"Датата 27 юли 1900 година едва ли има някакво особено значение за днешните историци, още по-малко за обикновените хора, но е от голямо значение за рода Айтовци, чиито произход е от прилепското село Долнени, което пък се намира на десетина километра от град Прилеп - тогава през тази историческа за рода на Айтовци 1900 година в Османската Империя, а сега, понастоящем намиращо се в днешна Република Македония.
Родът на Айтовци, освен че се характеризираше със своите свещенически традиции и се крепеше върху своите християнски и патриархални ценности, отличаваше се и със своите борбени и бунтовни срещу турската власт склонности и прояви. Свещеник Иван и неговата жена Митра имаха четири деца - Цветан, Тодор, Стойна и най-малкият им син Дамян, наричан още Даме. Всички те представляваха семейство Попови, което беше част от Айтовския род. Айтовци бяха голям род, съставен от общо 12 семейства (между тях и семейството на свещеник Иван) - всички те, произхождащи от едни общи прародители.
В Долнени се заселили около 1800 година - дотогава живеели в биволско Гявато. Там убили турския бей и това била причината да избягат от това селище.
Айтовци обитавали Гявато около 200 години, а преди това живеели в селище, което се намирало в Егейска Македония, днес северна Гърция, недалеч от Халкидическия полуостров. И там убили турския бей и затова избягали от Егейския (Беломорския) дял на Македония, като се преместили във Вардарския. Сдобили се с прякора "Айтовци", защото когато избягали от Гявато и пристигнали в новото местожителство - Долнени, всички мъже от този род били облечени по айти - традиционни, къси, но широки, бели мъжки фусти, предназначени за сватбарско хоро. А били облечени по този начин, защото убили турския бей в Гявато по време на сватба - беят опитал да им открадне булката и те извършили покушение срещу него.
На мига, на всички им станало ясно, че вече не могат да живеят там, поради страха и опасността от турско отмъщение, та цялата рода се втурнала да се спасява."
Из книгата
Книги 
Рейтинг: 10.00 / 1 глас 
