Стъпки във времето

Прозренията, които човек носи в себе си, са онези крайъгълни камъни, които бележат всеки човешки живот. Споделени с другите, радостите и болките откриват измеренията на смисъла, който определя нашето съществуване. Такава е същността на тази книга. В нея Михаил Марински изповядва своите истини, избликнали от събития, които нанизват десетки години в шарена житейска върволица. Авторът открива нюансите на мислене, в което сън и реалност изплитат есеис­тични размисли за проявите на човешката природа и дълбините на природното около нас.

Спомените са онези стъпки във времето, с които се връща обаянието на личности, облъхва чистотата на светли идеи, но заедно с тях отчетливо звънят и многото удари, с които хора и действия са обругавали Марински.

Да отбранява достойнството си заради честността и справедливостта, с които отстоява своите помисли - това е голяма част от битието на автора, изразено чрез откритата гражданска позиция в неговите дописки до печата. Откриваме го и в очерците за инициативите на своя брат Лазар Марински, чиито възгледи авторът подкрепя и подпомага, доколкото това е било възможно.

Приложените документи показват автентичността на идеите, които Михаил Марински споделя като картина на едно време, колкото отминало, толкова и оставащо актуално с размислите за човешката доблест и мярка на управленско поведение.