Децата се вълнуват от състоянието на природата дори повече от нас, възрастните. И си задават въпроси, за които си струва да разсъждаваме заедно. „Замърсяването не е само мазни хартийки и кучешки акита. А какво е точно?“ „Замърсяването тревожи ли ни? Страхуваме ли се, че най-накрая хората ще унищожат планетата?“ „Какво пречи на хората да се грижат за природата?“ „Искаме ли да се върнем в праисторическото време?“ „Какво можем да направим, за да предпазим природата всеки ден?“ Размишляваме върху тези въпроси през историята на едно семейство, чиято морска почивка е провалена от петролен разлив, но и през Шарлин, която ... |
|
|
Откъде са се взели планините? Винаги ли са стояли на едно място? Или някога, много-много отдавна ставали да се разходят… например до своите баби и техните великанско вкусни курабийки? И кой местел великанските им крака? Внимание, внимание, приказката потегля! Ходом… Марш! Една класическа приказка за класически мързел. Изящно написана и илюстрирана от Ясен Григоров – в младите му великански години и сега. ... |
|
|
Детска и семейна енциклопедия за Витоша през погледа на 10 различни водачи в планината: лесничей, зоолог, орнитолог, етнограф, събирач на фолклор, пещерняк, ски учител, планински спасител, билкар и хижар. За онези, които са пребродили всички витошки пътеки и искат планината да е с тях и у дома. За онези, които сега тръгват за ръка със своите родители или приятели. За онези, които познават някои страни на Витоша и им е любопитно да опознаят другите. За онези, които следват принципа на Хвърчащата класна стая: обучението се превръща в оглед. За да бъде следващата ви разходка още по-разкошна. Освен богато илюстрована среща ... |
|
|
Съставители: Надежда Радулова и Зорница Христова. ... Сборникът съдържа избрани критически статии от колонката на Марин Бодаков Ходене по буквите във в-к Култура и в-к К. и от По буквите в онлайн медията Тоест, писани през периода 2014 - 2021 г. Том 2 от поредицата Ходене по буквите от Марин Бодаков. ... |
|
|
Илюстрирана ода на живителната природа и изкуството да бъдеш сам в епохата на екраните. Докато говорим за екраните като някакъв демон, дошъл да завладее децата ни, като че ли забравяме какво друго искахме да бъде на тяхно място. Какво е да си удивен от света. Да не правиш нищо значи да си отворен към всичко. Идеален ден за нищоправене на Беатриче Алеманя е възторжена книга за красотата на света, призив за радост. Едно дете и майка му пристигат в къща за гости насред дъждовната гора. Рецепта за скука! Докато майката работи, детето се опитва да прогони скуката по единствения познат му начин - с електронната игра. За ... |
|
|
Човек влиза в контакт с другите първо през физическия си вид. Ти вече се обличаш по един или друг начин, променяш прическата си, оставяш своя отпечатък върху тялото. Казваш на другите нещо за себе си, преди да си разменил и дума. Тялото обгръща духа. Човек може да помисли, че тялото е всичко. Да забрави, че ти си и ум, съзнание, дух. Но дори тялото ти да бъде пленено, поробено, духът ти е свободен и ти принадлежи. Твоето тяло не те определя изцяло, ти си едновременно и тяло, и ум. И благодарение на ума си можеш да си представяш какво ли не, можеш да се съмняваш в много неща... Понякога и да скучаеш. Но не можеш никога да ... |
|
|
Това е книга за майки и дъщери. Красива и горчива като самото майчинство. Изящна книга, която сама по себе си е съвършен предмет на изкуството. Но и книга, която помага да се чувстваме разбрани. "Да бъдеш майка" значи да искаш да пазиш, да закриляш, да защитиш. Да живееш в любяща тревожност. После момиченцето пораства, а тревожността остава. Знаеш, че светът ще я нарани, но и знаеш, че не можеш да я пазиш вечно. И тя не иска. Пък и е невъзможно. И затова майката в Двете приготвя сандвичи за из път. И фенерче за тъмното. Въпреки че знае, че не помагат. И ние знаем това. И въпреки това преглъщаме всеки път, ... |
|
|
Кой не е мечтал да надникне в мислите на хората? Повдигни капачетата - и виж дали техните мисли не приличат по нещо на твоите. За какво мислиш? Обикновен въпрос, който деца и възрастни задават на близките си хора. Но какво чудо е да надникнеш в мислите на другите! Да откриеш, че и те като теб могат да си мечтаят за нещо сладичко или за лятото, че в главата им може да се върти мелодийка или спомен, че понякога не мислят за нищо - или са чисто и просто щастливи. Тази книга е достъпна и за най-малките - но доставя удоволствие и на техните родители. Защото е истинско произведение на изкуството със своите изящни и елегантни ... |
|
|
Браво бе, машина!, хвали учителят своя ученик. Машините са ефикасни и ни отменят в много задачи. Но винаги ли разбираме какво точно правят те? И къде точно е мястото им спрямо нас, хората? А дали ще се промени? Книгите от поредицата Философски закуски на Брижит Лабе съдържат забавни истории и кратки размишления. Те ви канят да се включите в тях. Да разсъждавате! Да спорите! Да опитате вкуса на големите въпроси и сладостта на отговорите, до които сте стигнали сами. ... |
|
|
Една история за общуването и преодоляването на страха. За езика на жестовете и за знаците, по които се познават истинските приятели. А с тях можеш да победиш и триглава ламя! Илюстрации: Ина Христова. ... |
|
|
Книга за неосезаемото. За неуловимото и уязвимо нещо, което наричаме душа. Или по-скоро за нашите начини да се справим с нея, да я превъзпитаме, да я тренираме, да я направим нечуплива или просто да я скрием, за да не чуваме нейната прекомерна тревожност. Кратки истории, в които най-сетне се обръщаме към своето... съдържание. Съдържание на Ясен Григоров е продължение на книгата му Телогинариум. Телогинариум беше посветена на телата, а Съдържание се отнася за душата и начините ни да общуваме с нея. ... |
|
|
Големият нидерландски разказвач Тон Телехен и неговите истории за празниците и празненствата - за онова, което превръща празника в нещо, което да поискаш да запазиш в малките кутийки на паметта си и периодично да го вадиш, за да видиш как оживява пред теб. Илюстрациите са на Джесика Албърг."За да не забравя никога нищо, катерицата беше забола малки бележки по стените на къщата си. На една от тези бележки пишеше: Букови ядки. Катерицата често препрочиташе тази бележка. И винаги си казваше: "Ами да, букови ядки. Добре, че се сетих", обръщаше се, отиваше до шкафа и след малко сядаше пред чиния със задушени ... |
