Книжката съдържа красиви рисунки, рисувани с много любов. Изберете различни цветове, които малчуганите харесват и оцветете картинките с тях. Книжката е в малък формат с размери 11 x 16 cm, което я прави удобна за рисуване и по време на път. Тя е част от поредицата Оцветявам на издателство Скорпио . За да оцветите тази книжка препоръчваме да използвате моливи или пастели , за да избегнете цветовете да се отбележат на другата страница. ... |
|
Макс Фърнсби може и да изглежда като обикновено десетгодишно дете, но когато един ден голям червен чувал пада от небето върху главата му, той разбира, че изневиделица се е сдобил със силата да призове която и да е играчка на света! Със своя магически червен чувал в ръка и с новопридобитите умения да призовава играчки, Макс най-сетне може да има всичко, което някога е искал, само трябва да си го пожелае. Но това, което Макс не осъзнава, е, че червеният чувал се е озовал в ръцете му, защото две от най-пакостливите джуджета на Дядо Коледа решават, че ще откраднат шейната му за едно лудо приключение. Чувалът изпада по пътя и ... |
|
Когато телефонът на Лилиан звъни, последният човек, от когото очаква обаждане, е Мадисън - някогашна нейна приятелка и съквартирантка от скъпото частно училище, до което се е добрала благодарение на жестока амбиция, много труд и стипендия. Мадисън се обажда с молба за помощ - и сякаш по чудо е забравила предателството, което е сложило край на приятелството им и е върнало Лилиан в ада на посредствеността. Двете заварени деца на Мадисън са на път да се нанесат в прекрасната ѝ къща, при прекрасното ѝ семейство и да развалят прекрасния им начин на живот. Защото десетгодишните близнаци не са просто досадни ... |
|
За да оцветите тази книжка препоръчваме да използвате моливи или пастели , за да избегнете цветовете да се отбележат на другата страница. ... |
|
Мартин Маринов е роден през 1953 г. Журналист и белетрист, автор на публицистика и проза, издал е белетристичните книги "13 етюда за надеждата", сборник с разкази, "Тъмният ъгъл на храма", романът "Блян" - награда за най-добър роман от извънстоличен автор, "Дуенде", лирика и проза, "Булото" - роман, награда "Перото на Йовков", "Силуети", сборник разкази и друга проза."Пепел от мислеща тръстика" - така бих нарекла тази книга, заради сребърния прах от изтляващия български корен, заради бистрия упоителен сказ, плавен като смяната на годишните ... |
|
"Чувстваш ли се изгубен? Страхуваш ли се? Пазиш ли детето у себе си? Ние също."Магазинът за играчки на Татко Джак" отваря врати с първия зимен скреж."Тази обява отвежда петнайсетгодишната Кати в магазина, където майсторите на играчки са създали вълшебен свят, омагьосващ всеки, който е или някога е бил дете. Татко Джак наподобява древно божество, което твори чудеса, случващи се, защото той е запазил детския си поглед към света. Играчките му оживяват, пленяват въображението и спасяват изгубените души. Но в света, изпълнен с чудеса, безмилостно се врязва и действителността. Разказите за лагерите в Сибир, ... |
|
Насред разрастващия се Буенос Айрес всеки един от героите и антигероите се стреми да постигне някоя от своите неопределени мечти, макар и единственият възможен път да изглежда... лудостта. Тревожните гласове вещаят анархия, но и пробуждат нови творчески сили. И вместо да се втренчат в заплахата, мнозина предпочитат просто да се насладят на живота за поне още час. Криминалният сюжет на този експериментален роман успява да предизвика каноничната литература и едновременно с това да я представи в нова светлина. Един млад мошеник се бори за просветление и спасение в забързаната аржентинска столица. Силвио Астиер просто е ... |
|
Това е шкафът на Моника. Каквото и да твърдят родителите ѝ, в него си има ред. Играчките там са подредени по любов. Също, както в сърцето ѝ - любимците са най-отпред, а нежеланите живеят в дъното. Това е книга за играчките в шкафа и за неподозираната сила, която имат. ... |
|
Каю има много играчки, които разхвърля из цялата къща. Мама го вика да хапне от любимия шоколадов крем, но първо трябва да прибере всичко на мястото му. Родителите на малчугана се държат спокойно, но твърдо и Каю, колкото и да не му се иска, трябва да сложи в ред богатствата си и чак тогава да се наслади на вкусотията. Татко също не му оставя възможност за избор, но пък му предлага нещо приятно и полезно, което да направят заедно... Книгата е чудесна илюстрация на правилния поведенчески модел в семейството, където всеки си изпълнява задълженията, уважава желанията на другите и всички си помагат. Така в компанията на ... |
|
В тази приказка на писателя Румен Иванчев пъстрото Петле - ветропоказател се сприятелява с Южния вятър и става любимец на децата. То си има и още един мъдър другар - Часовника на градската кула, върху която го е монтирал Старият майстор. Но идва есента и после зимата, която прекъсва безгрижните игри. Пристига Северният вятър, който фучи застрашително и иска всички да му се подчиняват. Това важи и за ламариненото петле, което трябва да устои на редица изпитания и капризи на ледения господар. Накрая, с помощта на Градския часовник, то успява да посрещне пролетта, обърнато в посоката на истинското приятелство. Поуката от ... |
|
Един баща поема на славна мисия - да открие най-добрите подаръци за своите деца. Но за негово разочарование, всички вълшебни играчки, за които е мечтал като дете, са вече отдавна излезли от мода, а новите са толкова странни и объркващи. И тъкмо когато е на път да се отчае, той получава примамлива покана да пробва една особена джаджа, която на пръв поглед подозрително прилича на най-обикновено дистанционно за телевизор. Но не е - а е ключ към най-неочаквани възможности."Имало едно време един господин, който излязъл да купи играчки, за да ги подари на своите деца и внуци за Коледа... Но да не разтягаме и усложняваме ... |
|
От векове хората очакват срещата си с извънземна цивилизация, но когато най-сетне тя се осъществява, резултатът е обезкуражаващ. Хората от Земята са закъснели – Галактиката вече е поделена между силните раси. На по-младите е отредена ролята на винтчета в сложната структура на междузвездното общество – те трябва да правят само това, което могат най-добре и да не се надяват на повече. Хората са принудени да се примирят с дейността си като космически превозвачи – само те могат да издържат момента на джампа, мигновеното прескачане на разстояния от светлинни години. Само че удовлетворява ли търговията с космически дрънкулки ... |