Съставители: Надежда Радулова и Зорница Христова. ... Сборникът съдържа избрани критически статии от колонката на Марин Бодаков Ходене по буквите във в-к Култура и в-к К. и от По буквите в онлайн медията Тоест, писани през периода 2014 - 2021 г. Том 2 от поредицата Ходене по буквите от Марин Бодаков. ... |
|
|
Това е книга за майки и дъщери. Красива и горчива като самото майчинство. Изящна книга, която сама по себе си е съвършен предмет на изкуството. Но и книга, която помага да се чувстваме разбрани. "Да бъдеш майка" значи да искаш да пазиш, да закриляш, да защитиш. Да живееш в любяща тревожност. После момиченцето пораства, а тревожността остава. Знаеш, че светът ще я нарани, но и знаеш, че не можеш да я пазиш вечно. И тя не иска. Пък и е невъзможно. И затова майката в Двете приготвя сандвичи за из път. И фенерче за тъмното. Въпреки че знае, че не помагат. И ние знаем това. И въпреки това преглъщаме всеки път, ... |
|
|
Илюстрирана ода на живителната природа и изкуството да бъдеш сам в епохата на екраните. Докато говорим за екраните като някакъв демон, дошъл да завладее децата ни, като че ли забравяме какво друго искахме да бъде на тяхно място. Какво е да си удивен от света. Да не правиш нищо значи да си отворен към всичко. Идеален ден за нищоправене на Беатриче Алеманя е възторжена книга за красотата на света, призив за радост. Едно дете и майка му пристигат в къща за гости насред дъждовната гора. Рецепта за скука! Докато майката работи, детето се опитва да прогони скуката по единствения познат му начин - с електронната игра. За ... |
|
|
Човек влиза в контакт с другите първо през физическия си вид. Ти вече се обличаш по един или друг начин, променяш прическата си, оставяш своя отпечатък върху тялото. Казваш на другите нещо за себе си, преди да си разменил и дума. Тялото обгръща духа. Човек може да помисли, че тялото е всичко. Да забрави, че ти си и ум, съзнание, дух. Но дори тялото ти да бъде пленено, поробено, духът ти е свободен и ти принадлежи. Твоето тяло не те определя изцяло, ти си едновременно и тяло, и ум. И благодарение на ума си можеш да си представяш какво ли не, можеш да се съмняваш в много неща... Понякога и да скучаеш. Но не можеш никога да ... |
|
|
Кой не е мечтал да надникне в мислите на хората? Повдигни капачетата - и виж дали техните мисли не приличат по нещо на твоите. За какво мислиш? Обикновен въпрос, който деца и възрастни задават на близките си хора. Но какво чудо е да надникнеш в мислите на другите! Да откриеш, че и те като теб могат да си мечтаят за нещо сладичко или за лятото, че в главата им може да се върти мелодийка или спомен, че понякога не мислят за нищо - или са чисто и просто щастливи. Тази книга е достъпна и за най-малките - но доставя удоволствие и на техните родители. Защото е истинско произведение на изкуството със своите изящни и елегантни ... |
|
|
Браво бе, машина!, хвали учителят своя ученик. Машините са ефикасни и ни отменят в много задачи. Но винаги ли разбираме какво точно правят те? И къде точно е мястото им спрямо нас, хората? А дали ще се промени? Книгите от поредицата Философски закуски на Брижит Лабе съдържат забавни истории и кратки размишления. Те ви канят да се включите в тях. Да разсъждавате! Да спорите! Да опитате вкуса на големите въпроси и сладостта на отговорите, до които сте стигнали сами. ... |
|
|
Мил домашен комар е история за приятелството, което се намира трудно и невинаги върви гладко... и за скритата в него мелодия, която очаква и нас.. Това е история, която жужи и кръжи, свирука и пиука, пляска и тряска и стига до рязка почти-катастрофа, но в последната строфа има, разбира се, сладък финал. Точно след уж-безнадежден провал!"Всеки иска канарче, котенце, далматинец, но кой иска комарче за домашен любимец? На витрината прашна в магазин за домашни измечтани, желани животинки подбрани едно малко комарче се озърта, макар че собственикът не знае и навярно нехае, че има стока такава. А то дъх затаява..." ... |
|
|
В какво се измерва отсъствието? Необичаен въпрос в един свят, в който като че ли се стремим да компенсираме всяка липса, да запълним всяка празнота, да скъсим времето на копнежа, да прогоним скръбта. Книгата на Албена Тодорова говори за отсъствието спокойно и вглъбено. Думите ѝ попадат във вътрешния ни разговор с онова, което ни липсва. Те описват, кротко и по същество, малките промени, които са настъпили междувременно в света. И с това задействат у читателя силни емоционални вериги- като чувството за вина, че не си успял да спреш часовниците (както започва прочутият Погребален блус на Йейтс) - че, допускайки ... |
|
|
Какво е щастието, попита наскоро един интернет потребител. И си отговори: да лежиш по корем до любимия човек и той да ти чете на глас от Тон Телехен. Писма до всеки и до всички показва нагледно защо това е така. Както подсказва заглавието, това е книга от писма - старомодни писма на хартия, поставени в плик. Обикновени? Ни най малко. Нали става въпрос за вселената на Телехен, в която всеки обитател на гората има свой неподражаем характер, също като в Мечо Пух или други любими детски класики. Катерицата, мравката, слонът, щурецът, мечокът и други са наистина мили и достъпни за разбиране и от най-малките читатели. И все ... |
|
|
Една история за общуването и преодоляването на страха. За езика на жестовете и за знаците, по които се познават истинските приятели. А с тях можеш да победиш и триглава ламя! Илюстрации: Ина Христова. ... |
|
|
Книга за неосезаемото. За неуловимото и уязвимо нещо, което наричаме душа. Или по-скоро за нашите начини да се справим с нея, да я превъзпитаме, да я тренираме, да я направим нечуплива или просто да я скрием, за да не чуваме нейната прекомерна тревожност. Кратки истории, в които най-сетне се обръщаме към своето... съдържание. Съдържание на Ясен Григоров е продължение на книгата му Телогинариум. Телогинариум беше посветена на телата, а Съдържание се отнася за душата и начините ни да общуваме с нея. ... |
|
|
Големият нидерландски разказвач Тон Телехен и неговите истории за празниците и празненствата - за онова, което превръща празника в нещо, което да поискаш да запазиш в малките кутийки на паметта си и периодично да го вадиш, за да видиш как оживява пред теб. Илюстрациите са на Джесика Албърг."За да не забравя никога нищо, катерицата беше забола малки бележки по стените на къщата си. На една от тези бележки пишеше: Букови ядки. Катерицата често препрочиташе тази бележка. И винаги си казваше: "Ами да, букови ядки. Добре, че се сетих", обръщаше се, отиваше до шкафа и след малко сядаше пред чиния със задушени ... |
