"Мисля, че за моите родители това беше голям шок. Те получаваха социални помощи, а животът им преди в Афганистан беше изпълнен с удобства. Притежаваха голяма къща, луксозни автомобили и много хора работеха за тях. В САЩ започнаха от нула", споделя Халед Хосейни.Той е лекар по професия, но става световно известен с романите си Ловецът на хвърчила и Хиляда сияйни слънца. Въпреки големия му успех като практикуващ медик в САЩ, а след това като популярен писател, Халед никога не забравя корените си. Изминали са 20 години откакто е бил за последно в родината си. И именно тя, става вдъхновител за автора. Всеки ден Халед става в 4 сутринта и преди медицинската си смяна пише истории за своето детство. През 1999 г. научава, че талибаните са забранили пускането на хвърчила в родината му. Решава да напише кратък разказ на име Ловецът на хвърчила, а целта е да покаже методите и техниките при това занимание, толкова популярно за афганистанските деца. След 2 години съпругата на Хосейни - Роя - прочита написаното и остава възхитена. А реакцията ѝ кара Халед да се вгледа внимателно в разказа си и да реши да го използва за основа на бъдещата си книга. И понеже е начинаещ в писането Хосейни дори не подозира, че книгата му ще се радва на огромен интерес. "Започнах да уча медицина, защото бях стриктно и разумно дете. Обичах да пиша, но никога не съм мислил, че мога да бъда добър в това. Исках да бъда писател по начина, по който дете би казало, че иска да бъде президент", казва Халед.
След пристигането му в Щатите всяка мисъл да се занимава с писане бива унищожена от факта, че той не може да говори и пише на английски така перфектно, както на родния си език: "Бях щастлив, ако проведа нормален разговор на английски в магазина, а тогава как да си помисля, че ще напиша книга". Въпреки съмненията, романът Ловецът на хвърчила е публикуван на 29 май 2003 г. Скоро след това дебютът на писателя се превръща в международен бестселър и се сдобива с филмова екранизация. Не след дълго Халед прекъсва работата си като лекар и решава да посети своята родина. Изминали са 27 години от времето, в което напуска родното си място, но силният копнеж да види как живеят хората там го отвежда в афганистанската столица Кабул.
С посещението се появява и най-голямото опасение на Хосейни - това, че след съветската инвазия и последвалия възход на талибаните Афганистан ще бъде забравен завинаги. За да ограничи тези притеснения, Халед започва да се занимава активно с благотворителност. Става посланик на добра воля към Върховния комисариат на ООН за бежанците. Главната причина е, че по официални данни от 2002 г. близо 5 млн. души се завръщат в Афганистан. Техните домове обаче са разрушени или окупирани и много от хората са принудени да живеят в импровизирани жилища. Това може да бъде особено тежко през зимата и Хосейни го проумява. Затова създава своята благотворителна фондация Халед Хосейни. А нищожните суми, които се полагат на афганистанските семейства, стават още една причина известният вече писател да се посвети максимално на идеята за благотворителност. Начинанието се оказва успешно и няколко години след старта фондацията успява да финансира изграждането на над 350 постройки.
Днес, въпреки че продължава да живее в Северна Калифорния с жена си Роя и двете си деца, афганистанецът не спира да осъществява своите благотворителни идеи и писателски проекти. През 2007 г. издава втората си книга Хиляда сияйни слънца, която отново развълнува целия свят. А след 6-годишно очакване читателите от цял свят вече се радват и на третата книга на автора - А планините ехтяха.
