Изключваща заетост: Социологически прочит

Настоящият труд е посветен на проблема с изключващата заетост. В научната литература този термин все още не е дефиниран достатъчно прецизно, а и употребата му също така е доста ограничена. Но видно от наименованието, той поставя платената заетост в перспективата на социалното изключване. Какво по-точно може да означава това Традиционното схващане е, че заетостта е най-лесният изход от бедността и социалното изключване, затова поставянето на заетостта в перспективата на социалното изключване би могло да означава, че всъщност се коментира именно интеграционната функция на участието на пазара на труда.

Още повече че изследователите са склонни да вярват, че именно платената заетост е основният източник на доходи, а от друга страна, изпълнява и неявни функции, като възможност да се изграждат и поддържат социални контакти, да се участва в различни общности и мрежи, да се формира определена желана идентичност и да се намира смисъл в ежедневните усилия. Това, наложило се в литературата, разбиране за платената заетост изключва от анализите качеството на тази платена заетост и риска очакваните положителни последици за индивида да не се случат. Като например платената заетост да бъде причина за издигане на бариери пред пълноценното участие в обществото на самите заети.

Именно такъв проблем се идентифицира и поставя на анализ в монографията. Формулирана по този начин, темата може да бъде легитимирана от обективните и потвърдени със статистически данни реалности, като например, че през 2024 г. България е държавата, в която близо 12% от заетите над 18-годишна възраст живеят в домакинства с разполагаем доход под прага на бедността, а над 17% от заетите в същата възрастова категория, освен на риск от бедност, са изложени на тежки материални и социални лишения.

Темата ще търси легитимация и по повод на това, че дискурсът на социалното изключване заема незаобиколимо място в дебата за публичните политики в Европа и вече трайно е асимилирало разговорите за монетарната бедност и неравенствата. Въпреки това приемлива дефиниция за социално изключване и обяснение на механизмите, които го пораждат, няма. Това е още една предпоставка изследователските усилия да бъдат насочени към подобна изпълнена с явни и скрити препятствия връзка, която е твърде слабо проучена.

УНСС
София 1700
жк Студентски град Христо Ботев, ул. 8-ми декември 19
v.mitev@unwe.bg

Въведение
Предизвикателства пред дефинирането и измерването на социалното изключване

• Подходи при обяснението на социалното изключване
• Дефиниции на социалното изключване
• Проблемни полета в изследването на социалното изключване

Теорията за социалното затваряне

• Концепцията на Макс Вебер за отворените и затворените социални отношения
• Социалното затваряне като стратегии за запазване на ресурси - интерпретацията на Франк Паркин
• Правила и форми на социално затваряне - идеите на Реймънд Мърфи
• Реконцептуализиране на социалното затваряне - критиките на Юрген Макерт

Заетост и социално изключване

• Заетостта в наратива на социалното изключване
• Съществува ли изключваща заетост?

Поглед върху изключващата заетост в България

• Изключващата заетост като форма на социално затваряне
• Предизвикателства пред изучаването на изключващата заетост: българският контекст
• Изключващата заетост в България: опит за конструиране на социологически портрет

Заключение
Списък на използваните таблици и фигури
Използвана литература