"Криста Плейфут потрепери в студения декемврийски въздух, като наместваше тежката чанта на рамото си. Докато за пореден път проверяваше в джоба на розовото си пухено яке за ключовете, усети студенината на сребърната лъжичка ключодържател, която Саймън ѝ беше подарил при откриването на ресторанта. Винаги му беше казвала, че е роден със сребърна лъжичка в устата. Затова той я закачи на ключовете от ресторанта им като шега. Шега, на която само той се беше разсмял.
Тя се загледа в ресторанта отдалеч - видя тъмносините дървени детайли на фасадата на старата сграда, както и белите сандъчета за цветя под прозорците, в които всеки сезон садеше различни цветя. Цикламенорозов здравец през лятото. Саксии с кремавожълти нарциси през пролетта. Кехлибарени теменужки за есента и яркочервени коледни звезди по Коледа. Сега сандъчетата бяха празни, а над тентата със синьо-бели райета стоеше надпис Отдава се под наем. Някога тя бе мечтала за свой ресторант в Лондон и да се откаже от мечтата си, се оказваше по-болезнено, отколкото някога си бе представяла.
Пръстът ѝ се плъзна по лъжичката в джоба ѝ. Винаги беше приемала този подарък по-скоро като подигравка с това, че е от бедно семейство. Сякаш Саймън ѝ напомняше, че не би постигнала нищо без него. Вероятно беше прав. Семейството му бе финансирало ресторанта и Криста беше толкова развълнувана да създаде нещо заедно със Саймън, че бе игнорирала факта, че няма документи за собственост. А сега връщаше ключовете и нямаше да получи почти нищо в замяна. Може би достатъчно за депозит за апартамент в Лондон, но вече нямаше работа, а единствено статии за ресторанта, в които винаги се споменаваше първо Саймън. Никоя банка нямаше да ѝ отпусне заем, защото прави прекрасно суфле, дори и някой от дребната аристокрация да го беше снимал и качил в Инстаграм след посещение в ресторанта им.
Саймън вече не искаше да работи в ресторанта, защото имаше нова звездна роля като телевизионен съдия в кулинарното предаване Готви на сляпо. Без значение, че тя беше майсторът сладкар във връзката, че нейните десерти печелеха награди и признание, продуцентската компания се беше свързала със Саймън, защото той беше изискан, остроумен и красив. Да не говорим, че бе избран и за Най-горещ готвач и беше сниман за корицата на списание само по престилка. Тя трябваше да е съдия в телевизионно предаване Срещи на сляпо, в което да съветва участничките никога да не оставят финансовите си решения на мъж, който преди излизане прекарва повече време в банята от тях самите и пита как изглежда, преди да им направи комплимент.
Когато Криста видя корицата с разголения Саймън, разбра, че бракът им наистина бе приключил. Той се бе насочил към славата, а Криста все още се опитваше да разбере дали истинското ѝ призвание е да бъде главен готвач, след като изгуби ресторанта. Обичаше повече от всичко да храни хората, но помпозността и церемониалността на ресторантите я смущаваха. Предпочиташе похапване около кухненската маса, придружено с вино, смях и приказки с приятели до късно вечерта.
Уличните лампи над нея се включиха и Криста забеляза коледна украса. Червените панделки и зелените гирлянди обикновено я разведряваха, но днес сърцето ѝ беше свито. Отново се беше завърнало усещането за една празнина. Чувството за липса на важно парченце от пъзела, което не знаеше с какво да запълни. Усещането я преследваше, откакто се помнеше, и се появяваше неканено. Тя стигна пред ресторанта, в който лампите бяха изгасени. Притисна лицето си в прозореца и в приглушената светлина видя Саймън до маса с отворена бутилка вино, а срещу него седеше жена. Те се смееха и ръката на жената беше върху коляното му. Криста отвори вратата и застана на прага, пускайки студения въздух вътре. Прогнозата за времето обещаваше сняг за Коледа, но тя щеше да повярва чак когато го види. Всяка година казваха, че ще завали, но снегът никога не идваше преди Нова година, когато вече трябваше да се върне на работа.
– Криста, влез, сигурно замръзваш - каза Саймън добронамерено, като я погледна, сякаш беше Малката кибритопродавачка, останала с последната си клечка кибрит.
– Не, благодаря, бързам - излъга тя.
Саймън посочи жената срещу себе си.
– Криста, това е Ейвиън. Тя е продуцент на новото ми предаване.
Новото му предаване? Като че ли бе изцяло за него. Господи, колко го мразеше.
Жената изгледа Криста от горе до долу и се подсмихна.
– Здравей, сладурче. Значи ти си Криста. Саймън разказва готини неща за теб.
Калифорнийският хипарски акцент не можеше да заблуди Криста. Да, със сигурност бяха заедно.
Криста не се сдържа:
– Ейвиън? - попита тя. – Що за необичайно име.
– Означава птица на френски - обясни жената, сякаш Криста беше малоумна. – Майка ми е живяла в Париж една година.
– Не, означава птицеподобен на английски - поправи я Криста. – L’oiseau е френската дума за птица. Работих там две години в реномиран ресторант, преди със Саймън да отворим този.
Тя посочи ресторанта около себе си.
– Ейвиън обича храната. Нали така, мила? - обади се Саймън.
Криста се усъмни в достоверността на това твърдение, като виждаше колко слаба беше тази жена.
Изпъкналата ѝ гръдна кост ѝ придаваше болезнено слаб вид. Имаше дълга коса и бе гримирана толкова изкусно, че изглеждаше, сякаш не носи грим. Беше красива жена и пълната противоположност на Криста. Криста реши да спре със сравненията, защото се харесваше със своята къса тъмна коса и яркосините си очи с мигли, с каквито обикновено бяха надарени само незаслужаващите ги момчета. Освен това беше здрава, не пиеше много и никога не беше пушила, затова си каза, че като цяло, е в много добра форма. Саймън обичаше да ѝ казва, че е пухкава. Докато бяха в кулинарното училище Льо Кордон Бльо, я наричаше Пухкавелка, което намираше за мило. Не беше мило.
Криста си напомни, че ядът ѝ не беше насочен към тази жена. Беше ядосана на Саймън и на себе си, задето остана с него толкова дълго, въпреки че знаеше, че бракът им бе приключил отдавна. Не можеше да разбере обаче защо беше останала толкова дълго в брак без любов, основан изцяло на бизнеса - в който дори нямаше равен дял - докато не беше станало твърде късно.
– Значи си телевизионен продуцент? Това е страхотно - каза Криста, като се опитваше да бъде мила, макар да ѝ се искаше да избяга възможно най-далеч.
– Мислиш ли? - отвърна Ейвиън, след което взе телефона си, показвайки на Криста че краткият им тет-а-тет беше приключил.
Саймън поглеждаше ту Криста, ту Ейвиън. Никак не го биваше в неудобни ситуации. Криста изчака, за да го накара поне веднъж той да положи усилия. Тя беше тази, която винаги запълваше празнините в брака им, в бизнеса, в общуването. Остави го да понесе бремето на този момент с неговата вдъхновена от птиците приятелка. Той се размърда неловко в стола си.
– Всичко ли е готово?
Въпросът прозвуча, сякаш я питаше дали е приготвила нещата си за екскурзия с класа, а не за края на десет години съвместен живот. Криста му подхвърли ключовете от прага. Той се паникьоса и ги изпусна. Никога не се беше справял добре с игрите на топка - само с игрите на нерви.
– По-готова няма да стана - отговори тя и спря за миг. – Е, добре тогава, довиждане. Успех с предаването.
Ейвиън вдигна поглед към Криста и се усмихна половинчато, докато Саймън се преструваше, че разглежда нещо интересно на пода.
– Хайде... - каза той, а тя се обърна и напусна мястото и човека, в които бе вложила сърцето и душата си.
Усети как сълзите напират в очите ѝ. Не беше достатъчно добра за Саймън. Всички тези години я беше използвал, бе изтъргувал уменията и таланта ѝ и след това ги беше представил за свои. Навън, на улицата, тя се подпря на стената и няколко пъти пое дълбоко дъх. Хайде. Той приключи брака и бизнеса им с едно хайде. Стомахът ѝ се сви, докато оставяше тежката чанта в краката си и се опитваше да се съсредоточи върху обстановката, за да остане в настоящето. През последните двайсет, че и повече години си мислеше, че това чувство никога няма да се върне. Бе положила толкова много усилия, за да се увери, че животът ѝ е защитен и усещането за тревожност и несигурност няма да се появи отново. И все пак сега беше без работа, без посока и без пристан, след като Саймън я бе изтласкал от живота, който бяха изградили заедно."
Из книгата
