Orwell and England

Джордж Оруел Времетраене: 2:55 мин. Аждер Васил Попов Времетраене: 1:07 мин. Голяма книга на експериментите Матиа Кривелини Времетраене: 1:06 мин. 20 велики цивилизации Мери Олд Времетраене: 1:04 мин. Български митологични същества и вярвания Времетраене: 1:10 мин. Ангелско таро - карти и ръководство Радли Валънтайн Времетраене: 1:07 мин. Опознай чувствата и емоциите си Лорън Стокли Времетраене: 1:02 мин. Будизъм за всеки ден Пема Шерпа, Брендън Барка Времетраене: 1:08 мин. Дъхът на мама Ивелина Радионова Времетраене: 0:51 мин. Лавандуловата градина Лусинда Райли Времетраене: 1:07 мин. Поредица Финансова грамотност за деца Розан Ланчак Уилямс Времетраене: 1:17 мин.

George Orwell wrote extensively about English life and politics and this selection of essays and journalism brings together some of his most provocative and insightful writing on England and Englishness.

Orwell's interests were broad. He often wrote about everyday concerns such as transport, food and the weather. Turning to social issues, he exposed the plight of the poor and the unemployed. He dissected the idea of nationalism and he examined the failings of the Left. What emerges from his acute observation of English rituals, habits and attitudes is his belief that these are the very things with which the English people can defend themselves against oppression. His writing remains insightful and prescient to this day.

Ерик Артър Блеър е британски писател, публицист, журналист и критик, който твори под псевдонима Джордж Оруел. Той е талантлив и опитен романист, един от най-уважаваните английски есеисти на 20 век. Оруел е е индивидуалист и политически идеалист, чийто творби са пропити с интелигентност, дълбока загриженост за социалната несправедливост, силна опозиция на тоталитаризма и вяра в демократичния социализъм. Придобива известност с антисъветската си политическа сатира "Фермата на животните" и романа си "1984".

Джордж Оруел е роден на 25 юни 1903 година в индийския град Мотихари, Бенгалия. Той е второто дете в семейството. Баща му е бил британски колониален офицер, а майка му - дъщеря на търговец на чай от Бирма. През 1904 година Оруел заедно с майка си и сестра си се премества в Англия, където впоследствие учи и завършва "Итънския колеж". В периода 1922-1927 година работи в колониалната полиция в Бирма, като този етап от живота си по-късно описва в автобиографичния си роман "Дни в Бирма" (1936 г.). През 1927 година той се връща вкъщи, решава да подаде оставка и започва да се занимава с писане.

Ранните книги на Оруел в значителна степен се явяват автобиографични. Връщайки се в Европа той сменя няколко временни работи, за да може да се издържа. Обикаля Париж, Кент, английските села, работи като преподавател, продавач в книжарница и др. На този период е посветена първата му книга "На дъното в Париж и Лондон" (1933 г.). В нея се разказва за приключенията на беден английски писател, който в търсене на работа, прехрана и подслон се сблъсква със странни персонажи и попада в невероятни ситуации, като всичко това е поднесено на читателя с характерните за Оруел хумор и искреност. През 1936 година клуб "Лява книга" изпраща писателя в северните части на Англия, където да изучи живота на безработните, населяващи кварталите на работническата класа. Непосредствен резултат от това пътуване е гневната документална книга "Пътят към Уигън Пиър" (1937 г.), в която авторът критикува английския социализъм. Книгата и до днес се смята за ключово събитие в съвременната литературна журналистика.

Гражданската война, която избухва в Испания предизвиква втора криза в живота на Оруел. Винаги действащ в съответствие с убежденията си, писателят заминава в Испания, в качеството си на журналист, който иска да пише за войната. Веднага след пристигането си в Барселона обаче, се присъединява към партизанския отряд на марксистката работническа партия ПОУМ, воюва на фронтовете в Аргон и Теурел и получава сериозно ранение. През май 1937 година той участва в битката за Барселона, където е на страната на ПОУМ и анархистите, сражавайки се срещу комунистите. Преследван от тайната полиция на комунистическото правителство, той напуска Испания. Тези събития се превръщат в материал, за написването на книгата "Почит към Каталония" (1939 г.). В нея Оруел разкрива намерението на сталинистите да завземат властта в Испания. Книгата обаче е студено приета сред интелектуалците от лявото крило, според които комунистите се явяват героите в тази война. Впечатленията, натрупани по време на престоя в Испания, не напускат автора през целия му живот. В последния си предвоенен роман "Още въздух" (1940 г.) той отразява размиването на ценностите и нормите в съвременния свят. По време на Втората световна война Оруел работи като коментатор в "BBC" и води предавания, засягащи политически и културни теми. Към края на войната той написва прословутия си роман "Фермата на животните" (1945 г.), който изобразява предателството на революцията и разпадането на породените от нея надежди. През 1949 година е публикувана последната му книга - романът "1984". Той представлява антиутопия, в която Оруел с присъщия си гняв обрисува тоталитарното общество и показва, че унищожението на езика е неразделна част от тиранията. Това е една история, която си остава завинаги свежа и съвременна, а нейните понятия "големият брат", "двусмисъл" и "новоговор", днес са части от ежедневната реч. Романът е преведен на повече от 65 езика, от него са продадени милиони копия в цял свят, което отрежда на Джордж Оурел уникално място в световната литература.

През 1949 година, четири години след смъртта на първата си жена, Оруел се жени за Соня Брануел, която работи като помощник-редактор в списание "Хоризонт". За жалост този брак продължава само 3 месеца. Писателят умира от туберкулоза в "Лондонската Университетска болница" на 21 януари 1950 година.

Introduction
Hop-Picking
The Spike
Common Lodging Houses
North and South
My Country Right or Left
The Home Guard and You
England Your England
Our Opportunity
Culture and Democracy
"As I Please", 3 December (on US occupation)
"As I Please", 18 February (on housing)
Survey of "Civvy Street"
"As I Please", 18 August (on London squares)
"As I Please", 6 October (on railway journeys)
Notes on Nationalism
In Defence of English Cooking
Just Junk - But Who Could Resist It?
But Are We Really Ruder? No
"Bad" Climates are Best
Pleasure Spots
The Moon under Water
Decline of the English Murder
Some Thoughts on the Common Toad
A Good Word for the Vicar of Bray
"As I Please", 21 March (on population)