Как кученцето си намери дом

"Можеш да си построиш цял град и да пуснеш своето кученце на разходка в него. Можеш да дадеш име на Кученцето и да го напишеш на табелката в последната страничка. Можеш да си направиш от тази история театър на маса или пък игра на пода. Това е приказка, която можеш да разместваш и доизмисляш според твоето желание и твоето въображение. В нея има и спирки, на които да поостанеш - да поспориш с някой възрастен или пък да се опиташ да отговориш на някои въпроси. Какво означава например "Щом козината ти настръхне, трябва да я слушаш?"
– Хей, навярно ти си моята къща? - помаха то с опашка пред следващата врата.
– Кучешка колиба ли ме нарече, пале такова? Аз съм Цирк! Тук живеят само Животни-с-Голям-Талант! Ти можеш ли да танцуваш ча-ча-ча с чадърче, м? М? Кученцето побягна презглава. Никак не умееше ча-ча-ча с чадърче. Ча-чак козинката му настръхна при мисълта да прекара живота си пред публика с пуканки! А щом козината ти настръхне, трябва да я слушаш.“ На пръв поглед това е приказка за едно бездомно същество. Но всъщност е приказка за мечтите, които имат таланта да рисуват бъдещето. Нашата мечта с художничката Невена Ангелова е тази история да забави малко препускането - да направи така, че родителите да намерят време да останат с децата си и да измайсторят едно градче от стари кутии и джунджурии (както Невена подсказва чрез своите илюстрации), да пофантазират заедно преди лягане, повече да се срещат, отколкото да се разминават. А защо не и да сбъднат мечтата на някое малко бездомно кученце?"
Мая Дългъчева

"Топли човечета,
Тази вест е за Вас. Поредната книжна наслада, сътворена от писателката Мая Дългъчева и художничката Невена Ангелова вече пътува към Вас, благодарение на издателство "Жанет 45". Знаете как рисува думите си Мая Дългъчева: "багра тъжно, шарка нежно, слънчеви петна тук-там..." Как изписва картинките си художничката Невена Ангелова? Ами чрез същите слънчеви багри и очертания, които Ви очароваха в "Топлото човече" - четките, боите, дори и стативът на Невена са ръчна направа, те, както е и с думите на Мая, са белязани от самото Озарение. Има обаче тайна, която още не знаете: приказката им "Как кученцето си намери дом" е с изчезнал... а, може би - с най-грижливо укрит финал. Изнамирането му е част от вълшебството, което разпалва въображението на всяко човече за щури измислици и фантасмагории, докато всичко си дойде на мястото в топлия Дом на съществата, жадуващи творчество... Доверявам това известие на най-бързата поща, защото, както ни убеждава тандемът Мая+Невена - думите, писани на ръка, не бива да пристигат изморени."
Виктор Самуилов

"Мая и Невена са разказали най-тъжната приказка, и добре, че щастливият край ни помахва на финала като опашка на кученце, което най-после си е намерило дом. Историята проследява пътя на малкото пале, което дори няма име, защото си няма кой да го обича и да го вика, за да си играят. Пътят лъкатуши през един град, и този град е хем приказен - с говорещи къщи, хем познат и обикновен. Кученцето гледа към къщите отдолу нагоре, точно както и всяко дете. Когато си малък, всички са по-големи, по-високи и по-силни от теб. И ако си нямаш и дом... Приказката приютява децата, събужда и въображението, и чувствата на обич и съчувствие у тях, кани ги да си поиграят заедно.
Това е топла и обичлива книга за добри деца."
Мария Донева