"За човек, който обича света от вчера, този роман не беше лесен. Той се разделя с една мечта по миналото или с това, в което то се превръща. Писах (и трих) за смесването на времена, когато паметта, лична и обща, си събира багажа и си тръгва. За новата обсесия на Гаустин и дискретното чудовище на миналото, което идва срещу нас. За времеубежищата, които строим, когато сегашното не ни е вече дом." Георги Господинов "Безкомпромисен роман! Георги Господинов влиза сам в гората..." Надежда Радулова И тогава миналото тръгна да завладява света... В началото залогът е една клиника, в края - един континент. ... |
|
|
"Неделният продавач на книги" трудно може да се представи с няколко изречения. По някакъв начин, това е книга за книгите, за онова, което прочетеното оставя у нас, и така участва в създаването и подреждането на нашата вътрешна лична библиотека. По своя жанр "Неделният продавач на книги" е роман. Фабулата е внимателно изградена около постепенното разкриване на една загадка - изчезването на брата на героя-разказвач. Липсващите книги от домашната библиотека се появяват една по една, събуждат различни спомени и водят героя през извивките на повествованието. Образите са интересни, грижливо представени и ... |
|
|
"И се появиха Князът и Княгинята, хванати под ръка: той висок и пълен, облечен в генералска униформа с всички отличия, бавен, леко накуцващ - страдалец! - полуобърнат към Нейно Височество с доволния поглед на човек, яхнал расов кон... И тя - с дълга шия и благороден овал, висока и стройна, обгърната от бяла лионска коприна с толкова проста и изискана кройка, че правеше фигурата й да изглежда изящна и безспорна като формула или афоризъм. Всяко прибавяне към този величествен силует би накърнил кристалната му и смайваща цялост. Княгиня Елеонора не беше нито млада, нито особено красива. Но бе толкова естествена в своята ... |
|
|
Двама тийнейджъри от Кипър, единият от турски, а другият от гръцки произход, се срещат в таверна на острова, която считат за свой дом. Любовта между Дефне и Костас разцъфва под гирлянди от чесън и люти чушки, висящи от почернелите греди в механата. Смокиня, израснала в центъра ѝ през кухина на покрива, бди над техните тайни, но щастливи срещи. Дървото посреща войната, която изпепелява столицата, и вижда как младите влюбени изчезват. Десетилетия по-късно Костас се завръща там като ботаник, търсещ местни видове, но всъщност Дефне. Двамата, чиято любов е все още жива, взимат изрезка от смокинята преди да заминат заедно ... |
|
|
Една любов, по-силна от смъртта... Мургавият Хийтклиф е подхвърлено дете, което намира подслон в йоркширското имение Брулени хълмове. Господарят на имението отглежда момчето редом с другите си деца - Хиндли и Катрин. След смъртта му обаче за Хийтклиф настъпват тежки дни. Хиндли го тормози и унижава, но с Катрин са неразделни и близостта им скоро прераства във всепомитаща любов. Девойката е принудена да избира между първичния и необуздан Хийтклиф и нежния и образован благородник Едгар Линтън. Въпреки че обича Хийтклиф с цялото си сърце, тя взема съдбоносното решение да отговори на очакванията на обществото. И се омъжва ... |
|
|
И други клинични истории. ... В "Мъжът, който взе жена си за шапка" световноизвестният невролог Оливър Сакс е подбрал някои от най-необичайните случаи от своята практика: хора, загубили спомените си, а оттам и своето минало, или такива, които не разпознават лица и предмети; хора със забавено развитие, но с изключителни художествени или математически дарби; пациенти с фантомни крайници или с неконтролируеми тикове… Странните неврологични разстройства на тези хора са повече или по-малко познати на днешните учени и вече имат своите научни названия - прозопагнозия, синдром на Корсаков, синдром на Турет и пр. Това, ... |
|
|
Пленница между две несъвместими култури. ... "Все още съм жива, ала постоянно мисля за смъртта. Ден и нощ чувам заплахите на близките си и страхът ми е толкова силен, че не ми позволява да водя нормален живот. Много бих искала да живея като обикновените австрийски момичета, но не мога. Родителите ми заплашват да ме убият. Аз съм пленница между две несъвместими култури. Името ми е Сабатина Джеймс. А това е моята история." Сабатина (името е псевдоним) е на десет години, когато семейството ѝ се мести да живее от Пакистан в Австрия. Момичето бързо научава езика, попива културата и свободата в новата страна и ... |
|
|
"Лавър" на Евгений Водолазкин (2012) е една от най-успешните руски книги на десетилетието. Романът е преведен на повече от тридесет езика. "Гардиан" го поставя наравно с произведенията на Ф. Достоевски, У. Голдинг и Дж. Ъпдайк, а "Хъфингтън Поуст" го определя като "трудно и блестящо четиво, несъмнен шедьовър". Някои критици сравняват Е. Водолазкин с Умберто Еко, а "Лавър" - с "Името на розата". Времето в този "неисторически роман" е накъсано, дори низвергнато, включително чрез езика. Органично са преплетени различни езикови пластове и епохи: ... |
Рейтинг: 9.50 / 2 гласа 
