"Симулацията обикновено се свързва с идеята за прикриване и заблуждаване на външния свят. От дълбока древност и до днес тя се използва за различни цели, като се почне от най-невинни и позволени намерения и се стигне до злокачествени случаи на заобикаляне на закона. Тя представлява усложнение във фактическия състав и правните последици в областта най-вече на договорното право. Наред с типичните нейни бележи тя предизвиква специфични проблеми в отделните хипотези.
Почти всички изследвани въпроси в този труд са почерпени от ежедневния съдебен живот. Анализът и изводите са резултат на исторически и сравнителни проучвания. На много места съображенията са дадени дискусионно, а гледищата са застъпени с известни съмнения. Това е лесно обяснимо, защото правните разрешения не са аксиоми, а малко или много имат относително значение под влияние на икономическата база или социално-психологически фактори. По същите причини на някои места съм се отклонил от традиционни разрешения, като съм имал съзнанието, че направените анализи или посочените съображения могат да внушат нови идеи било в подкрепа на изложените гледища, било за тяхното опровергаване, което също така оправдава усилията.
За удобство на стила и за избягване на повторенията на една и съща дума съм си служил с широко използваните в практическия език синоними: "симулация", "привидност", "явна сделка", "явен акт", и обратно "дисимулация", "прикрита сделка", "тайна сделка", "интимна уговорка" и така нататък. Все по същите съображения съм използвал безспорно установените в практиката синоними: "договор", "съглашение", "споразумение", както и генеричното понятие "сделка", включващо и договора.
Технически причини наложиха част от аргументацията и историческата и сравнителната справка да бъдат съкратени."
Кръстю Цончев
Рейтинг: 9.00 / 4 гласа 
