Априлското въстание, по чудо остава жив - успява да избяга след предателството на овчаря дядо Вълю и засадата в Тетевенския Балкан. При засадата Бенковски е убит на място, но Джендо се спасява, след като пада във водите на буйната и придошла р. Свинарска и тя го отнася. След мъчително скитане из Балкана е заловен в с. Терзийско и прекарва няколко още по-тежки месеци по затворите.

Няма достатъчно доказателства за участието му в бунта, за което вероятно има значение и смяната на родното му име. Принуден е обаче да се върне в с. Медвен, където е под контрола на властта. От там през 1877 г. успява нелегално да отиде в Търново и се свързва отново със Стефан Стамболов.

След Освобождението заема административни длъжности, като приблизително по това време се появяват и първите му публицистични творби. През 1882 г. критикува остро политиката на княз Александър Батенберг, а от 1885 г. политическата му дейност е свързана с Български таен централен революционен комитет и дейността по обединяването на княжество България и Източна Румелия. По-късно участва и в дейността на Народнолибералната партия. В годините между 1887 и 1889 г. е част от V-то Народно събрание.

Публицистиката на Захари Стоянов излиза в периодични издания като "Независимост", "Братство", "Съветник", "Светлина", "Южна България", "Свирка" и др. От 1885 г. Пише във вестник "Борба" - самостоятелно издаван и редактиран лично от него. Във вижданията на Захарий Стоянов е, че литературата трябва да служи на обществото. Това виждане е отразено в неговите статии и фейлетони, касаещи актуалния политически живот. Перото му е остро, а думите му имат висок емоционален заряд. Освен на публицистика, Захарий Стоянов е автор и на епохални мемоарни съчинения. Като участник в събитията около Освобождението, той не само допълва историята, но и възражда паметта за националните ни герои и идеали. Като свидетел и участник в историческите събития, не може да допусне да бъдат забравени и заменени.

Измежду ценните мемоарно-биографични произведения, с които Захарий Стоянов обогатява националната ни литература, са "Васил Левски - Дякона (Черти из живота му)", "Черти от живота и списателската деятелност на Любен С. Каравелов (събрани в сборника "Знаеш ли ти кои сме?", както и емблематичното за националната литература и история съчинение "Записки по българските въстания".

Захарий Стоянов ООД
София, 1784
ул. Боян Дамянов 7
office@zstoyanov.com

Иван Гранитски. Огнената полемика на Летописеца
Победа
Да те пази Господ от костеливи орехи
Русчук в Гюргьово и Гюргьово в Русчук
По вън и вътре
До покаяните (Писмо)
Във всеки народ има такива
На катеричките
"Ради Бога"
Вестник Народни права
Малка бележка
Да го оплакваш ли, да му се смееш ли
На принципистите
На принципистите
Принциписти, катерички и сойки
Епизод из миналото на българските емигранти
Минало е пред очи
Пред бурята
Една необходимост
Наши работи (Банкрутство във водителите)
Ние, долуподписаните
Руското "съобщение"
Слуги, банкрути, шарлатани и катерички
Кога ще се прогласи България за независима
Шарени работи
Който иска да служи, трябва да служи честно
На мнозина
Този неизвестен досега Константинов
Принципи и практика
Тю, дявол да го вземе
Наши работи (Кой се е деморализирал от 12-ий август насам)
Хора от книга и хора от месо
Урок от миналото
На мнозина
Где е най-голямото робство?
Наши работи (Народът и нуждите му)
По държавния нихилизъм
Скица над Петко Каравелов
Пътуването на Негово Царско Височество и гладниците
Наши работи (Жабата и орелът)
Христо Ботйов
Ситно дребно фейлетонче
Наши работи (От ненадейно)
Чужди работи
Наши работи (Грозното престъпление)
Либерали и консерватори
Наши работи (Политически разврат)
Наши работи (Драган Цанков според нас и според други)
Наши работи (Светлото ни минало и настоящите измети)
Три брошури
Наши работи (Русия, Австрия и Хиената)
Наши работи (Граф Игнатиев и Кронослав Херуц)
Наши работи (Австрия и нейните жертви)
Наши работи (В. Независимост и Търновска конституция)
Наши работи (Един нечакан акт)
нашир работи (Киевското общество)
Наши работи (Смешното минало)
Петко-Каравеловото русофиство, австрофилство и шарлатанство
Наши и чужди работи
Наши работи ("Младата партия")
Наши работи (Един поглед върху миналото)
Наши работи (После лай-виение)
Наши работи (Нашата конституция и нейните тълкуватели)
Наши работи (Новият ерес и неговите лъжепророци)
Наши работи (Обвиняват ни)
Принципът. На господин В. Д. Стоянов
Наши работи (Нашите противници и нашата жедност да се борим с тях)
Наши работи (Дядо Славейков и неговата изповед)
Либералният клуб
Дядо Славейков и отговорите му
Господ дал Вазову дарбица и талант
Д. Ганчев е раб на историята
Фондът и господин В. Радославов
Пак. В. Радославов и фондът
Книжнина
Свършихме своя период на храненици
Лек отговор до приятелите на Народни права
За христоматията и за ориза
Вазовата драма "Руска"
Пази боже
Двама кърпачи с ножици в ръка
Още по-лек отговорец на Народни права
Преглед на кн. 27 на Периодическо списание на БКД
Револверът на Ангел Кънчев
Съвсем лек отговор до Народни права
Ловченското Буланже
Рецензии
Дошле ни са и ще ни дойдат
Не сме видели с очите си
Ако сведенията ни са верни
Те заслужават поддръжка и насърчение
Драма без душа и кости
Реакция и слободия
Научаваме се, че
Ние се възмущаваме
Нова песен на ветх глас
М. Е. Салтиков Щедрин (Шчедрин)
Нови книги и списания
Един държавен нихилист
Софийска библиотека
На върха на Витоша
Бистрене на политика и инат
Приложение

• Общи бележки за имена, събития и зидания
• Речник на някои остарели, диалектни и редки думи в българския език, употребени в статиите на Захарий Стоянов