Вечните разкази на английските писатели

Джордж Оруел Времетраене: 2:55 мин. Артър Конан Дойл Времетраене: 2:57 мин. Оскар Уайлд Времетраене: 3:01 мин. В капана на времето Дейвид Балдачи Времетраене: 1:15 мин. Невъзможно богатство Ричард Озмън Времетраене: 1:14 мин. Добри духове Б. К. Борисън Времетраене: 1:10 мин. Бог на злото Рина Кент Времетраене: 1:15 мин. Вкусът на любовта Лизи Дент Времетраене: 1:12 мин. Вътрешна афера Даниъл Силва Времетраене: 1:11 мин. Нидерландия. От ниската земя до висините на футбола Ники Александров Времетраене: 1:07 мин. Без страх Рафаел Сантандреу Времетраене: 1:05 мин. Майчина любов Даниел Стийл Времетраене: 1:09 мин. Енциклопедия за многознайковци Джейн Уилшър Времетраене: 0:48 мин.

Сборникът открива пред читателя света на британската класика – от изтънчената ирония на Оскар Уайлд и парадоксалната острота на Джордж Бърнард Шоу до увлекателните истории на Артър Конан Дойл, финия хумор на Джером К. Джером, фантастичните предсказания на Хърбърт Уелс и проницателната социална сатира на Джордж Оруел. Разказите им са изпълнени с блестящ хумор, детективска интрига, философска притча, фантастика и психологическа дълбочина.

Тези разкази не само завладяват със сюжета си, но те ни учат да откриваме скрития смисъл зад външната простота, да ценим силата на думите, да разбираме естеството на човешките постъпки и обществените противоречия. Читателят ще открие богатството на английската литературна традиция и ще се убеди, че истинската класика остава във времето и винаги е отличен събеседник.

Книгата е част от поредицата Златен фонд на издателство Паритет.

Ерик Артър Блеър е британски писател, публицист, журналист и критик, който твори под псевдонима Джордж Оруел. Той е талантлив и опитен романист, един от най-уважаваните английски есеисти на 20 век. Оруел е е индивидуалист и политически идеалист, чийто творби са пропити с интелигентност, дълбока загриженост за социалната несправедливост, силна опозиция на тоталитаризма и вяра в демократичния социализъм. Придобива известност с антисъветската си политическа сатира "Фермата на животните" и романа си "1984".

Джордж Оруел е роден на 25 юни 1903 година в индийския град Мотихари, Бенгалия. Той е второто дете в семейството. Баща му е бил британски колониален офицер, а майка му - дъщеря на търговец на чай от Бирма. През 1904 година Оруел заедно с майка си и сестра си се премества в Англия, където впоследствие учи и завършва "Итънския колеж". В периода 1922-1927 година работи в колониалната полиция в Бирма, като този етап от живота си по-късно описва в автобиографичния си роман "Дни в Бирма" (1936 г.). През 1927 година той се връща вкъщи, решава да подаде оставка и започва да се занимава с писане.

Ранните книги на Оруел в значителна степен се явяват автобиографични. Връщайки се в Европа той сменя няколко временни работи, за да може да се издържа. Обикаля Париж, Кент, английските села, работи като преподавател, продавач в книжарница и др. На този период е посветена първата му книга "На дъното в Париж и Лондон" (1933 г.). В нея се разказва за приключенията на беден английски писател, който в търсене на работа, прехрана и подслон се сблъсква със странни персонажи и попада в невероятни ситуации, като всичко това е поднесено на читателя с характерните за Оруел хумор и искреност. През 1936 година клуб "Лява книга" изпраща писателя в северните части на Англия, където да изучи живота на безработните, населяващи кварталите на работническата класа. Непосредствен резултат от това пътуване е гневната документална книга "Пътят към Уигън Пиър" (1937 г.), в която авторът критикува английския социализъм. Книгата и до днес се смята за ключово събитие в съвременната литературна журналистика.

Гражданската война, която избухва в Испания предизвиква втора криза в живота на Оруел. Винаги действащ в съответствие с убежденията си, писателят заминава в Испания, в качеството си на журналист, който иска да пише за войната. Веднага след пристигането си в Барселона обаче, се присъединява към партизанския отряд на марксистката работническа партия ПОУМ, воюва на фронтовете в Аргон и Теурел и получава сериозно ранение. През май 1937 година той участва в битката за Барселона, където е на страната на ПОУМ и анархистите, сражавайки се срещу комунистите. Преследван от тайната полиция на комунистическото правителство, той напуска Испания. Тези събития се превръщат в материал, за написването на книгата "Почит към Каталония" (1939 г.). В нея Оруел разкрива намерението на сталинистите да завземат властта в Испания. Книгата обаче е студено приета сред интелектуалците от лявото крило, според които комунистите се явяват героите в тази война. Впечатленията, натрупани по време на престоя в Испания, не напускат автора през целия му живот. В последния си предвоенен роман "Още въздух" (1940 г.) той отразява размиването на ценностите и нормите в съвременния свят. По време на Втората световна война Оруел работи като коментатор в "BBC" и води предавания, засягащи политически и културни теми. Към края на войната той написва прословутия си роман "Фермата на животните" (1945 г.), който изобразява предателството на революцията и разпадането на породените от нея надежди. През 1949 година е публикувана последната му книга - романът "1984". Той представлява антиутопия, в която Оруел с присъщия си гняв обрисува тоталитарното общество и показва, че унищожението на езика е неразделна част от тиранията. Това е една история, която си остава завинаги свежа и съвременна, а нейните понятия "големият брат", "двусмисъл" и "новоговор", днес са части от ежедневната реч. Романът е преведен на повече от 65 езика, от него са продадени милиони копия в цял свят, което отрежда на Джордж Оурел уникално място в световната литература.

През 1949 година, четири години след смъртта на първата си жена, Оруел се жени за Соня Брануел, която работи като помощник-редактор в списание "Хоризонт". За жалост този брак продължава само 3 месеца. Писателят умира от туберкулоза в "Лондонската Университетска болница" на 21 януари 1950 година.

Известно дори и на децата, днес името на Ръдиард Киплинг назовава един от бележитите британски писатели. Като издава първата си книга със стихове още на 16 години, на 42-годишна възраст той вече е и най-младият Нобелов лауреат за литература. Киплинг е автор на класически и вечни истории, сред които и "Книга за джунглата". Става така, че моралните уроци, на които ни учи дивото момче Маугли, привличат читатели от всички възрасти. С "Книга за джунглата", както и с другите си романи, разкази, басни, стихотворения и истории в рими, Киплинг илюстрира големите истини от живота. Неговото творчество не само го утвърждава като сериозен писател, но и го прави богат човек.

Житейският път на писателя започва на 30 декември 1865 г. в Бомбай, Британска Индия. Родителите му - Алис Киплинг и Джон Локууд Киплинг се смятат за "англо-индианци". Те се преместват от Великобритания в Индия през 1865 година. Двамата са толкова развълнувани от красотата на района на езерото Ръдиард, че когато се ражда първото им дете, го кръщават на него. Още на 6-годишна възраст животът на Ръдиард се променя рязко. Майка му, която държи синът ѝ да получи официално британско образование, го изпраща в Англия. Там Киплинг живее с приемно семейство на име Холоуей. В своята автобиография, публикувана близо 65 години по-късно, Киплинг си спомня за престоя си там с ужас, но и споделя съмнението, че жестокостта и пренебрежението от страна на госпожа Холоуей може би са допринесли за развитието му като писател.

След като завършва училище, Ръдиард се завръща в Индия. Причината е, че родителите му нямат средства да финансират образованието му в Оксфордския университет. Баща му урежда работа за него в Лахор. Ръдиард се завръща в Индия през 1882 г. и става помощник редактор на малък местен вестник. С тази работа той преоткрива нуждата от писането. Неговите материали са публикувани шест дни в седмицата през цялата година, с изключение на еднодневни паузи за Коледа и Великден. През 1886 г. е публикувана и първата колекция от стихове на Киплинг. По това време се сменя и редакторът на вестника, за който работи. Новият редактор му разрешава по-голяма творческа свобода и в резултат на това, Ръдиард Киплинг започва да пише и публикува и кратки разкази. Писането продължава за различни периодични издания с усилено темпо. През 1889 г., след спор той е освободен от работата си за изданието "The Pioneer". По това време той все повече се замисля за бъдещето. След като е продал правата над шест тома с разкази и е получил заплата за шест месеца като компенсация, Ръдиард Киплинг поема към Лондон. Там открива, че историите му са пристигнали преди него - той лесно е приет в кръга на водещите британски писатели като блестящ нов автор.

През 1892 г. Киплинг се жени за Каролин Балестие. Двамате предприемат пътешествие за медения месец, което ги отвежда в САЩ и след това - в Япония. Когато пристигат в Йокохама, Япония, те разбират, че банката им е фалирала. Приемайки загубата, двамата се завръщат в САЩ. Те наемат малка къща, която наричат "Bliss Cottage". Обзавеждат я с простота, но удобно. На това място се ражда и първото им дете и са прекарани и четири от най-щастливите години от живота на Киплинг. Тук са написани и някои от най-добрите творби. Но с времето отношенията в семейството стават по-обтегнати, а за фон, настъпва и период на криза в американско-британските отношения. През юли 1896 г., Киплинг опаковат вещите си и напускат Съединените щати, за да търсят съдбата си другаде. Завръщат се в Англия, където Ръдиард остава до смъртта си. Той не спира да пише и публикува. Появяват се нови истории за деца, както и две книги за миналото на Англия. Те са предназначени за млади читатели, но в тях се увличат и възрастните. В по-късните творби на Киплинг е отразена и промяната в неговия светоглед, след като загубва дъщеря си Джоузефин през 1899 г. и сина си Джон през 1915 г. По-мрачни, според критици тези късни произведения имат по-голяма сила и дълбочина и се нареждат измежду най-добрите творби на писателя.

В периода между двете драматични лични събития, Киплинг получава и едно високо признание за творчеството си. През 1907 г. е награден с Нобелова награда за литература. Като мотив за присъждането на наградата се казва: "Като се има предвид силата на наблюдението, оригиналността на въображението, мъжествеността на идеите и забележителния талант за разказване, които характеризират творенията на този световноизвестен автор". Ръдиард Киплинг умира на 18 януари 1936 г. и е погребан в Уестминстърското абатство в Лондон, Англия. Неговата автобиография е публикувана през 1937 г.

Ирландски и британски драматург, писател и поет, модна икона. Мнозина го определят като един от най-великите умове в историята на човечеството, а остроумието му го поставя дори над Шекспир и Чърчил. Оскар Уайлд пише изкуство с главно "И". Колко автори само са писали за неговата представа за красотата и колко са следвали възгледите му за прекрасното!

Оскар Фингал О'Флеърти Уилс Уайлд се ражда на 16 октомври 1854 г. в Дъблин. Баща му, сър Уилям Робърт Уайлд, е известен лекар из цяла Великобритания и удостоен с рицарско звание заради приноса му към медицината. Майка му, Джейн Франческа Уайлд, е ирландски националист и пише патриотични стихове под псевдонима Сперанца.
Оскар Уайлд още от малък е запознат с древногръцката литература, тъй като майка му прекрасно владеела древните езици. Още преди да тръгне на училище, Оскар научава френски от учителя си и немски от възпитателката в дома му. Знанията му го превръщат в блестящ ученик на "Тринити колидж", а през 1874 г. е приет в Оксфорд със стипендия, където изглажда книжовния английски до съвършенство.Докато учи в Оксфорд, Оскар Уайлд извършва революция в модата. Проявява необичаен маниер на обличане, косата му е дълга, което е нетипично за младежите по негово време. Тази негова естетическа концепция става обект на провокация, но и на вдъхновение на много философи и художници. Философията му в писането, както и в живота, е в направлението ирационализъм, или идеята, че човешкият ум е неспособен да разбере света.

През 1881 г. излиза първият му сборник - "Стихотворения", а в следващите няколко години пише едни от най-известните му разкази: "Кентървилският призрак", "Престъпленията на Артър Севил", "Портретът на г-н У.Х." и др. Оскар Уайлд е автор на един единствен роман - "Портретът на Дориан Грей", подлежащ на много похвали и критики за безнравственост. Романът за първи път достига до читателската аудитория при публикацията му в американското литературно списание "Lippincott's Monthly Magazine". Сюжетът му е конструиран около Фаустовия мотив - героят жертва душата си в замяна на вечна младост и красота. С годините по съвършения облик на Дориан Грей не се отпечатва нито белег от моралната му деградация. Вместо самия Дориан грозотата и старостта застигат само портрета му, създаден някога, за да увековечи неговата младежка енергия, невинност и изящна красота. Уводът на скандалният разказ съдържа изречението "Изкуството е напълно безполезно", което показва способността му да създава афоризми и парадокси, които опровергават собствените му съждения.

"Моите приказки са донейде за децата и донейде за всички онези, които са съхранили детската способност да се удивляват и да се радват."

Пише и издава 2 сборника с приказки - "Щастливият принц и други истории" (1888) и "Къщата на наровете" (1892), които се преиздават и до ден днешен. Най-известните му приказки са:

• "Щастливият принц"
• "Славеят и розата"
• "Себелюбивият великан"
• "Рибарят и неговата душа"
• "Звездното дете"

През годините обаче писателят не успява да скрие хомосексуалността си. Една от връзките му остава скрита, но не и тази с Алфред Дъглас, който е бил по-млад от него с цели 17 години. Викторианска Англия не може да приеме взаимоотношението между тези двама мъже, тъй като за тях това е непристойно поведение, забранено със закон. След процес, на който Оскар Уайлд произнася красива реч за любовта и нейната същност, той бива осъден на каторжен труд за 2 години за хомосексуализъм и "непристойно поведение с други лица от мъжки пол". Това е дълъг период, в който нито може да твори, нито да се показва пред обществото, което в крайна сметка му се отразява както емоционално, така и физически. Деветнадесет месеца не му е разрешено да пише, след което създава обемистото си епистоларно послание-изповед "De profundis" ("От бездната"). След излизането си от затвора през 1897 г., сменя името си на Себастиан Мелмот. Установява се в Париж, където пише друг от шедьоврите си - "Балада за Редингската тъмница", подписана с чужди инициали. Там е водил прост и беден начин на живот, а единствените помощи, които получавал, са тези, изпращани от семейството му. Оскар Уайлд умира от менингит на 30 ноември 1900 г., забравен от всички и беден като просяк.

Паритет ЕООД
София, 1330
Красна поляна, бл. 26
paritetlit@abv.bg