"Разбираш ли ме?
Безмилостното обедно слънце прегаря парчето изсъхнала земя в затънтен край на империята, отразявайки се от зъбите на ухиления неверник, заел позиция пред своята врата.
– Помогни ми да махна този проклет гипс, Томкинсън, пречи на представянето ми - обръща се важният боулер към своя слуга.
– Но имате тройна отворена фрактура, сър! - протестира той.
– Не ми е до това сега, човече; заложена е честта на полка.
С тези думи Уолмсли Джони Фицуорън (лейтенант, почетен кавалер на Кръст за летателни заслуги) отметна ленения си перчем, докато струйка пот се стичаше по челото му, и пое топката с онзи специален захват, изобретен още в елитното училище, докато похапваше мъфини след изнурителните следобедни тренировки.
– Горе главата - прошепна на себе си, готвейки се за знаковото си хвърляне със завъртане на топката, което дори Ноби Ройстън-Дейвис, директор на училището и водещ батсман, никога не успя да овладее.
С едва доловимо потрепване на долната устна, издаващо болката в двата счупени крака, с няколко скока той доближи линията за стрелба и запрати топката, завъртайки я по измамна траектория. Но уви, след като прибра автоматичния Лугер в кобура си и поспря само колкото да подритне преминаващо куче, батсманът парира удара без ни най-малко затруднение и запрати топката на още шест дължини. Докато се мъчеше да постави изкуствената си ръка обратно в гнездото ѝ, откъдето се беше изплъзнала при удара, Джони усети дланта на капитана на рамото си. "Ти си последният жив човек в нашия отбор, Джони - всичко зависи от теб. Линия и дължина, старче, линия и дължина." И винаги е било така: линия и дължина, линия и дължина. Забравете всички модни неща; просто запратете топката в правилната посока, на необходимото разстояние и всичко ще ви се получи. И понеже крикетът е една от най-дълбоките метафори за живота, същото важи и за астрологията: линия и дължина, линия и дължина. Когато светлината ви пречи да видите портата и изникне някой особено обезумял клиент с още по-невероятен въпрос, вместо да се паникьосвате или да се чудите дали астероидите имат нещо общо, сведете сложнотията до основните неща и всичко ще ви се разкрие. Тези базови фактори са три: аспект, достойнство и рецепция. Те са всичко, от което се нуждаете. Ако разглеждането на тези три точки не даде отговор, решението е просто - върнете се назад и ги огледайте още малко. Може да се наложи да хвърляте страшно много топки, но ако продължавате да държите правилната посока (линията) и разстоянието (дължината), в крайна сметка ще разнищите проблема.
Слушайте внимателно, ще го кажа само веднъж...
Всяка астрологическа карта наподобява драма, в която планетите са актьорите.
След като идентифицираме коя планета кого от героите представлява в нашата история, ние се опитваме да разберем какво правят:- Достойнството показва тяхната способност да действат.
- Рецепцията свидетелства за склонността им да се задвижат.
- Аспектът показва повода за действие.
Учебниците се концентрират силно върху аспекта. Те навлизат в значителни подробности относно достойнството и говорят малко за рецепцията. Например Лили в теоретичните си писания я споменава оскъдно. Въз основа на този факт някои автори, чието внимателно изследване на Лили се свежда само до прочит на работата му, стигнат до заключението, че той почти не използва рецепцията. Но ако се обърнем към примерите от неговата практика и последваме логиката му, разнищвайки ги, докато непрекъснато си задаваме въпроса "Защо прави това?", ще стане ясно, че внимателното разглеждане на рецепцията е фундаментално за неговия метод. Макар и да не го натяква при всяка преценка, без рецепцията логиката се губи карта след карта.
Защо Лили не обяснява подробно как се използва? Вероятно защото за астролога, който практикува традиционната форма на изкуството, вместо да се опитва да я изучи, рецепцията просто е здрав разум. Това се отнася за цялата астрология и подчертава колко е важно човек поне да вникне в традицията, дори и да реши да не се придържа към нея - макар и набожното ѝ посвещаване да е желателно. Учените са съвсем прави: разглеждана през призмата на съвременния начин на мислене, астрологията е пълна глупост, а всички изкривявания, на които съвременните астролози подлагат нашето изкуство в опит да се убедят в противното, не променят този факт и на йота: астрологията е боклук. Но от позицията на традиционната нагласа, астрологията не е нищо друго освен упражняване на здрав разум. Приемете предпоставките и астрологията следва естествено и неизбежно - което ни връща към линия и дължина. Рецепцията до такава степен е просто здрав разум, че на повечето автори на учебници по астрология никога не им хрумва, че си струва да отделят време за описването ѝ. Но светът се е променил, така че ето ни тук..."
Из книгата
