Романът "Вълните" единодушно получава най-високата оценка от критиците, защото творбата се извисява като монумент на модернизма, съпоставим единствено с "Одисей" на Джеймс Джойс. Писателката отбелязва в дневника си, че едва във "Вълните" най-после налага собствен характерен стил, като изобщо не се стреми да разкаже някаква история, а пресъздава низ от размишления и проблясъци в съзнанието, възникнали в мигове на прозрение. За Улф най-важно е да изследва дълбините на човешката психика, а във "Вълните" го постига напълно.
"Вълните" излиза през 1931г. и е творба, в която шест персонажа изговарят шест монолога. Шест отделни гласа се редуват и изследват представата за индивидуалността, аза, собствената личност и общността. Всеки един характер е отделен, но същевременно и едно цяло. Бърнард има дарбата на писател и умението да дава словесна форма на преживяното. Луис е аутсайдер, който търси приемане и успех. Невил желае любов и я търси в серия от авантюри с мъже. Джини е човек от висшето обшество, въплъщение на първичната, витална жена, която се осъществява преди всичко чрез тялото. Сузан избягва от града на село, където става многодетна майка и отглежда животни във фермата. Рода е мечтателна и поетична натура, която се чувства постоянно самотна и изолирана. Чрез монолозите се разкриват шест характера от тяхното детство до зрелостта. Резултатът е един прекрасен хор от гласове, които не отбелязват толкова минали събития, но отпразнуват връзката между различните индивидуални части. Персонажите във "Вълните" са неконвенционални, с тънка чувствителност и способност да възприемат действителността извън видимото. Във финала на романа безличните гласове се превръщат обаче в архетипни образи - Сузан представлява образа на майката, Джини на любовницата, Рода е самоубийцата, Невил - хомосексуалистът, Луис - аутсайдерът, Бернард - разказвачът.
Книгата разчупва традиционните представи за жанра и заличава разделението между проза и поезия. Във "Вълните" социалната среда вече е само фон и рязко намалява броят на действащите лица. Вирджиния Улф се стреми да се отдалечи от всякаква фактология, за да постигне пълна свобода и да създаде проза и все пак поезия, да напише роман-поема и в същото време драма.

"С "Вълните" Вирджиния Улф дава своя най-голям принос към модернизма".
Малкълм Брадбъри

"Вълните" на Вирджиния Улф е ярък образец на лирическия роман".
Мелвин Фридмън

"Романът "Вълните" е логическият завършек в развитието на Вирджиния Улф като модернист".
Дейвид Лодж

Вирджиния Улф е английска писателка, есеист, литературовед и критик, една от най-изтъкнатите фигури на литературния модернизъм през ХХ век във Великобритания. Тя е първият писател в световната литература, който привлича вниманието към социалния опит на жените, помагайки им да станат "видими" в обществото.

Аделайн Вирджиния Стивън се ражда на 25 януари 1882 година в Лондон в семейството на известния литературен критик сър Лесли Стивън и Джулия Принсъп Стивън. Тя е третото дете в семейството. Малката Вирджиния израства в изключително интересна среда. Домът на семейството е бил известен като литературен и художествен салон, където се е събирал аристократичен Лондон. Там обект на беседи са били теми, свързани с импресионизма, теориите на американския психолог Уилиям Джойс; често са се чели откъси от творбите на Зигмунд Фройд и Карл Юнг. Редовни гости в дома на семейството са били писателите Дейвид Лорънс, Хенри Джеймс, Джордж Елиът и др.

Цялата тази идилия рухва, когато Вирджиния навършва 13 години. Внезапно, вследствие на пневмония, умира майка ѝ, което вероятно е причината довела до първия нервен срив на писателката. Впоследствие тези състояния са чести спътници в живота на Улф. По-голямата ѝ сестра - Стела поема грижата за дома, но скоро след това и тя умира. Бащата на писателката умира от рак на 22 февруари 1904 година. Всичките му деца, с изключение на Вирджиния, приемат случилото се с облекчение - най-накрая и те са свободни. Обаче Улф не се чувства напълно свободна, дори и след смъртта на баща си. До края на живота си тя води с него непрекъснати вътрешни спорове, обвинява го, след което го оправдава.

Веднага след смъртта на бащата, семейството продава къщата си в скъпия и перспективен квартал "Кенсингтън" и се премества в бедния бохемски район "Блумсбъри", който впоследствие придобива голяма популярност, благодарение на кръга интелектуалци, в чийто център се оказва самата Вирджиния. Новият дом за нея е символ на новия живот и новото начало, които я очакват. От 1905 година тя редовно започва да пише за "Литературното приложение" на вестник "Таймс". Смъртта обаче продължава да съпътства живота на авторката - брат ѝ Тоби умира от тиф, едва 26-годишен. Това се превръща в нов страшен удар за писателката и тя изпада в поредните си депресивни състояния.

По време на обучението си в "Лондонския колеж" Улф се запознава с Литън Стрейчи, Клайв Бел, Саксън Сидни-Търнър, Дънкан Грант и Ленард Улф. Всички те формират ядрото на интелектуалния кръг "Блумсбъри". Това са влиятелна група от литератори и хора на изкуството, които оспорват твърдо установените във викторианското общество понятия за благоприличие. Пред 1912 година Вирджиния се омъжва за един от членовете на кръга - журналистът и писател Ленард Улф. Бракът им представлява интелектуален съюз между двама взаимно уважаващи се хора, тъй като писателката така и не успява да преодолее своята фригидност, породена от тормоза на братовчедите си в детството. През 1915 година е публикуван първият ѝ роман "Далечно плаване", който е плод на големи литературни и интелектуални натрупвания у младата Улф, но и на две епохи - викторианската и модерната, които се сблъскват в нейното творчество. Самата авторка е винаги много самокритична към текстовете си и ги преработва многократно, докато ги одобри. Ленард създава практически идеални условия за писателската дейност на съпругата си.

Пред 1917 година те основават издателство "Хогарт прес", в което впоследствие се издават почти всички романи на писателката. Един от най-известните романи на писателката "Госпожа Далауей" е публикуван през 1925 година. Историята проследява един ден от живота на измислената героиня - светската дама Далауей, в периода на следвоенна Англия. В щастливия си брак обаче мисълта за родителите не дава покой на Улф и през 1927 година тя публикува романа си "Към фара". В него писателката се опитва да пресъздаде характерите на майка си и баща си образите на госпожа и господин Рамзи. И въпреки, че опитът е успешен, творбата не помага на писателката да се спаси от натрапчивите мисли за баща си. Следващите два романа на писателката "Вълните" (1931 г.) и "Годините" (1937 г.) също придобиват известност и се радват на голям читателски интерес.

Патриархалният ред в собственото семейство поражда отхвърлянето на патриархалния ред в обществото - това е отразено в двете есета на Вирджиния, които се превръщат в класика на феминистката критика - "Собствена стая" (1929 г.) и "Три гвинеи" (1938 г.). В романа си "Орландо" Улф описва Виктория Саквил-Уест (по-известна като Вита), с която писателката има десетгодишна любовна връзка. Романът представлява фантастичен биологичен очерк, в който животът на главния герой протича в рамките на три века, като любопитното тук е, че въпросният герой е ту мъж, ту жена. След завършването на последния си роман "Между действията" (1941 г.) психическото състояние на Улф се влошава. Тя започва да получава главоболие, да чува гласове и изпада в силна раздразнителност. Според съвременните психиатри и психолози, които внимателно изучават историята на болестта на Вирджиния, уповавайки се на оцелелите документи от този период и спомените на нейните съвременници, писателката е страдала от тежка форма на маниакално-депресивна психоза.

На 28 март 1941 година, след като оставя прощално писмо на съпруга си, Вирджиния Улф слага край на живота си, удавяйки се във водите на река Оуз, в близост до дома ѝ. Творчеството на писателката и до днес се смята за повратна точка във формирането на женската проза като литературен жанр.