Да се приготвим да започнем.
Човекът, който задава въпроса, е кверентът. Човекът или нещото, за което се пита, е квезитът. Постройте диаграмата за момента, в който астрологът разбира въпроса. В миналото астрологът обикновено е седял с клиента, когато се задава въпросът. Днес често се пита от разстояние, същевременно като време и пространство: по имейл, телефон, поща или записан въпрос на телефонен секретар. Именно моментът, в който астрологът чете или чува въпроса, се използва за разчертаване на картата, а не времето, по което го поставя кверентът. Ако се прибера у дома, за да намеря писмо с въпрос да лежи на изтривалката ми, аз го вземам, правя си кафе, после сядам да го прочета и задавам диаграмата за момента, в който го чета: не времето, по което съм го взел от постелката; нито часа, който кверентът е отбелязал в писмото като времето, по което го е написал.
Не мислете, че трябва да изоставите всичко, когато пристигне въпрос. Ако в момента не работите, значи е затворено. Ако сте ангажирани с друго, когато пристигне писмо или имейл, няма нужда да го четете в този момент. Ако изберете да го прочетете тогава, това е моментът, за който трябва да е разчертана графиката. Ако въпросът е зададен по телефона, диаграмата се прави за момента, в който е зададен въпросът. Това звучи просто и обикновено е така, но някои въпроси вървят с дълги родилни болки, преди да бъдат изплюти. Кверентът ще се колебае, казвайки: "Искам да попитам... Не съм сигурен дали трябва... Или може би трябва да попитам това..." Възможно е да отнеме повече време от цялата типична за седемнадесети век консултация. Времето, взето за картата, е моментът, в който кверентът най-накрая стигне до въпроса, а не времето, в което е започнал разговорът. Сякаш такива кверенти несъзнателно усещат правилния момент, в който да попитат: моментът, който ще предостави диаграма, позволяваща правилната преценка на това питане. Същият факт често може да бъде проверен чрез появата на данни, проверими по дата, за минали събития в построената карта, случки, които не биха се показали в карта, разчертана за времето, по което е започнал разговорът. Ако въпросът е зададен, но изисква разяснение, преди да разберете основния казус, вземете времето, когато е избистрен, като момента за построяване на карта. Ако смятате, че сте вникнали във въпроса приемливо, но докато давате преценката осъзнаете, че това разбиране е погрешно, придържайте се към диаграмата, построена за момента, в който мислите, че сте избистрили казуса. Ако кверентът зададе допълнителни въпроси по същия проблем, докато давате преценка по изначалното питане, отсъдете ги от същата диаграма. Например първоначалният въпрос може да е: "Кога ще срещна мъжа, за когото ще се омъжа?", а по-нататък, докато му се представя оценката, кверентът добавя: "Дали ще се разбира с дъщеря ми?" Може да го разтълкувате от първоначалната диаграма. Ако кверентът попита: "И кога ще си намеря прилична работа?", това е нов въпрос, който изисква нова карта.
Няма нужда да бъдете префинени относно тази идея за разбиране на въпроса. Дотолкова, доколкото схващате най-общо същината на питането, това е достатъчно. Липсата на вникване би трябвало да бъде груба, за да ни накара да построим нова диаграма за момента, в който схванем въпроса. Ако тя попита: "Имам ли бъдеще с Джим?", и по-късно разберем, че Jim е абревиатура за японски изчислителни машини, така че клиентката пита за своята кариера, а не за любовния си живот, бихме използвали времето на това осъзнаване. Но ако тя задава въпрос за Джим и след това открием например, че е омъжена за Фред, ще се съобразим с първоначално взетия момент. В крайна сметка, ако разбирахме всичко за ситуацията, нямаше да се нуждаем от картата.
Ако преценявате свой собствен въпрос, времето, което трябва да вземете, е моментът, в който решавате да зададете диаграма, за да намерите отговора. Това е равносилно на вземане на времето, по което кверентът пита. Не се опитвайте да проследите момента, когато казусът за пръв път започне да блуждае в съзнанието ви: ние използваме времето, когато въпросът е роден, а не момента, в който е заченат. Времето, което използвате, може да е или да не е моментът, когато сядате на компютъра си, за да разчертаете диаграмата. Ако се събудите през нощта и решите да попитате, отбележете часа и го използвайте.
Това е моментът, в който Вие, клиентът, говорите с Вас, астролога. Да, има вероятност астрологът, тъй като е запознат отблизо с позициите на планетите, внимателно да избере момент, в който те да са подравнени така, че да дават желания отговор. Да, възможно е астрологът да е достатъчно глупав, за да се довери на преценката, изведена от такава диаграма. Но трябва да позволим на нашия астролог да има малко самосъзнание. Междувременно Небесата са механизъм с най-голяма изтънченост: опитайте се да изберете такъв момент, в който "спонтанно" да зададете въпроса си, и неизменно ще установите, че те са доста по-умни от вас. Трудната част при преценката на собствените си въпроси не е изборът на времето, а разграничаването от своята естествена пристрастност. Мястото, за което е зададена картата, е това на астролога...
Есенциално достойнство. Хорарните карти обикновено са представяни като ориентирани към аспектите. Открийте вашите сигнификатори, намерете аспект между тях и оттам имате "да" на въпроса. Това работи добре - стига да нямате нищо против постоянно да грешите в преценките си. Аспектът е важна част от преценката, но е само една част. Онова, което предоставя аспектът, е поводът да се случи събитие. Няма повод: няма събитие. Това е достатъчно ясно; но може да имаме повод без събитие или без събитието да се получи, както го желаем ние. Имаме повода: моля я да се омъжи за мен; но тя не ме понася, затова казва "не". Само поводът не ни дава пълен отговор. Поради тази причина достойнството и рецепцията са от първостепенно значение. Те са двойката ключове за преценката. Достойнството показва сила за действие. Рецепцията е индикатор за склонност към действие. Аспектът показва повод за действие. Съществува ясно теоретично разграничение между есенциално и аксидентално достойнство. На теория именно аксиденталното достойнство показва силата за действие, докато есенциалното свидетелства доколко чист е мотивът зад това действие. Но ние не живеем в теоретичен свят, така че на практика това различие често е размито, дори до степента да изчезва напълно. Ако контекстът дава възможност за това разграничение, то ще се прояви - например във въпроси относно съдебни дела, където есенциалното достойнство показва кой е в правото си, а аксиденталното - кой ще спечели.
Аксиденталното достойнство е разгледано в глава 7, а рецепцията - в глава 8. Настоящата глава е за есенциалното достойнство.
Думата "есенциално" се използва в нейния строг смисъл: то е достойнството, което се отнася до същността, есенцията на нещото. Същината е от латинското esse, което означава да бъда. То е същината, същността на нещото; това е и нищо друго; именно Джон-ността в мен ме прави аз и никой друг; Малинкността в моето куче Малинка я прави това, което е, и нищо друго; вашостта във вас, която е неуловима, но е толкова важно качество, ви прави различни от всички останали, споделящи вашата раса, пол, размер, цвят на косата, нагласи и прочие. Идеята за същността не се приема в съвременния свят, защото не можем да вземем парче същност и да го претеглим или измерим; тя обаче в здравия смисъл на думата е от съществено значение.
Бивайки създадени от Бог, който е безкрайно милостив, всички неща са сътворени добри. Това включва планетите. Злото не е нещо самò по себе си: то няма същност, няма същество. Злото е отсъствието на добро по същия начин, по който тъмнината не е нещо самà по себе си, а липса на светлина. Така че, въпреки че Сатурн и Марс са известни като малефици, съответно големия и малкия вредител, по своята същност те не са злотворни. Ние просто не ги харесваме много, дори когато са с най-доброто си поведение. Марс например управлява хирургията: колкото и необходима да е операцията, тя не е приятна. Когато Юпитер или Венера - големият и малкият благодетел - са в заточение или падение, вероятно е да има приятно външно лустро върху нещо неприятно или злотворно. Например във въпрос за жена, която беше направила тежка алергична реакция към безалкохолна напитка: питието беше означено от Венера в Дева, който е знакът на нейното падение: напитката е била добра на вкус (Венера), но се оказала вредна (в падение).
Колкото по-силно есенциално достойнство има една планета, толкова по-добре се приспособява към вродено добрата си природа и така е в състояние да се покаже в най-добрата си светлина. Колкото по-отслабена е, толкова повече се деформира от тази вродена доброта и затова се проявява нейната по-гадна страна. Казаното се отнася за всяка планета: Всяка планета в своето заточение или падение може да е зловредна. Всяка планета в собствения си знак или в знака си на екзалтация може да се държи добре...
Перегрин. Планета, която не е в никое от собствените си достойнства, нито в своето заточение или падение, е перегрин. Оприличавана е на бездомен бродяга, скитник. Бонати казва, че това означава „онзи, който ще знае как да действа същевременно за добро и за зло, но е по-склонен към последното“.18 Липсва му моралната насока, заложена в есенциалното достойнство (държи се добре), и дори онова, което се подразбира от есенциалната слабост (държи се зле); перегринът е без компас. Но, според естеството на нещата, този, който се скита, е по-вероятно да започне да върши злини, отколкото добрини. Участието във взаимна рецепция не обезсилва поставянето като перегрин: есенциалното достойнство не може да се пренася до една планета към друга. Както винаги, контекстът е възможно да даде доброкачествено значение на позицията на перегрин. Ако някой е на дълго пътешествие, той би бил подходящо описан от планета перегрин. Същото се отнася и за онзи, който размишлява дали да си търси работа или дом..."
Из книгата
Рейтинг: 7.80 / 5 гласа 
