"Животът
Нека да започнем с живота. Има толкова много теории за живота и случващото се в него. Определено класическата представа за живота, която ни се предлага, не е напълно вярна, но това е информацията, с която може да се справи масовото човешко съзнание. Животът, който наричаме "реален", е с 3D вибрация. За него е характерно преживяването на света чрез страховете. Страховете ни рамкират, от една страна, но, от друга страна, ни заземяват, т.е. чрез тях оцеляваме, а именно това е основната и най-базисната характеристика на "реалния живот". Само че душите ни не искат вече само да оцеляват, а искат и да чувстват, да заявяват себе си, да комуникират нуждите и желанията си, да виждат по-голямата картина, да усещат, че са част от цялото. Страховете обаче ни пречат да разширим съзнанието си. В продължение на векове те са ни помагали да оцеляваме, но и ни пречат да продължим духовното си извисяване. А то се случва именно когато се изправим пред страховете ни, видим ги, осъзнаем ги и минем отвъд тях.
Страховете са крайно субективни. Един човек се плаши от едно, друг - от друго. Страховете се свързват и с миналите ни опитности в духовен план, с различните епохи и преживявания, през които сме минали. Страховете са блокирана енергия. Ще дам пример. В един минал живот човек умира от липса на храна. В епохата, в която е живял, храна не е имало. Когато е намирал нещо за прехрана, той се е тъпчел и е изяждал всичко, за да оцелее. Не се е наслаждавал на храната, а просто я е поглъщал. В настоящия живот тази душа се ражда в богато семейство, в което има изобилие от храна. Да, но душата се чувства гладна, страхува се от глада, безпокои се, че няма да оцелее. Тази душа започва да се тъпче с всичко, което намери, и в ранна детска възраст е със сериозно затлъстяване, защото не може да спре да се презапасява на базата на старите си страхове. В един момент храната убива тази душа. Тя отново се ражда в ново семейство. Храна има, но душата отказва да я поема, защото преди точно тя я е убила. В един момент липсата на храна я убива отново. Този цикъл може да продължи до безкрай, ако душата не осъзнае, че страхът от липса на храна и ужасът, че няма да оцелее, провокиран от първия живот, просто вече не е актуален.
Достатъчно е да го разбере и ще може да излекува връзката си с храната. За да се случи това, трябва да се разбере първо причината. И тук следва първото голямо заключение - първопричината се крие в миналото. Това минало, което е обозримо, или онова, което е дълбоко забравено в съзнателен план, но подсъзнанието помни много добре. За душата страхът от глада не е минал, той е настоящ и както виждаме - той е и бъдещ. Той е енергийна конструкция, опитност, която не се интересува от човешката представа за време. Той си е там. Той е урок и чака душата да се справи с него. Според една от езотеричните теории всичко се случва тук и сега, време няма. Можем да се върнем към предишния пример. В момента душата усеща, че няма храна и трябва да се натъпче, а направи ли го, храната я убива и тя я отказва. Така се появява противоречието, в което искаш нещо, но и едновременно го мразиш, защото различни части от теб резонират по различен начин. Чувстваш, че полудяваш, но реално всяка една част от теб е права за себе си. Всяка една част иска да бъде видяна, приета и интегрирана.
Едва когато видим цялостната картина, можем да намерим и решението. Ако лекуваме само една част от нас, то пак се получава дисбаланс. Каквото и да постигнем, друга част от нас няма да е доволна. Така ние се отчайваме от себе си, защото не успяваме да видим цялостната картина. Това противоречие може да се отнася до храната, до любовта, до щастието, до парите. От една страна, много ги искаме, но от друга - не. Една част от нас иска любов и иска да ѝ се отдаде напълно и да се слее с нея, но друга част от нас я намира за заплашителна и нараняваща и ни предпазва от нея. Всяка една от двете части е права за себе си. Въпросът е, че те не се чуват. За да може да се реши проблемът, тези две части трябва да бъдат интегрирани. Всяко едно неразположение, което имаме, независимо дали е физическо или емоционално, си има първопричина. Без да я разберем, няма как да се справим със ситуацията. А тя често е почти напълно осъзната, в подсъзнанието е, но нашето човешко съзнание не ни позволява да я осъзнаем напълно. Истината е, че решенията и на най-сложните и заплетени казуси в живота ни са много прости.
Миналото може да бъде изцелено просто като бъде осветено и видяно, а не заметено под килима. Настоящето се свързва с отговорност-
та, която поемаме тук и сега, и именно от нея зависи бъдещето ни. Загърбвайки миналото, пренебрегвайки настоящето и питайки само за бъдещето, ние се обричаме на пустота. Какво следва оттук нататък зависи от това какво си направил и какво правиш, а това, че не правиш нищо, се свързва със страховете ти. Всъщност, дори когато не правим нищо, ние правим нещо и това е да оцеляваме. А защо не сме щастливи? Защото искаме и да чувстваме, да обичаме, да сме обичани, да говорим, да сме чути, да мислим, да се вдъхновяваме."
Из книгата
Рейтинг: 10.00 / 2 гласа
