"Българската реторика е на половин век, но в историята и културата на човечеството е на повече от 2500 години и то само като теория. Като практика, като ораторско изкуство корените ѝ се губят далеч в Древния Изток. От шумерите до антична Гърция разстоянието е колкото между антична Гърция и нас днес. През целия този период отношението към нея е било нееднозначно до отхвърляне. Защото преследва и постига истината, но и защото гони и постига от преклонение правдоподобието за сметка на истината. Египтяните от XXII - XXI в. пр.н.е. пишат в едно свое поучение: "Бъди изкусен в речите си и силата ти ще бъде велика. Езикът - това е меч. Словото е по-силно от оръжие...". Днес четири хиляди и триста години по-късно нещата не са се променили особено. Това веднага ни отвежда до аргументацията като ядро на реториката, която се занимава с убеждаването като процес и постигането на убеденост като факт на съзнанието. Това сравнително неотдавна роди Теорията на аргументацията - едно от основните съвременни направления в реториката. Дори невербалното реториката би могла да използва с аргументативен ефект. За днешните изследователи, добре запознати с Перелмановото връщане на убеждаващото изкуство към Аристотел, реториката е науката, която се занимава с всички видове дискурс и всички видове символни системи, чрез които можем да спечелим ефективно мнението на аудиторията чрез логически и нелогически, стилистични и невербални средства, чрез реч, писмено слово, изобразително изкуство, литература, архитектура, на площада, по телевизията и радиото, в интернет. Квинтилиан я определя като знаменитата "наука за доброто говорене" (scientia bene dicendi) - една дефиниция, която ще изтръгне реториката от нейния дълбок философски корен и ще я превърне постепенно за почти две хилядолетия в дисциплина, ориентирана към изказа, поведението пред аудитория и украсяването на писменото и устното слово.
Съвременната реторика е на границата между редица науки: логика, психология, стилистика, лингвистика, право, история, етика, естетика, философия, социология, политология и др., поради което в речника има не само тясно реторическа терминология, но и такава, която идва от други науки, но е с по-малко или по-голямо значение за реториката, което специално съм подчертал навсякъде.
Не съм се стремил да търся дори приблизителна съразмерност в представянето на отделните термини. Основното е те да са с тяхното конвенционално, наложило се значение. Да се разбират от различните автори ако не с еднакъв, то поне с близък смисъл. Разбира се, това невинаги е възможно и където се е налагало, съм давал различните гледни точки. Ползвал съм цялата ми достъпна литература, на хартиен и електронен носител, с пълното съзнание, че това е една незначителна част от съществуващата литература. Особено полезни ми бяха античните автори, главно, но не само, при стилистичната проблематика, която е преди всичко реторическа, и съвременни, особено на българските речници в същата област. Също Кратък терминологичен справочник по обща и политическа реторика на
Нели Стефанова, Енциклопедичен речник по логика и семантика с авторски колектив и съставител М. Табаков, Логика на измамата на Ал. Гънгов и мн. др. Също Речник по логика справочник на Н. И. Кондаков, английски, американски, френски, руски и други речници и източници, с достъп предимно чрез интернет. Ограничил съм се до според мен най-важните и атрактивни термини. Напълно е възможно да се изработи пълен, или поне по-пълен, речник, но целта ми не е била такава. Ще изглежда комично речник с обем около 650 страници и над 500 термина да се нарече кратък, но става дума именно за това, ако изходим от потенциала на материята. Заглавието изглежда малко подвеждащо, доколкото манипулацията и манипулативните похвати са част от реториката, но тук по обясними причини съм целял да поставя допълнителен акцент именно върху тях. Примерите, които съм използвал, са понякога може би малко повече, но това е, защото речникът е предназначен не само за специалисти, но и за хора без специално образование с любопитство и интерес към материята. При всички буквални и свободни цитирания съм сочил източника. Повтарянето на един индекс на няколко места в конкретната статия означава, че повече от един път съм се позовал на едно и също съчинение на едно и също място в него. Когато термин от речника се споменава в речникова статия за друг, това се подчертава с курсивирането му и препратка (вж.)."
Величко Руменчев
Книги 
