Съборни и извънредни беседи 1925 г.

Петър Дънов (Беинса Дуно) Времетраене: 1:38 мин.

Настоящата книга съдържа извънредни и съборни беседи, изнасяни от Учителя през 1925 г. През същата година православните архиереи събират
подписка против организирането на съборите на Бялото Братство в Търново. От 1926 г. съборите се провеждат в София, а по-късно на Рилските
езера. Това издание е в правописа, който е използван по времето, когато това слово е стигнало до физическия свят чрез духа Беинса Дуно.

За четири от беседите: Възкресение, Платното, Малкият стрък и Учителя каза на ученика е приложен Дриновско-Иванчевският правопис, който е от времето на Завета на Цветните лъчи на Светлината (1899 - 1921) и мнозина са възприели да го наричат Истинен правопис.

Много източници свързват Петър Дънов с едно голямо признание, направено не от кого да е, а от А. Айнщайн:

"Цял свят се прекланя пред мен, а аз се прекланям пред духовния учител Петър Дънов от България."

Според тях, думите са изречени в запис на интервю и са излъчени от френското радио RTF през 1989 г. по повод 110 години от рождението на гения. Предполага се, че връзката между Дънов и Айнщайн е големият български художник Борис Георгиев, познавал и общувал и с двамата.
Неоспорим факт остава, че дори и след смъртта си, фигурата на Петър Дънов, чиито последователи го наричат "Беинса Дуно" ("този, който носи доброто чрез слово") или просто Учителя, продължава да има широко духовно и културно влияние.

На него много хора дължат философията си за успеха в живота, за неговия смисъл, разбирането си за човешката душа и вярата си за това, което е извън обозримото. Това го прави и един от най-влиятелните хора в историята на България. Наред с личността на баба Ванга, Петър Дънов е феномен - и предизвиква към дълбок размисъл, като пробужда интензивно движение в националния ни духовен живот, а дори и извън границите на България. Интересен факт е, че сред съвременните поклонници на Дънов е и прочутият в целия свят дизайнер Пако Рабан.

Ако може с няколко думи да се разкаже това, което стои в основата на повече от 4000 проповеди на Петър Дънов, изнесени в периода 1914 - 1944 г., то може да се обобщи с тези думи - любов, мъдрост, истина, правда и добродетел, произлизащи от Христос като фигура с историческо, космическо и мистично значение. Целта на езотеричните методи на Дънов е да се постигне преживяване на Христос в мисловната, емоционална и волева сфера и да се преобразува представно-понятийното съзнание в образно (имагинативно) - обозначено с термина "разцъфтяване на човешката душа". Отделни трудове на Дънов отразяват и интереса му в областите астрология, хиромантия, физиогномия, френология. Последователите на Дънов се обединяват в миролюбивата организацията Всемирно бялото братство и имат обичай да се събират сред природата за беседи и поучения, като заедно с това изпълняват предложените упражнения от Петър Дънов - "паневритмия", с която се съчетават движение, слово, музика и мисъл.

Житейският път на Дънов започва през 1864 година в село Хадърча, Варненско - още в Османската империя. Завършва гимназия във Варна, а след това - американското методистко училище в Свищов, основите на което са положени от протестантския мисионер д-р Алберт Лонг.

Известно време учителства. На 24 години Дънов заминава за САЩ и се записва в Методистка теологическа семинария в Медисън, а след това се записва в Теологическия факултет на Бостънския университет. От там се дипломира през 1893 г. след завръщането му в България (две години по-късно), започва неговата усилена дейност за пробуждане на духовен живот у българина. През 1897 г. Петър Дънов учредява във Варна "Общество за повдигание религиозния дух на българский народ", което по-късно ще се прерасне във Всемирно бяло братство. Организират се ежегодни събори, както и събирания за проповеди, беседи и лекции. След края на първата световна война, последователите му наброяват близо 40 000 души, а дейността му продължава. Известен факт е, че днешният квартал Изгрев на София е място, открито от Петър Дънов - като селище Изгрева. То става и център за събиране и координация. Петър Дънов трайно се установява в Изгрева и до края на живота си продължава да разпространява своето учение. Петър Дънов умира на 27 декември 1944 г. Учението му е запазено в голям обем литература. В нея читателите могат да открият както теоритичните постановки на учението на Дъновизма, така и практическите съвети за прилагане в ежедневито, които предлага Петър Дънов. Сред известните книги са "Завета на цветните лъчи на светлината", "Сила и живот", "Вяра, надежда, любов", "Прави така всеки ден" и др.

Бяло Братство
София, 1113
ул. Ген. Щерю Атанасов 2
izdatelstvo.bratstvo@gmail.com

Възкресение, 21.04.1925 г. – София, ИБ
Платното, 12.07.1925 г. – Мусала, ИБ
Малкият стрък, 13 .07.1925 г. – Мусала, ИБ
Съборно и извънредно слово 1925 г. – Търново
Наряд и упътвания – 23.08.1925 (неделя)
Двете свещени положения
На отворено и на затворено
Наряд и упътвания – 24.08.1925 (понеделник)
Търпение и вяра
Подпушване на светлината
Наряд и упътвания – 25.08.1925 (вторик)
Високият връх
Учителят каза на ученика, 25.07.1925, ИБ
Наряд и упътвания – 26.08.1925 (сряда)
Живите образи
Наряд и упътвания – 27.08.1925 (четвъртък)
Наряд и упътвания – 28.08.1925 (петък)
Истинната врата
Наряд и упътвания – 29.08.1925 (събота)
Дето и да идеш!
Късият път!, ИБ