Боговете на промяната

Болка, криза и транзитите на Уран, Нептун и Плутон. Животът невинаги е лесен. Не е възможно да живееш в дълбочина и да не изпитваш страдание или да преминаваш през кризисни периоди, провали или значими разрушителни промени. Макар да е съвсем неизбежно, съдбоносната роля на болката и кризите в процеса на растеж и еволюция невинаги е очевидна. Докато някои хора остават встрани и никога не изживяват трудни времена, много други излизат от конфликт или разрив обновени и променени, наистина много по-живи. Те се "завръщат" към живота с обновена ангажираност към пренебрегвани възможности, с ново усещане за онова, което можем да наречем "свещено" в битието, и със силно нараснала чувствителност към другите.

"Твоята болка е просто разбиване на бронята, която пречи на разбирането ти."
Халил Джибран

"Изглежда така, сякаш идеите избират времето кога да бъдат родени. Френският астроном Пиер Лемоние (1715 - 1799) съзира Уран най-малко 12 пъти, но изобщо не подозира, че мъничката мъждукаща светлина би могла да е планета. Вероятно е смятал за невъзможно да си представи, че съвършената подредба на Слънчевата система с нейните седем небесни тела, въртящи се около Слънцето, би могла да бъде различна. Едва ли е знаел, че разрушаването на съществуващата система е именно онова, което ще символизира Уран. Действителното откриване на Уран се приписва на Уилям Хершел (1738 - 1822), който докладва за своето откритие пред Кралското общество на астрономите на 26 април 1781 година. Колко подхожда на Уран - планетата, свързвана с ексцентричността и промяната - това, че неговият откривател по това време не е професионален астроном, а музикант, чието хоби е да наблюдава звездите.

Уран е два пъти по-далеч от Слънцето, отколкото Сатурн, и неговото припознаване като планета веднага удвоява размерите на Слънчевата система. Съществуването на Уран също описва някои необясними странности в орбитите на познатите планети - загадка, която доста време е смущавала астрономите. Още от самото начало Уран представлява нарушител на правилата, що се отнася до традиционните космологически схеми. И както би повелила синхроничността, Уран определя времето на навлизането си с нюх, така че да то съвпадне с три значими социални революции, също предназначени да разрушат установения порядък на нещата. В американската и във френската революция потиснатите се надигат, за да оспорят статуквото и съществуващата власт. И заедно с Уран настъпва индустриалната революция: появяват се пробиви в науката, технологията и комуникациите, които драстично ще променят модела на живот на Земята.

На личностно ниво Урановият транзит се свързва с промяна и разрив, и с фаза в живота ни, когато е необходимо нещо ново - нещо "ексцентрично" - да пробие в съзнанието. Това е време човек да бъде любопитен и да експериментира, период, когато могат да бъдат опитани нови неща и има рискове, които да бъдат поети. Понякога съзнателно избираме да въведем тези промени; друг път изглежда така, сякаш са ни принудили външни събития. Във всеки случай, Уран възнамерява да ни свърже с неизследвани страни от нашата природа. Там, където, заради безопасността или сигурността, сме заседнали в навиците си, Уран сигнализира, че сме готови да скъсаме с рутината и моделите, които са прекалено закостенели или ограничаващи. Уран - независимо дали го харесваме или не, е алармата, която ни разтърсва от нашия сън и ни събужда за нов ден. Някои хора изскачат от леглото, нетърпеливи да се захванат с нещата, които ги чакат; други пак се пъхат под завивките и не искат да знаят.

Уран в митологията
В митологията не е писано много за Уран, но основният мит, отнасящ се до това божество, ни помага да изясним действията му по транзит. За древните гърци Уран играе ключова роля в сагата на сътворението. В началото на всичко бил Хаос, от който произлязла Гея, или Майката Земя. Тогава Гея родила Уран и въпреки че бил неин син, той ѝ станал другар и любовник. Гея притежавала контрола над земята, докато Уран - първият небесен бог, управлявал сияещите небеса и просторните безкрайни пространства. Вече можем да видим, че Уран не представлявал земен принцип: бил женен за такъв принцип, но самият той се свързвал с въздушното царство на представите и идеалите, а не със светските практически дела от ежедневното съществуване. Всяка нощ звездното небе (Уран) идвал да легне върху земята (Гея) и в резултат те създали необикновено странно съчетание от деца. Първите били титаните - раса от гиганти, за които се вярвало, че са прародителите на човешката раса. Последвали ги циклопите и различни други чудовища, някои със сто ръце и петдесет глави.

На Уран не му се нравели децата, които създал, смятал ги за грозни, едри и безформени - съвсем не се надявал на такива издънки. Вместо да им позволи да съществуват, Уран натъпквал обратно всеки от тях в утробата на Гея - поетичен начин да кажем, че ги пропъждал в подземния свят на подсъзнанието и им забранил да изразяват живот (нещо, което всички правим с онези наши страни, които не харесваме).

В ума си Уран имал идеална представа или картина как би трябвало да изглеждат децата му; но след като се появели, те не отговаряли на неговите очаквания. По подобен начин, когато хора, родени със силен Уранов елемент в хороскопа, се опитват да превърнат една представа в конкретна реалност, те нерядко се разочароват от резултата. Може например да имат представа каква би трябвало да бъде идеалната връзка, но когато успеят да установят съюз, реалността скоро се оказва далеч от техните надежди. Някак връзката не съответства на концепцията, която са имали в главите си, така че те я разтрогват и опитват отново в постоянно търсене на друга, която да отговаря на идеала им. Или уранианецът може да прецени като отлична една политическа система, която, осъществена на практика, го разочарова, така че той я изоставя и се обръща към друга. Силно повлияните от Уран хора изоставят след себе си маса наполовина завършени проекти и сходна ситуация понякога протича, когато планетата транзитира независимо точно къде през хороскопа ни: ставаме все по-недоволни и непримирими към делата по дома или житейската сфера, засегнати от Уран. Иска ни се да разрушим или преустроим тази сфера от съществуванието ни и ще бъдем изкушени от всичко, което идва, обещавайки нещо по-добро от онова, което вече сме имали.

Дилемата Уран - Сатурн
Митът е нещо, което никога не се е случило, но става постоянно. Психологически Сатурн кастрира Уран всеки път, когато силите на съпротивата (понякога външни, друг път вътрешни, понякога и двете) възпрепятстват тръгването към нова дейност или посока. Бихме могли да блокираме Уран поради много различни причини. Чувство за дълг, ангажираност или отговорност държи Уран настрана; или това би било основната потребност от сигурност, съчетана със страх от непознатото, която отменя всякаква склонност към разрив. Отдавайки почит на Сатурн, ние спираме и стоим на място, но Урановите потребности от промяна все още са тук, криейки се в подземието.

Последствията от това, че Кронос кастрира Уран, са ясно обрисувани в мита. Пръски кръв от отсечения фалос падат на земята (утробата на Гея) и от тях се раждат Ериниите (римските Фурии), чиито имена - Тизифона, Алекто и Мегера, се превеждат като завистлив гняв, отмъстителност и непримиримост. Ако блокираме и потискаме промените, към които ни призовава Уран, у нас се раждат Фуриите. Външно държим всичко под похлупак, но отвътре врим в негодувание към онези, които усещаме, че ни задържат назад - кипим от завист към хората, свободни да напредват, докато ние оставаме залостени. И - независимо дали го знаем или не - вероятно сме ядосани и на самите себе си. Уран изисква да предприемем някакво действие, но като не позволяваме това да се случи, енергията, която би била използвана за извършване на промените в живота ни, сега няма накъде да се насочи. Тя се обръща срещу себе си, като атакува тялото под формата на болест. Или опасно гние в психиката, докато не я подкопае, понякога под формата на нервен срив. Или толкова много от енергията ни отива да потискаме Уран, че ни остава твърде малко сила за живот. Нищо чудно, че накрая сме уморени, апатични и депресирани. Транзитите на Уран невинаги се свързват с потиснатост, разболяване или умора, но щом при значими Уранови транзити се наблюдават подобни състояния, те са знаци, че е възпрепятствано някакво налагащо се движение или изразяване..."
Из книгата