Разправата на Народния съд с регентите

Цочо Билярски Времетраене: 2:04 мин. История на българския народ Петър Мутафчиев Времетраене: 0:56 мин. Никога не бих Пенелъпи Уорд Времетраене: 0:53 мин. Дарът на дъжда Тан Туан Ен Времетраене: 0:52 мин. Живот по върховете Артър Хейли Времетраене: 1:12 мин. Обещанията, които трябваше да спазим Моника Мърфи Времетраене: 1:00 мин. Бягай Блейк Крауч Времетраене: 0:58 мин. Поредица Макс и Лили Петя Цанева Времетраене: 1:03 мин. Приключения с Парис в кухнята Елени Катсулис Времетраене: 0:54 мин. Двор Риз Рейс Времетраене: 1:02 мин. Великанът и мишката Петя Цанева Времетраене: 1:05 мин.

Съставител: Цочо Билярски. Материалите на съда срещу проф. Богдан Филов, принц Кирил Преславски и ген. Никола Михов.

Бащите на Търновската конституция предвидливо са допуснали възможността за създаване на регентство. До такова се прибягва два пъти в резултат на възникнали политически кризи. Първото е избрано след детронирането и последвалата абдикация на княз Александър I Батенберг през 1886 г., а второто - след смъртта на цар Борис III през 1943 г. Тази книга е посветена на второто регентство и неговата едногодишна дейност.

Съдбата на тримата регенти - княз Кирил Преславски, проф. Богдан Филов и ген. Никола Михов, е трагична. Те са съдени от необразовани политически фигури или техни съмишленици, а адвокатите им, макар и професионалисти, не смеят да се изявят в защита на подсъдимите. Изходът е предрешен. Народният съд произнася присъди не само срещу обявените за политически престъпници регенти и министри, а и негласно над покойния монарх Борис III.

Смъртната присъда е прочетена на 1 февруари 1945 г., но е произнесена телеграфически още на 20 декември 1944 г. от Георги Димитров. От Москва той нарежда на Трайчо Костов, че не следва никой да бъде оправдан!. Само часове след произнасяне на присъдите регентите са екзекутирани от наказателния взвод заедно с още десетки смъртници - депутати и членове на правителствата от периода 1941 - 1944 г.

Книгата е завладяващ документален разказ за събитията от септември 1943 г. до септември 1944 г., изцяло изграден върху автентични и достоверни текстове.

Книгата е част от поредицата Хроника на издателство Прозорец.

Прозорец ЕООД
София, 1504
ул. Тулово №7
office@prozoretz.com

Предговор
Народният съд срещу регентите проф. Богдан Филов, принц кирил и ген. Никола Михов

• Обвинителен акт. София, 5 декември 1944 година
• Професор Богдан Филов пред Народния Съд
• Карта на проф. Б. Филов като обвиняем пред Народния съд
• Разпит на проф. Б. Филов. София, 12 януари 1945 година
• Заявление от проф. Б. Филов до Първи състав на Народния съд в София за допускане на свидетели и предоставяне на писмени доказателства, София, 12 януари 1945 година
• Отговор на обвинителния акт на проф. Б. Филов след 12 януари 1945 година
• Протокол от 24 заседание на Първи състав на Народния съд в София с въпроси и отговори на съподсъдимите Богдан Филов, инж. Димитър Василев, д-р Иван Бешков, Димитър Кушев, Първан Драганов, инж. Христо Петров Дойчинов, Добри Божилов, ген. Никола Михов, Димитър Гичев, Васил Митаков и др., София, 22 януари 1945 година
• Протокол от 28 заседание на Първи състав на Народния съд в София със защитна реч на адвокат Любен Данаилов за подсъдимия проф. Б. Филов, София, 27 януари 1945 година
• Допълнителни обяснения на проф. Б. Филов до Първи състав на Народния съд в София, 30 януари 1945 година

Принц Кирил пред Народния съд

• Карта на обвиняемия принц Кирил Преславски, 25 януари 1945 година
• Протокол от 17 заседание на Първи състав на Народния съд в София с разпит на подсъдимия княз Кирил Преславски, София, 11 януари 1945 година
• Защитна реч на проф. Никола Долапчиев, адвокат на принц Кирил Преславски, София, 27 януари 1945 година

Генерал-лейтенант Никола Михов пред Народния съд

• Карта на ген. Н. Михов като обвиняем пред Народния съд, 25 януари 1945 година
• Протокол от 17 заседание на Първи състав на Народния съд с разпит на подсъдимия ген. Никола Михайлов Михов, София, 11 януари 1945 година
• Протокол от 24 заседание на Втори състав на Народния съд с разпит на ген. Н. Михов като свидетел, София, 19 януари 1945 година
• Защитна реч на адвоката на ген. Н. Михов Иван Байданов, София, 27 януари 1945 година
• Из протокол от 25 заседание на Първи състав на Народния съд в София с обвинителна реч на главния народен обвинител Георги Петров за подсъдимите министри от кабинетите на проф. Богдан Филов и тримата регенти, София, 24 и 25 януари 1945 година
• Протокол от 31 заседание на Първи състав на Народния съд с отказ на тримата регенти от последна дума, София, 30 януари 1945 година
• Присъда на Народния съд от 1 февруари 1945 година

Приложения

• № 1 Съветски предложения за сключване на съветско-български пакт, 1939 - 1940 година. Из запис на разговор на народния комисар на външните работи на СССР
• Вячеслав Молотов с посланика на България в СССР Никола Антонов за опасенията на българското правителство във връзка с агресивните стремежи на някои държави спрямо България, 20 септември 1939 година
• Запис на разговор на пълномощния представител на СССР в България. Анатолий Лаврентиев с министър-председателя и министър на външните работи на България Георги Кьосеиванов относно съветското предложение за сключване на пакт за взаимопомощ между СССР и България, 3 ноември 1939 година
• Съветското предложение на България - ноември 1940 година
• Служебна бележка от главния секретар Димитър Шишманов, намираща се в архивата на Министерството на външните работи и на изповеданията, понеделник, 25 ноември 1940 година
• Отговор, връчен на Лаврищев по предложенията на Соболев от 25.ХІ., след 26 ноември 1940 година
• Отговор на съветското правителство на отговора на българското, краят на ноември 1940 година
• № 2 Крайовска спогодба между България и Румъния, Крайова, 7 септември 1940 година
• № 3 Тристранен пакт, Берлин, 27 септември 1940 година
• № 4 Включване на България в Тристранния пакт, 1940 - 1941 година
• Паметна записка от Димитър Шишманов, главен секретар на МВРИ, събота, 19 октомври 1940 година
• Паметна записка от Димитър Шишманов, главен секретар на МВРИ, петък, 28 февруари 1941 година
• Протокол за включването на България в Тристранния пакт, Виена, 1 март 1941 година
• Документи и материали от вестник Зора
• България и Тристранният пакт
• Тържествено подписване на протокола за присъединяването на България към Тристранния пакт. Наблюдения и впечатления на нашия берлински кореспондент, който е присъствувал при подписването. Днес министър-председателят г. проф. Филов се завръща в София, Виена, 1 март
• Актовете за присъединяване на България към Тристранния пакт. Текстът на протокола, подписан от България, и текстът на Тристранния пакт между Германия, Италия и Япония в двореца Белведере, 1 март 1941 година
• Две декларации, направени при присъединяването на България към Тристранния пакт
• Декларацията на министър-председателя г. проф. Филов
• Декларация на германския министър на външните работи г. Фон Рибентроп
• Министър-председателят за пакта, към който България се присъедини. Как схващаме ние тоя пакт. Пълно разбиране на българските интереси от ръководителите на Германия и Италия, Виена, 1 март
• Едно от особено важните постановления на Тристранния пакт, към които се присъедини България. Отношенията на силите от Тристранния пакт с Русия
• Целите на тристранния пакт. Как ще бъде организирана Европа след войната. Каква роля се отрежда на Съветска Русия. Мястото на по-малките държави в Европа
• Германо-италиански разговори във Виена, Виена, 1 март (ГТА). Днес камарата ще има извънредно заседание. Защо се свиква. Преди обед ще заседава парламентарното мнозинство
• Виенският акт и коментарите отвъд океана. Българската постъпка не изненадвала и се оправдавала, Ню Йорк, 2 март
• Германското становище. Бъдещето на България в Нова Европа. Какво мислят берлинските политически среди, Берлин, 1 март
• Хитлер постигнал безкръвни победи, Берлин, 1 март
• Как се посреща събитието в други страни. Будапеща за влизането на България в Пакта, Будапеща, 1 март
• България се приближава към осъществяването на своите идеали, Будапеща, Анкара, Прага, Братислава, 1 март
• Значението, което в Италия отдават на присъединяването на България към Тристранния пакт. Положението, което се създава на Балканите, Рим, 1 март
• В хармония с българските национални интереси, Югославският официоз за подписването на Тристранния пакт от България
• И в черни години България е била вярна на Германия. Събитията във Виена - дипломатически Дюнкерк, Виена. 2 март
• Дворецът Белведере - мястото, където се подписа вчера протоколът за присъединяване на България към Тристранния пакт
• № 5 Реч на проф. Богдан Филов, произнесена в Народното събрание, 19 ноември 1941 година
• № 6 Обявяване на война на САЩ и Англия от България, София, 13 декември 1941 година
• Декларация от правителствата на Германия и Италия до пълномощните си министри в София с настояване българското правителство да обяви война на Англия и САЩ, 12 декември 1941 година
• Стенографски дневник от 21 заседание на XXV Обикновено народно събрание, Трета редовна сесия, събота, 13 декември 1941 г. (открито в 12 ч. 35 м.)
• Питане от народните представители Никола Мушанов и Петко Стайнов, София, 13 декември 1941 година
• Съобщение на Българска телеграфна агенция за обявената война на САЩ и Англия от България, София, 13 декември 1941 година
• Шифрована телеграма № 1168 от Министерството на външните работи и изповеданията до Царските легации във Виши, Берн и Стокхолм за обявяване на война на САЩ и Англия, София, 16 декември 1941 година
• № 7 Избор на Регентски съвет, София, 3 - 11 септември 1943 година
• № 8 Съобщение на ТАСС във връзка с декларацията на новото българско правителство Москва, 5 септември 1944 година
• № 9 Съобщение на ТАСС за обявяване на война от СССР на България, Москва, 5 септември 1944 г., 7 часа вечерта
• № 10 Вербална нота № 895 на Министерството на външните работи и изповеданията до Германската легация в София за обявяване война на Германия, София, 8 септември 1944 година
• № 11 Прокламация на Регентския съвет към българския народ, София, 8 септември 1944 година

Бележки