Опенхаймер. Американският Прометей
Биография

Опенхаймер. Американският Прометей : Биография Кай Бърд, Мартин Шъруин Времетраене: 1:06 мин. Тези, които останаха и онези, които заминаха Паринуш Сании Времетраене: 1:08 мин. Етногенезис и етническа история на българския народ Румен Иванов Времетраене: 1:10 мин. Пазителят на водите Чарлс Мартин Времетраене: 0:56 мин. Капанът на нарцистичната връзка Габриела Гатева Времетраене: 1:07 мин. Акватектура: Aquatectura Христо Тритаков Времетраене: 1:12 мин. Коледен дух Сара Хогъл Времетраене: 0:58 мин. Коледунка Мая Дългъчева Времетраене: 0:50 мин. Проклятието на Джун Фароу Ейдриън Йънг Времетраене: 0:52 мин. Бяла Коледа Памела Кели Времетраене: 0:56 мин. Поредица Първи знания от Фют Времетраене: 0:58 мин.

Наричан бащата на атомната бомба, Робърт Опенхаймер е сред най-иконичните фигури на миналия век - харизматичен физик, който след края на Втората световна война се превръща в най-популярния учен на планетата... а впоследствие и в най-знаковата жертва на антикомунистическата истерия в САЩ.

Опенхаймер ръководи гигантския проект за създаване на атомната бомба, но след бомбардировките над Хирошима и Нагасаки се възправя с целия си авторитет срещу собственото си творение и зове убедително за международен контрол над ядреното оръжие. Противопоставя се яростно срещу вдигането на залозите с разработването на водородната бомба и опасното желание на военните да натрупат огромен ядрен арсенал в началото на Студената война - особено след като Съветският съюз бързо настига американците в тази надпревара. Обвинен, че е едва ли не дългогодишен комунистически агент, един от военните герои на Америка е изправен пред неумолими врагове, а службите следят всяка негова крачка и подслушват всяка негова дума, подготвяйки унизителен процес, с който да му запушат устата.

В триумфа и трагедията в живота на големия учен се отразява бурната американска история между двете световни войни и първите десетилетия на надвиснал ядрен апокалипсис над света - страхове, които изглеждаха забравени до последните месеци. Но сега е по-важно от всякога да помним историята и да не повтаряме грешките.

"Писана в продължение на четвърт век, авторитетната биография на Опенхаймер се основава на хиляди документи, събирани от архиви и лични колекции в САЩ и чужбина. Тя черпи от собствения огромен архив на Опенхаймер в Библиотеката на Конгреса и от безброй страници записи на ФБР, натрупани за десетилетия наблюдение. Малко фигури от обществения живот са били подлагани на толкова подробно разследване. Читателите ще чуят гласа му, запечатан от записващите устройства, а после прехвърлен на хартия. Но тъй като дори собствените му думи предават само част от истината, интервюирахме и близо сто от най-близките му приятели, роднини и колеги. Много от интервюираните през 70-те и 80-те години на миналия век вече не са между живите. Но историите, разказани от тях, оставят детайлен портрет на един забележителен човек, разкрил пред нас ядрената епоха, а сетне положил неуспешни усилия - каквито светът продължава да полага и до днес - да премахне опасността от ядрена война."
Из книгата

В книгата има включени черно-бели фотографии.

"Принстън, Ню Джърси, 25 февруари 1967 г. Въпреки лошото време и суровия студ, сковал целия североизток, шестстотин приятели и колеги - Нобелови лауреати, политици, генерали, учени, поети, писатели, композитори и познати от всички поприща - се събират да отдадат последна почит на Робърт Опенхаймер. Някои го познават като свой учител и ласкаво го наричат Опи. Други - като велик физик, станал през 1945 г. баща на атомната бомба, като национален герой и символ на учения в служба на обществото. Всички си спомнят с дълбока горчивина как само девет години по-късно републиканската администрация на президента Дуайт Д. Айзенхауер го обявява за риск за сигурността, превръщайки го в най-видната жертва на антикомунистическия лов на вещици. Те идват с натежали сърца да изпратят блестящата личност, чийто удивителен живот е белязан както от триумф, така и от трагедия.

Нобелистите включват световноизвестни физици като Изидор Раби, Юджийн Уигнър, Джулиан Швингър, Джъндао Ли и Едуин Макмилън. Дъщерята на Алберт Айнщайн, Марго, е дошла да почете някогашния шеф на баща ѝ от Института за напреднали изследвания. Тук са Робърт Сърбър, ученик на Опенхаймер в Бъркли през 30-те, и Ханс Бете, великият физик нобелист от Корнел, разкрил вътрешното устройство на слънцето. Ърва Денъм Грийн, съседка от спокойния карибски остров Сейнт Джон, където Опенхаймер се оттегля във вила на плажа след публичното унижение през 1954 г., седи редом с фигури като Джон Макклой, юрист и дългогодишен президентски съветник; генерал Лесли Гроувс, оглавявал проекта Манхатън; Пол Нитце, министър на военноморските сили; историка Артър Шлезинджър-младши, носител на наградата Пулицър; и сенатор Клифърд Кейс от Ню Джърси. Президентът Линдън Б. Джонсън е изпратил своя научен съветник Доналд Ф. Хорниг да представлява Белия дом - ветеран от Лос Аламос, присъствал заедно с Опенхаймер на Тринити, първия в света ядрен опит, извършен на 16 юли 1945 г. Освен учените и вашингтонския политически елит присъстват още хора на изкуството и културата като поета Стивън Спендър, писателя Джон О'Хара, композитора Никълъс Набоков и директора на Нюйоркския балет Джордж Баланчин.

Вдовицата на Опенхаймер, Катрин Кити Пунинг Опенхаймер, седи на първия ред на възпоменателната служба в Александър Хол на Принстънския университет. До нея са дъщеря им Тони, на двадесет и две, и синът им Питър, на двадесет и пет. Редом с Питър седи Франк Опенхаймер, по-малкият брат на Робърт, чиято кариера на физик се проваля покрай маккартистките преследвания. Звучи произведението Реквиемни песни от Игор Стравински, което Робърт Опенхаймер е чул с възхита в същата зала предната есен. Ханс Бете, негов приятел от три десетилетия, произнася първата от три речи. Той допринесе повече от всеки друг, за да направи американската теоретична физика велика... Беше лидер, но не и властен, никога не налагаше мнението си. Вадеше най-доброто от нас, държеше се както добър домакин с гостите си. В Лос Аламос, където ръководи хиляди хора в надпревара срещу германците за създаване на атомната бомба, Опенхаймер гради лаборатория от нищото и сплотява разнородна група учени в ефективен екип. Бете и други ветерани добре знаят, че без него прототипът от Ню Мексико никога не би бил завършен навреме за използване във войната. Втората реч е на Хенри Деулф Смит, физик и негов съсед от Принстън. През 1954 г. Смит единствен от петимата комисари на Комисията по атомна енергия (КАЕ) гласува за реабилитиране на Опенхаймер. Като пряк участник в трибунала той ясно вижда извършената несправедливост: Такава грешка никога не може да се поправи, а такова петно в нашата история да се изтрие... Съжаляваме, задето големият му принос за родината получи толкова оскъдна отплата.

Накрая идва ред на Джордж Кенан, дипломат и посланик, баща на следвоенната политика спрямо Съветския съюз и дългогодишен приятел и колега от Института за напреднали изследвания. Приживе Опенхаймер повече от всеки друг оформя възгледите му за безбройните опасности от ядрената ера, осигурява му убежище в института и брани работата му, когато отцепническите убеждения на Кенан за милитаризирзма на Америка от времето на Студената война го правят непопулярен във Вашингтон. Върху него с особена тежест се стовариха дилемите, породени от извоюваната власт над природата, непропорционална на моралната сила на човешките същества, казва Кенан. Той ясно съзираше опасностите от това нарастващо несъответствие, но тревогата не разклати вярата му в търсенето на истината във всичките ѝ форми, научни и хуманни. Страстно желаеше да допринесе за предотвратяване на катастрофата, която грозеше развитието на оръжията за масово поразяване. Движеха го интересите на цялото човечество, но именно като американец, като член на своята национална общност виждаше най-големите възможности за постигане на тези цели. В мрачните дни от началото на петдесетте4, когато проблемите го затрупваха отвред и се оказа в плен на своята позиция в центъра на противоречията, му обърнах внимание на факта, че ще е добре дошъл в поне сто академични центрове по света, и го попитах дали не е мислил да заживее в чужбина. "По дяволите, обичам тази страна", отвърна ми с просълзени очи той."
Из книгата

Сиела Норма АД
София 1510
бул. Владимир Вазов №9
080012525

Предговор
Пролог
Той възприемаше всяка нова идея като прекрасна
Неговият личен затвор
Минавам през доста тежък период
Работата, слава богу, ми се струва трудна и почти приятна
Аз съм Опенхаймер
Опи
Мрънкащите момчета
През 1936 г. интересите ми започнаха да се променят
Аз (Франк) го изрязах и го попълних
Има нарастваща вероятност
Ще се женя за една твоя приятелка, Стив
Ние дърпахме новия курс наляво
Координатор на бързия разпад
Аферата Шевалие
Той беше станал голям патриот
Твърде много секретност
Опенхаймер казва истината
Самоубийство, мотив - неизвестен
Би ли искала да я осиновиш?
Бор беше Бог, а Опи беше неговият пророк
Ефектът на откритието върху цивилизацията
Сега всички сме кучи синове
Бедните хорица
Усещам ръцете си окървавени
Такива хора могат да унищожат цял Ню Йорк
Опи вече е преболедувал и сега има имунитет
Интелектуален хотел
Той сам не разбира защо го е сторил
Ето защо тя го замеряше с разни предмети
Той докрай не издаде мнението си
Хвърлят кал срещу Опи
Ученият X
Звярът в джунглата
Изглежда доста зле, нали?
Боя се, че всичко това е пълна идиотщина
Проява на истерия
Черно петно върху съвестта на нашата страна
Още усещам топлата кръв по ръцете си
Беше като приказна страна
Това трябваше да стане в деня след Тринити
Епилог: Има само един Робърт
Бележка на автора и благодарности
Съкращения
Бележки