Карирания Нинджа

Карирания Нинджа Андерс Метесен Времетраене: 0:55 мин. Мили бате!... Писма на един дакел Станка Пенчева Времетраене: 1:41 мин. Лозинка Йорданова Времетраене: 1:03 мин. Българска народна митология Лозинка Йорданова Времетраене: 1:10 мин. Джани Родари Писател Времетраене: 3:06 мин. Роалд Дал Времетраене: 0:47 мин. Матилда Роалд Дал Времетраене: 1:09 мин. Йордан Радичков Времетраене: 1:39 мин. Ние, врабчетата Йордан Радичков Времетраене: 1:53 мин. Аниша: Детективка по случайност Серина Пател Времетраене: 0:59 мин. Братя Карамазови Ф. М. Достоевски Времетраене: 0:57 мин.

Най-успешният датски роман за деца и тийнейджъри през последните години, който омагьоса и възрастните с невероятно свежото си чувство за хумор и смислените си послания относно несправедливостите в днешния свят. Филмът по книгата печели най-големите награди за кино и е най-гледаният анимационен филм на всички времена в Дания. Карираният герой става суперпопулярен и е издигнат в култ. Деца и възрастни са луди по него.

Това е историята на едно най-обикновено датско момче, Аске, което получава за рождения си ден доста необикновена кукла нинджа, донесена от Тайланд. Необикновена, защото е жива, но това е известно единствено на Аске. Карирания Нинджа има способността да реши всичките проблеми на срамежливото момче, ала едновременно с това и да го постави в най-излагащи ситуации - пред съучениците или пред момичето, в което е влюбен.

С непогрешимия си хумор авторът ще те накара да се превиваш от смях, докато Аске прозира силата на истинското приятелство. А именно то е подложено на изпитание, когато цапнатият в устата Кариран Нинджа го въвлича в опасна мисия, която ще промени схващането му какво може и какво не може едно потенциално готино 13-годишно хлапе.

Андерс "Патока" Метесен (р. 1975) е колоритна фигура на датската културна сцена: най-известен като стендъп комик, той има изяви и като актьор, певец / рапър, сценарист и режисьор. Прочут е с телевизионните си изяви и филмите си за деца. Такъв има и по настоящата книга, която е неговият литературен дебют.

"След училище, когато Аске застана до колелото си,беше тотално объркан. Той погледна надолу към своята училищна раница. Карираният нинджа си стоеше там безжизнен, втренчен в пространството пред себе си със своите черни очи от копчета. От отвора на раницата висеше малката му ръчичка с меча. Аске подритна раницата внимателно. Ръката на нинджата се заклатушка, но иначе продължаваше да си стои неподвижен. Аске срита раницата малко по-силно.

– Кажи нещо.
Нинджата мълчеше.
– Ехооо – Аске повиши тон. – Кажи нещо!
– Какво да кажа? – гласът идваше изотзад. Аске подскочи на метър и половина (е, все пак не наистина, но... Схващате, нали? Остана адски шокиран.) Още
преди да се обърне, той си знаеше, че Глен се беше прокраднал до него с колелото си.
Глен се подпря с крака на земята, но ръцете му продължаваха да стискат кормилото. Шумно изстреля във въздуха една плюнка и подсмъркна така мощно, сякаш плюнката му липсваше и му се щеше да я засмуче обратно с носа си.
– Ти не беше ли споменал, че си щял да ме размажеш? – попита той приглушено. а през това време слезе от колелото и го остави да падне на тревата.
Гърдите на Аске пламтяха, устата му беше пресъхнала. Направи опит да се ухили изненадано:
– Какво? Ооо, нннеее...
Глен се приближаваше заплашително.
– О, аз пък те чух преди малко.

Деляха ги едва пет метра. Глен не бързаше заникъде. Явно се наслаждаваше на ситуацията.
– Не, не го казах аз. Беше… – Аске бързо измъкна нинджата от раницата си. – Този тук беше.
Глен се разхили, но все още имаше злостен вид.
– Плюшката ти ме е нарекла идиот?
Аске обмисляше опциите:
– Ами... Звучи погрешно, като го казваш така.
Глен се спря току пред него и го посочи с пръст.
– Звучиш ми като пъзльо и загубеняк.
Аске закима енергично:
– Да, това сто процента съм аз. Загубен пъзльо.
Изведнъж Глен стисна Аске за гърлото със здрав захват. Засъска така, че слюнката му пръскаше по лицето на Аске:
– Ако пак кажеш нещо по мой адрес, ще ти счупя носа.
Аске почти не можеше да диша, но успя да изпелтечи:
– Не, не. Или добре... извинявай!
Глен стисна още по-силно:
– Схващаш ли?
– Да – изпъшка Аске.
Глен го изгледа за миг. После изсумтя:
– Тогава чупката оттук, загубен пъзльо!

Той избута грубо Аске.
Значи все пак нямаше да го бият.
Глен плю отново, обърна се и се запъти към велосипеда си. Аске побърза да си вземе раницата. Сега беше важно да офейка колкото се може по-пъргаво, преди
Глен да е размислил. Метна раницата на гърба си, а нинджата постави в малкия кош отпред. Нинджата премигна с черните си очи, но преди Аске да успее да се уплаши от това, куклата стана и сграбчи кормилото с двете си платнени ръчички. После се провикна високо и ясно, с глас, който досущ приличаше на неговия собствен:
– И ти се разкарай, преди да съм ти размазал гнусната смърдяща мутра, мизерни кучи сине!
Дъхът на Аске секна от уплаха. Куклата нинджа в коша на велосипеда му беше жива и крещеше обиди по адрес на един психопат и насилник. При това с гласа на Аске!

Глен се обърна към него с пламнали очи (разбира се, не бяха истински пламъци, защото все пак болката би била мега ужасна, ако в очите му гореше огън).
– Свършено е с теб!
Аске скочи на колелото. Карираният нинджа стоеше в коша жив-живеничък. Толкова беше изумително, че Аске би избягал с писъци, ако ужасът на училището не го следваше по петите. Той се зае да върти педалите като обезумял. Глен се затича подире му, но след две крачки се спря и хукна да вземе колелото си. Това осигури на Аске малка преднина. Той фучеше напред с всички сили. Сърцето му галопираше в такт. Още преди да напусне територията на училището, Аске чу, че Глен вече го настигаше.
Нинджата вдигна ръце пред устата си като фуния и пак се провикна с гласа на Аске:
– Ела ми, загубеняшка свиньо, ще те размажа!
Аске изкрещя ужасено:
– Не, спри! – към куклата, а после още по-високо към Глен: – Извинявай, не бях...
Глен изрева:
– МЪРТЪВ си!
И в същия миг нинджата отвърна:
– Ти пък си грозен!
Аске викна втрещено назад:
– Не, не си… или… Не бях аз…
После извика на куклата в коша си:
– А ти не трябва да умееш да говориш!
– Май че това го решавам аз, загубен пъзльо – отговори тя. Не с гласа на Аске, а с едно такова тъничко сурово гласче. Звучеше малко като смърф, спукал балон с хелий."
Из книгата

Персей ЕООД
София 1592
бул. Искърско шосе 19
ik.persey@gmail.com