От нас зависи: 50 порции храна за размисъл

От нас зависи: 50 порции храна за размисъл Даниел Пенев Времетраене: 1:27 мин. Краси Георгиев : Да тичаш към себе си Краси Георгиев, Даниел Пенев Времетраене: 12:57 мин. Хората, които променят България Даниел Пенев Времетраене: 13:38 мин. Джералд Даръл Времетраене: 0:56 мин. Моето семейство и други животни Джералд Даръл Времетраене: 0:52 мин. Живот в скалите Мария Лалева Времетраене: 0:55 мин. Да прецакаш Дявола Наполеон Хил Времетраене: 0:48 мин. Тютюн - том 1 и том 2 Димитър Димов Времетраене: 0:59 мин. Жажда Захари Карабашлиев Времетраене: 1:16 мин. Морякът, комуто морето обърна гръб Юкио Мишима Времетраене: 1:10 мин. Някогашната и бъдеща кралица Пола Лафърти Времетраене: 1:09 мин. Песента на сирените Крис Хейс Времетраене: 0:55 мин. Панорамна книжка: Спящата красавица Шарл Перо Времетраене: 1:01 мин. Суперкомуникатори Чарлс Дюиг Времетраене: 1:01 мин. Китайска рефлексотерапия: Енциклопедия стъпка по стъпка Бин Чжун Времетраене: 1:05 мин. Нищо от това не е истина Лиза Джуъл Времетраене: 1:03 мин. Магии, шамани и скъпоценни камъни в Мозамбик Злати Златев Времетраене: 1:04 мин. Поредица Улица Черешова Времетраене: 0:58 мин. Твоят път към здравословен живот. Основата Времетраене: 1:03 мин.

От автора на "Хората, които променят България".

"От нас зависи: 50 порции храна за размисъл" е опит за осмисляне на случващото се по света и у нас. В 50 отделни статии журналистът, редактор и преводач Даниел Пенев споделя размислите си за настоящето и бъдещето на България, за мира и възможностите, които имаме като граждани на Европейския съюз, за ролята на възпитанието, грамотността и любопитството в личния ни живот и в колективното ни битие, за проблемите и дефицитите в българската образователна система, за медиите и псевдомедиите, за приликите между родните политика и футбол, за хората, които променят България, за заразителността на добрите примери, за депресията, тревожността, стреса и други психологически състояния, които застрашават здравето ни, за нуждата от информационна диета в XXI век, за силата на градивните действия и за още много други теми, които го вълнуват. Много от статиите са публикувани в различни медии, основно в сайта на сп. "Клуб Z". За целите на този сборник те са редактирани стилистично, но структурата и посланията им са запазени. Част от статиите се публикуват за първи път.

"Нямам представа как се влюбих в писането. Никой в семейството ми няма навика да организира мислите си в писмена форма. Макар и да не помня как и защо започнах да пиша, днес писането е съставна част от живота ми. То ми помага да мисля структурирано и ми дава възможност да си играя с огромното богатство на думите - игра, която ми доставя неповторима наслада и на български, и на английски. Има още една причина да пиша - подобно на четенето, спортуването и пътуването, за мен писането е терапия. Надявам се четенето на статиите в сборника да е терапевтично и за вас и след като затворите последната страница, да се чувствате удовлетворени и обнадеждени."
Даниел Пенев

"Родителите ни искаха, ние можем

През изминалата седмица беше публикувано тазгодишното издание на една прелюбопитна международна класация, която остана извън дневния ред на българските медии и общество. А тя определено заслужава внимание, тъй като обрисува прекрасно времето, в което живеем. Говоря за Henley Passport Index - индекс на паспортите според броя на държавите, които техните притежатели могат да посетят без виза. За разлика от десетки други класации, в които България се представя по-зле, отколкото ни се иска, в този случай родината ни се нарежда на водещо място. Оказва се, че българският паспорт ни осигурява достъп до над 160 държави и територии. С други думи, ако поставим пръст на произволно място на картата на света, има огромна вероятност да можем да пътуваме до там, без да се нуждаем от виза.

Като български граждани ние имаме свободата да пътуваме свободно в Европейския съюз (ЕС) само с лична карта. Същото важи и за европейски държави като Швейцария, Норвегия и Исландия, които не са част от ЕС, но прилагат голяма част от законодателството на общността, и за Македония, Сърбия, Черна гора и Косово. Благодарение на българския паспорт можем да пътуваме до още над 130 държави - от Мароко и Сенегал през Бразилия и Аржентина до Япония и Сингапур.

Привилегията да живееш в демократична България

Покрай тази класация се замислих какви предимства имаме като граждани на България и ЕС. Днес ние сме свободни да пътуваме почти навсякъде, където пожелаем, когато и както пожелаем, и то само 30 години след края на един период, през който родителите ни са имали право да пътуват единствено до "правилно ориентирани" в идеологически план държави, и то при определени условия. Мнозина ще контрират, че днешната ситуация не се различава коренно от времето преди 1989 г., тъй като истински свободни да пътуват са само хората, които могат да си го позволят. Няма никакъв спор, че парите са много важна част от уравнението. В същото време обаче няма никакъв спор, че независимо от финансовите ми възможности, е в пъти по-добре да живея в държава, в която аз решавам къде, кога, как и с кого да пътувам, отколкото в страна, в която тези решения зависят от бюрократи, чиито решения зависят от заповедите на техните началници, чиито решения зависят от идеологията и политическите цели на "бащата на нацията" и неговите съратници, чиито решения зависят от идеологията и политическите цели на лидерите на друга "братска" диктатура.

Предимствата на живота в България през 2019 г. не се изчерпват със свободата на пътуване. Може би най-голямото благо е мирът, който за милиони хора в Близкия изток и други части на света в постоянно военно положение остава мираж. Самият факт, че приемаме мира за даденост, говори красноречиво за напредъка, който сме постигнали. Мирът прави възможни всички останали елементи на един достоен и пълноценен живот като достъп до питейна вода и храна, достъп до образование и здравеопазване и наличие на най-различни възможности за работа и забавления.

Наясно съм, че България е изправена пред огромни предизвикателства като високи нива на бедност, недобре функциониращи (меко казано) образование и здравеопазване и смазваща несправедливост, подхранвана от една покварена правосъдна система. Тези проблеми обаче не трябва да ни служат за извинение да си внушаваме, че на тази земя няма по-изстрадал народ от нас. Ключът е да анализираме положението, в което се намираме, в правилния контекст.

Първият златен век в световен мащаб

Както сме склонни да се фокусираме само върху лошото в България, така и често не си даваме сметка за привилегиите, произтичащи от факта, че живеем в XXI век. Революцията в транспорта, информационните технологии и средствата за комуникация през последните няколко десетилетия направиха живота далеч по-комфортен и по-вълнуващ, отколкото е бил някога в цялата човешка история. Помислете за палитрата от достъпни възможности за образование и обучение във и извън България. Преди повече от 15 години майка ми, учител в професионална гимназия по туризъм, участва в няколкодневен курс в Американския университет в България. Смаяна от условията, които предлага университетът, тя си пожелава един ден аз и брат ми да можем да следваме там, макар да смята това за невъзможно поради високите такси за обучение. Около десетилетие по-късно се оказа, че е грешала, тъй като бях приет в АУБ със стипендия, която покри таксата за обучение за цялото ми следване.

От 2010 г. насам родителите ми редовно получават доказателства, че времето, в което растат синовете им, разкрива хоризонти, за каквито в младежките си години те не са можели дори да мечтаят. Още в 10 клас спечелих пълна стипендия за едногодишно обучение в частно училище в Лондон. По време на следването ми в АУБ учих един семестър в Германия по програма "Еразъм". После направих магистратура в Централноевропейския университет - отново благодарение на стипендия, която покри не само таксата за обучението ми, а и част от ежедневните ми разходи в Будапеща. Като студент участвах в журналистически и други обучения и програми в Чехия, Полша, Франция, Белгия, Сърбия, Черна гора, Исландия и Турция, създадох приятелства с връстници от къде ли не и написах статии, които бяха публикувани в международни медии. Направих всичко това не защото аз съм гениален, а защото имам щастието да живея във време на практически неограничени възможности за личностно и професионално развитие, от които под една или друга форма са се възползвали, възползват се и ще продължават да се възползват много мои приятели и колеги.

През XXI век ние можем да се обогатяваме интелектуално и духовно както на живо, така и дистанционно. Сред възможностите са безплатните онлайн курсове, предлагани от институции като Харвардския университет и Йейлския университет в САЩ, образователни платформи като Khan Academy (която има и българска версия) и българската онлайн академия "Мини Машини", хиляди безплатни електронни книги, достъпни благодарение на инициативи като Project Gutenberg, лекции на изтъкнати професори и други вдъхновяващи личности на събития като TED, сайтове за наука и езици и всякакви блогове, влогове и подкасти на творчески натури и успели бизнесмени от цял свят.

Тук трябва да прибавим и обучителни програми като Харвардските курсове към СУ "Св. Климент Охридски" и програми за менторство като ABLE Mentor на Асоциацията на българските лидери и предприемачи (ABLE). Както и хилядите възможности за обмен, обучение, стаж, работа и доброволчество по програми като "Еразъм +", Work and Travel, Fulbright и Европейската доброволческа служба (EVS), както и по проекти на посолства, университети и неправителствени организации. Да не пропускаме и възможностите за стартиране на бизнес с финансиране от фондове като LAUNCHub и Eleven.

Безпрецедентно изобилие и безпрецедентна отговорност

Класацията за силата на паспортите, която споменах по-рано, е важна по още една причина. Данните показват, че през 2006 г. един човек (независимо от гражданството му) е можел да пътува без виза средно до 58 държави и територии. Малко повече от десетилетие по-късно той вече може да посети 107 държави и територии.

Това почти двойно увеличение и множеството програми и ресурси за личностно и професионално израстване свидетелстват за прогреса, който сме постигнали в сътрудничеството помежду си. Зад тези резултати и постижения стои работата на хиляди хора, представляващи държави, образователни институции, неправителствени организации и компании, които си помагат в преследването на общи цели. Независимо че в някои части на света продължават да бушуват войни, тероризъм, болести и бедност и независимо че ставаме свидетели на явления като Брекзит, днес ние се радваме на много по-активно и ефективно сътрудничество между отделни хора, организации и държави, отколкото през всеки друг период в човешката история.

Безпрецедентното време, в което живеем, спокойно може да бъде описано като своеобразен златен век - на глобално ниво! Невижданото изобилие от възможности обаче носи и уникални предизвикателства, които можем да преодолем по два начина. Първо, като поемем отговорност за последиците от личните си решения и действия (или бездействие). И второ, като използваме пълноценно времето си.

Както казва американският писател Марк Менсън: "Неограниченият достъп до знание носи неограничени възможности, но само за онези, които се научат да управляват новата валута: своето внимание".
Из книгата

АМГ ЕООД
София, 1528
ул. Искърско шосе 1
office@amgbooks.bg

Родителите ни искаха, ние можем
Когато действията са по-силни от мрънкането
Сори, ама бъдещето не е на младите
По библиотеките ще ги познаете
България ще я има. Въпросът е как
Босна, която продължава да живее въпреки болката
Жив си, когато не се отказваш
Какво научих от исландците: 5 урока от първо лице
Университетът, който беше прогонен
Радиоактивна власт
Хайде стига с тия пожелания!
Грешка 404: страницата не е намерена
Когато войната стана немислима
50 нюанса политкоректно
Омърсяваш думите и идеите, монополизираш властта
Теория на призрачните сгради
Защо ни е толква важен Григор Димитров?
Кастинг за месия
Защо трябва да ни пука с какво храним мозъка си
Той се изгуби, за да се (ни) намери
Треска за учители
Едни играят кючек, но други програмират
Ресорът ми е по-добър от ресора ти
Необходимост, а не престъпление
Премиерска демокрация
Футбол и политика: отвращението е еднакво
За хората и самолетите
Уроците, които научих (или си преговорих) покрай работата ми по "Хората", които променят България"
Търсят се българи с добър български
48 398 причини да помним 10 Март 1943г.
Най-големият грях на българските медии
За псевдомедиите, "паралелните новини" и информационната грамотност
За жертвите и псведожертвите
Качиха ли ни на тротинетката?
Дрогата на XXI век
Промяната е с лице на жена
Спрете да ходите със счупен крак!
Убийството в Нови Искър и бездънната българска журналистика
Минало забравимо
Реформа тип "празна глава - празен лист"
Дигиталният свят плаче за аналогови умения
Защо електронните книги не могат изцяло да заместят хартиените си събратя
Преводачите, преводачите - те да са живи!
България на 6 континента
Да бягаш с дъжда
Да се провалиш успешно
Една вечер, една книга, стотици стоплени сърца
Любов по време на коронавирус
Най-важният урок, на който ни учи сблъсъкът със смъртта
Заразно добро
Благодарности