"Гръцката демокрация" на Ригас Велестинлис

"Гръцката цивилизация" на Ригас се разглежда през призмата на трите различни свята, които се срещат в неговата епоха: държавният деспотизъм на класическия османски тип и на европейската действителност на прехода; "антропоцентрическата" динамика, която бележи развитията от този период, особено в западноевропейското пространство, и показва посоката на прехода; и накрая - гръцката "антропоцентрическа" парадигма, която следва коловоза на следдържавоцентрическата, или икуменическата, фаза на гръцката космосистема.
"Гръцката демокрация" на Ригас цели, от една страна, революционно решение на националния проблем и, от друга, изграждането на една политическа система, която свързва демократичното самоуправление на местно и периферийно равнище с един завършен вариант на представителност в полето на централната обществено-политическа система. Държавната система на Ригас предвижда възстановяване на икуменическия космополис на основата на нацията-космосистема, а не създаване на една авторитарно-деспотична държава, или пък на държава-нация.
Интересното в платформата на Ригас се състои в това, че тя изтъква на преден план "антропоцентрическата" значимост на елинизма в тясна диалектическа връзка с мъчителния преход на Западна Европа към "антропоцентризма". Платформата му е етнически икуменическа и "антропоцентрически" демократична, но не и обществена според образеца на обществата на прехода в сферата на една просто лична свобода. Затова и той смята, че гръцкият залог се допира гранично само до радикалните изяви на Френската революция и на Просвещението.
В този смисъл прогресивният постамент на платформата на Ригас отстои на светлинни години от онзи на Европейското просвещение и изобщо на модерността. Актуалността му има отношение единствено към далечното бъдеще на човечеството. В настоящето би могъл само да подпомага модерността в посока към усъвършенстване на самопознанието, да вижда бъдещето на прогреса и едновременно с това да се освободи от вече отминалите, консервативни стереотипи и от съответните им гносеологически настоявания на Просвещението.

Академия за балканска цивилизация
София, 1619
ул. Къпина 14
ktopalov@abv.bg