Група жени, чиито мъже са убити, вървят в леденото февруарско разсъмване към мястото на убийството. Вали сняг. Жените не говорят. Като някакви черни мироносици, но не за да възвестят радостната вест, а за да видят ямата, където със сгурия са засипани телата на мъжете и бащите им. Снегът не се задържа върху този черен кръг. Стопява се. Всичко наоколо е бяло, а този кръг остава черен. Роман за три жени и едно дете, които преминават през тежки за нашата история събития. Те са поразени от тоталитарния режим, установил се чрез съветската окупация след деветосептемврийския преврат."Ние всички, родените преди '89-а и ... |
|
|
"Триумфът на хиените" е роман за генезиса на българската мафия и нейния невероятен успех в ограбването на националното богатство. Иван Тренев майсторски обрисува един свят на потресаваща корупция, огромни измами, заговори и убийства. Свят, в който неговите герои трябва да оцелеят без милостта на съдбата. Лятото на 1989 г. - гигантският грабеж започва. Хиените на Прехода излизат от своите бърлоги. Създава се мафия, която ще прегърне България в задушаваща прегръдка. Валентин Лакев - Пързалката иска да стане богат и независим. Стартира с бира-скара и се издига до истински олигарх. Когато започва, не допуска, че ... |
|
|
Това е разказ за прехода и за неговите герои - страдалци, наивници, простаци. Независимо от пътя, който поемат, те оставят белязани от калейдоскопа на промените. Но някъде вътре в тях плаче носталгията по синия фургон на разбитите им мечти. В книгата е отразена съдбата на така наречения "малък човек", на героите на прехода - страдалци, наивници, откровени простаци, представят един на вид хаотичен, но всъщност перфектно подреден пъзел на съвременна България. ... |
|
|
Не ви познавам е своеобразно продължение на Поразените. Действието му се развива в наши дни, но нишките не са прекъснати. Александра вече не е дете. Върху нея се стоварва тежестта на миналото. Деветосептемврийският манталитет е дълбоко прикрит, но просмукан в обществото. Той е чакал своето време като чудовище, притаявало се дълго в укритието си, което сега спокойно може да показва хищническите си зъби, да ръмжи, да заплашва и да разкъсва."Поразените е триптих на пролетта. Както в някои фламандски платна страничните крила се затварят, за да разкрият другото, по-голямо изображение: в този случай това е портретът на ... |
|
|
Аз, Арбуза разглежда разделението в обществото и изграждането на зависими групи в него от икономически кланове с общ генезис, разгарящи противоречия под фалшиви лозунги за борба с пороците и корупцията. Романът се явява продължение на трилогията Минало незабравимо, описваща живота на няколко поколения в периода на тоталитарната диктатура и първите години на прехода към гражданско общество у нас. В него се третира и противоборството при оценката на миналото, която силните на деня искат да наложат, за да чертаят те перспективите на бъдещето. Авторът подтиква читателя си да се съгласява с някои идеи и да не се съгласява с ... |
|
|
Едновременно исторически, политически, социален и ироничен роман за недалечното ни минало. Но и болезнено реалистичен, със сюжет, взет от самия живот. Момчетата от бившата улица Три уши са и извисени, и по човешки порочни. И мъдри, и симпатично глупави. Но винаги честни и питащи в едно трудно и жестоко време, когато всички са равни, но някои - по-равни, а трети - най-равни. Абсурдни, но реални ситуации, колоритни характери, неочаквани обрати, описани със сочен и цветист език.. ... |
|
|
Силен, плътен, увличащ текст, "Глиненият цар" на Добромир Байчев ни хвърля в едно от най-кошмарните български места - лагера "Белене". И по съвсем неочакван начин ни извежда оттам - отвъд ужасите и оскотяването - по ирационалната нишка, която спасява човека - въпреки невъзможния бит, убийствената лична съдба и пагубната хватка на системата. История за благородството - там, където то е най-застрашено. И за приятелството - между онези, между които то е най-абсурдно. И за онова особено, което опазва човешкото у нас. Талант, интерес, умение... то може да се въплъти във виртуозна партия шах или в нещо друго ... |
|
|
„...важното е не дали станалото наистина се е случило, важното е, че като нищо би могло да се случи.” Можем ли да живеем без комунизъм? Това е въпросът, който задава книгата. И не му отговаря, защото е скромен литературен опит, а не партийна програма и не си поставя целта да надскочи стремежа на обществото, който не е нито твърде висок, нито твърде далечен. Да седим, потънали в пиянството на безхаберието, само и само за да леем крокодилските сълзи на самосъжалението – това е завоеванието на комунизма, от което не искаме да се отървем, въпреки високата цена, на която ни бе продаден този сурогат на живот. Костадин ... |
|
|
Един роман за парите и властта, за престъплението и наказанието. "Лъжа хората, но не се брои, мамя ги, но не се брои, крада, но не се брои. Всъщност няма втори шанс и всичко се брои. Хората не забравят и не прощават. Да спечелиш втори шанс, значи че си загубил първия. Всеки говори за втори шанс, но никой не иска да си спомни как е влязъл през вратата на злото за първи път." ... |
|
|
Политически роман ... Тази книга можеше да носи друго заглавие - например "Митове и истини от българската история", Но нямаше да е точно, тъй като старите гърци са превърнали своята история в епос, в който никой не се съмнява - легендите и митовете за техните герои и събития са непоклатими като самата истина. Друго е с малка България, въпреки че и нашата история е на повече от 1300 години. Събирана и фалшифицирана от невежи и предубедени летописци, днес се е стигнало до там, че дори досиетата на комунистическата Държавна сигурност изглеждат по-важни и по-достоверни, сякаш сме нямали над 13 века държава. Все още ... |
|
|
Политически роман ... Всяка прилика с действителни лица и събития е напълно случайна и не е търсена умишлено. "Колко е мрачно да си някой-и като жаба мокра- да казваш цял ден свойто име през възхитена локва." Емили Дикинсън "България има три радикални проблема: престъпници, пътища и престъпници, показващи пътя."Митко Динев ... |
|
|
Хората на нашето време загърбиха идеите и избраха парите. Ако имаше правосъдие и гражданско общество, нямаше да ни управляват крадливи политици, които не могат да обяснят дори собствените си имоти. В "Спирт" героите са всемогъщи, докато са на власт. След нея и без пари, които да ги правят недосегаеми, те стават жертва на беззаконието, което са покровителствали. ... |
