"Ключовете", Колдуел, Ню Йорк
Маските определено имаха място в живота на Акс. Било то буквално - от онези, които скриват лицето, или преносно - от онези, които защитават душата, камуфлажът определено го караше да се чувства комфортно. Така де, знанието е сила единствено когато ти позволява да прозреш врага си. А ако това прозрение се отнася до теб?
Акс би предпочел да му опрат нож в гърлото.
А всички му бяха врагове.
Застанал сред поне стотина сексуално възбудени човеци, той беше готов да засити тъмната си страна - нали се сещате, да метне някое парче прясно месо над телената ограда, зад която беше половият му нагон, и да се дръпне назад, докато храната биваше поглъщана, разяждащият глад - утолен за кратко.
Никога не траеше дълго. Но нали именно затова бе станал член на клуба.
"Ключовете" беше частен клуб, в който се допускаха единствено членове и където имаше само две правила. Никакви непълнолетни. Винаги със съгласие.
След като тези две условия бяха изпълнени, можеше да си начешеш крастата с каквито пороци искаш: воайорство, групов секс във всякакви разновидности. Имаше стаи за фетиши и места за чукане, снабдени с всички пособия за връзване, оковаване и провесване във въздуха, които би могъл да си представиш.
Особено тук, в "Катедралата".
От всички сгради в просторния комплекс тази беше най-голямата и най-впечатляващата. Изпълнена със завихрени валма бял дим, прорязвани от лилави и сини лазерни лъчи, без никакви мебели, освен олтара, тук допускаха само най-заклетите членове на клуба.
И винаги се носеха маски, дори в нощи, когато не бяха задължителни за останалата част от клуба.
През процепите за очите в тясната маска на череп, Акс вдигна поглед високо, високо към олтара.
Беше като сцена от "Мълчанието на агнетата" - човешко тяло, окачено високо над пода, с разперени ръце, наклонена на една страна глава и изобилие от плът, стелеща се като крила около него. Приликите с Ханибал обаче свършваха дотук. Не беше мъж, а жена. Не носеше дрехи, а беше гола. Не истинска кръв покриваше плътта ѝ, а лепкава течност, която се сипеше като дъжд от тавана, падаше върху гърдите ѝ, стичаше се по корема и се процеждаше по бедрата ѝ, така че тя лъщеше под далечните светлини.
Не беше мъртва, а съвсем жива.
– Искаш ли я? - попита го някой зад гърба му.
Акс се усмихна, без да си прави труда да скрие вампирските си зъби.
Никой тук не знаеше, че той е истински вампир. Не някой неовикториански Дракула менте с козметично променени кучешки зъби, ботуши с високи токове и боядисана в черно бездруго тъмна коса. А съвсем истински вампир. С различно ДНК. Различни традиции и език. Различен биологически вид, който включваше пиенето на кръв от вампир от противоположния пол.
Различен полов нагон.
– Да, ще я имам пръв - отвърна.
Когато служителят изсвири силно и вдигна ръка, давайки знак да свалят подвижното скеле, из множеството се разнесе вълнение, нарастваща възбуда за първото представление. За частица от секундата Акс си помисли дали да не се материализира там горе просто за да им изкара акъла, просто защото можеше, просто защото му харесваше да сее хаос.
Вместо това се покатери по металната рамка с лекотата на паяк в паяжината си.
Когато се озова на нивото на жената, тялото ѝ реагира, извивайки се в гладна дъга, главата ѝ се отметна назад, устата ѝ се отвори, очите ѝ го умоляваха. Не беше упоена. Беше болезнено будна, миризмата на възбудата ѝ струеше, плътта ѝ се молеше за освобождаване.
Беше го пожелала. Сред множеството, събрано долу, тя бе пожелала точно него.
– Вземи ме - каза му. - Вземи ме.
Акс протегна облечена в ръкавица длан и затвори устата ѝ с върховете на пръстите си. Наведе се над нея, оголи кучешките си зъби и се насочи към шията ѝ. Само че не я ухапа. Прокара връхчето на един от вампирските си зъби по югуларната ѝ вена.
Опъвайки в конвулсията си веригите, с които доброволно бе пожелала да я оковат, тя свърши за него, алхимията на това да бъде изложена пред очите на тълпата, опасността, която той олицетворяваше, видът секс, от който тя се нуждаеше, се сляха в освобождаване, от което лицето ѝ пламна и я накара да стене, докато се гърчеше.
Насладата ѝ премина като вълна през гъстото множество под тях.
Акс също беше възбуден, да. Но не като тях. Не като нея.
Никога като когото и да било от тях.
И все пак гласът в главата му, който му крещеше, че е боклук, бе приглушен от секса. Огънят на яростта, която изпитваше към себе си, бе угасен от случващото се. Претъпканата с укори къща под истинския му череп за кратко беше изпразнена.
Така че, да, това вършеше работа на всички.
Вдигна ръка към шията си и развърза тежката си наметка, оставяйки я да се свлече от раменете му. Остана само по кожен панталон, татуировките и пиърсингите си.
Ръцете му се спуснаха към тялото ѝ и заедно с устата му го обходиха цялото.
И бурята, която създаваше нарочно, помете съсипания пейзаж на душата му, скривайки безнадеждната опустошеност, която представляваше.
Тя получаваше онова, от което се нуждаеше, той - също.
Което беше добре. След около час трябваше да бъде в тренировъчния център на Братството на черния кинжал, що-годе в състояние да продължи обучението си. Да бъде войник в битката с лесърите. Да върви по тънката линия между живота и смъртта.
Това вече щеше да му даде каквото искаше.
Вътрешен мир посредством война: защото, ако се биеш с неживите, несъмнено ще си прекалено зает, мъчейки се да останеш жив, за да се притесняваш за каквото и да било друго.
Просто съвършено."
Из книгата
Книги 
Рейтинг: 9.50 / 2 гласа 
