За Хитлер, атомната бомба и цензурата

"Политическият език е въведен, за да накара лъжите да звучат достоверно, а убийството почтено, и да придава плътност на всяка вятър-работа."

"Както и при християнската религия, най-лошата реклама за социализма са неговите привърженици."

"Ако искате картина на бъдещето, представете си ботуш, настъпил човешко лице - хем завинаги."

Книгата е част от поредицата Без цензура на ИК Веси.

Ерик Артър Блеър е британски писател, публицист, журналист и критик, който твори под псевдонима Джордж Оруел. Той е талантлив и опитен романист, един от най-уважаваните английски есеисти на 20 век. Оруел е е индивидуалист и политически идеалист, чийто творби са пропити с интелигентност, дълбока загриженост за социалната несправедливост, силна опозиция на тоталитаризма и вяра в демократичния социализъм. Придобива известност с антисъветската си политическа сатира "Фермата на животните" и романа си "1984".

Джордж Оруел е роден на 25 юни 1903 година в индийския град Мотихари, Бенгалия. Той е второто дете в семейството. Баща му е бил британски колониален офицер, а майка му - дъщеря на търговец на чай от Бирма. През 1904 година Оруел заедно с майка си и сестра си се премества в Англия, където впоследствие учи и завършва "Итънския колеж". В периода 1922-1927 година работи в колониалната полиция в Бирма, като този етап от живота си по-късно описва в автобиографичния си роман "Дни в Бирма" (1936 г.). През 1927 година той се връща вкъщи, решава да подаде оставка и започва да се занимава с писане.

Ранните книги на Оруел в значителна степен се явяват автобиографични. Връщайки се в Европа той сменя няколко временни работи, за да може да се издържа. Обикаля Париж, Кент, английските села, работи като преподавател, продавач в книжарница и др. На този период е посветена първата му книга "На дъното в Париж и Лондон" (1933 г.). В нея се разказва за приключенията на беден английски писател, който в търсене на работа, прехрана и подслон се сблъсква със странни персонажи и попада в невероятни ситуации, като всичко това е поднесено на читателя с характерните за Оруел хумор и искреност. През 1936 година клуб "Лява книга" изпраща писателя в северните части на Англия, където да изучи живота на безработните, населяващи кварталите на работническата класа. Непосредствен резултат от това пътуване е гневната документална книга "Пътят към Уигън Пиър" (1937 г.), в която авторът критикува английския социализъм. Книгата и до днес се смята за ключово събитие в съвременната литературна журналистика.

Гражданската война, която избухва в Испания предизвиква втора криза в живота на Оруел. Винаги действащ в съответствие с убежденията си, писателят заминава в Испания, в качеството си на журналист, който иска да пише за войната. Веднага след пристигането си в Барселона обаче, се присъединява към партизанския отряд на марксистката работническа партия ПОУМ, воюва на фронтовете в Аргон и Теурел и получава сериозно ранение. През май 1937 година той участва в битката за Барселона, където е на страната на ПОУМ и анархистите, сражавайки се срещу комунистите. Преследван от тайната полиция на комунистическото правителство, той напуска Испания. Тези събития се превръщат в материал, за написването на книгата "Почит към Каталония" (1939 г.). В нея Оруел разкрива намерението на сталинистите да завземат властта в Испания. Книгата обаче е студено приета сред интелектуалците от лявото крило, според които комунистите се явяват героите в тази война. Впечатленията, натрупани по време на престоя в Испания, не напускат автора през целия му живот. В последния си предвоенен роман "Още въздух" (1940 г.) той отразява размиването на ценностите и нормите в съвременния свят. По време на Втората световна война Оруел работи като коментатор в "BBC" и води предавания, засягащи политически и културни теми. Към края на войната той написва прословутия си роман "Фермата на животните" (1945 г.), който изобразява предателството на революцията и разпадането на породените от нея надежди. През 1949 година е публикувана последната му книга - романът "1984". Той представлява антиутопия, в която Оруел с присъщия си гняв обрисува тоталитарното общество и показва, че унищожението на езика е неразделна част от тиранията. Това е една история, която си остава завинаги свежа и съвременна, а нейните понятия "големият брат", "двусмисъл" и "новоговор", днес са части от ежедневната реч. Романът е преведен на повече от 65 езика, от него са продадени милиони копия в цял свят, което отрежда на Джордж Оурел уникално място в световната литература.

През 1949 година, четири години след смъртта на първата си жена, Оруел се жени за Соня Брануел, която работи като помощник-редактор в списание "Хоризонт". За жалост този брак продължава само 3 месеца. Писателят умира от туберкулоза в "Лондонската Университетска болница" на 21 януари 1950 година.