"Когато си високо в планината, мисълта ти без усилие е готова да поеме по косите пътеки през уври и чукари с неясен копнеж към някакъв бизнесмен връх. Може би само с мене е така, защото съм зодия Козирог и това рогато небесно същество ме тика към острите ръбове на пропастите и каменния водопад на сипеите. Така е и този път, но сега целта ми си има име - някъде там, в мъгливата вис, където букаците се сменят с елаци, обитава едно от невероятните божии творения, създадено с мускули от гранит, с копита от челик, с рога от кремък и пъргавина на тетива." Йото Пацов, "Козирог за Стрелеца" ... |
|
|
"Реката тук е ламя. Първо се спуска от Вежен черна и бяла - Черни Вит и Бели Вит. Черната е от земята, бялата е от небето. Черното е от усойните долове, бялото - от снежните хребети. С бялото на бързеите, зеленото на вировете и червеното на чукарите. Сила! И красота. И ако човек има воля да остави от него да се оттече омерзението на ежедневието и седне на върбовия бряг да погледа със сърцето си как струи животът, ще я види. Ламята. Очите и светят с мрачния блясък на предвечните вулкани, лапите ѝ дълбаят каньони и пещери, въртопи и подмоли, мускулите ѝ набъбват от дъждове и порои... Ту е бяла от облаци, ... |
|
|
"Когато бях на 7 години веднъж заваля сняг. Валеше всеки ден в продължение на два месеца. Аз бях в първи клас и учех как се пишат ченгелчета и цифри. Училището не беше далече, но всяка сутрин Бащата изваждаше малка дървена шейна изпод навеса. Аз сядах на нея, а той ме увиваше до носа със синьо меко одеяло. После хващаше връвта и започваше да дърпа шейната напред по снега. Аз виждах света през ръба на одеялото. Този свят беше затрупан в белота и избелял като преекспонирана снимка. Сутрешните пътувания бяха монохромни и студени. Пред себе си виждах краката на Бащата. Те правеха дупки в преспите, в които още сънените ми ... |
|
|
"... В събота привечер лежи на брега на океана. Мисли за родителите си и мисълта му е ясна, опитва се да подреди доминото на спомените, но не се получава. Шарада. Спрял е Форда на 100 m от брега. Зяпа носталгично изчезващото зад хоризонта слънце. Дошъл е да остане, и толкова. Това, което е видял, не му дава спокойствие. Дойде, побачка, Guten Abend, дори утре ще се натурализира. Иска да мисли за онова петънце на Балканите, но вълните изтриват мислите му като фигури по пясъка. Единственото, което съзира ясно, е краят. Там, където слънцето залязва. И своя програмиран финал. Бяга на запад при залез слънце, за да види по- ... |
|
|
Ситком роман. ... Студентски град от времето преди смартфоните. Няколко момичета и момчета от специалност "Философия" на Софийския университет решават да правят студентски вестник. А покрай него ври и кипи от влюбвания, раздели, приятелства и предателства... История, изпълнена с комични ситуации и недоразумения по стаите на студентските общежития. ... |
|
|
"Когото и от съселяните на Артелерон Худин да попитате, със сигурност ще ви каже, че старецът, както е изразът - си е вързал гащите. Все пак той разполагаше със своята пенсийка на ветеран от войната, живееше на хубаво място в спретната къщурка, нищо че не бе негова, пък и косата му още си бе на мястото. А освен всички тия благинки Худин се радваше и на практически неограничени количества алкохол, въртеше тайна търговия заедно със стар свой приятел и най-вече нямаше никакво намерение да умира скоро, понеже беше безсмъртен. Според него обаче тези факти сами по себе си не бяха изцяло положителни. Къщата, предоставена ... |
Книги 
Рейтинг: 9.00 / 2 гласа 
