Свидетелски почерци на литературната история

Писателските мемоари за българската литература между двете световни войни.

"Книгата Свидетелски почерци на литературната история от Теодора Кашилска е първото обстойно изследване на българската писателска мемоарна литература за периода между двете световни войни, създавана от втората половина на 30-те години на XX век до наши дни.

В обект на изследване са превърнати многостепенните диалогични отношения между: литературните текстове, създадени и четени в периода между двете световни войни; литературноисторическите наративи, които ги коментират както в същия, така и във всички последващи контексти; писателските свидетелски разкази за литературата и литературния живот през този период; институциите, натоварени с отговорността да четат тези текстове и да поддържат паметта за тях. Целта е да бъде проследена писателската мемоарна литература за периода с оглед на специфичното и позициониране спрямо литературноисторическите разкази за същия времеви отрязък.

От теоретичната база, създадена около понятията памет, свидетелство, история, литературна история и мемоари, в монографията са привлечени като високо функционални по отношение на изследвания материал тезите на Ян Асман, Алайда Асман, Пиер Нора, Пол Дж. Ийкин, Р. Дж. Колингууд и др.

Монографията изследва свидетелската памет на писателите като продуктивно поле за анализ на литературната комуникация. Теодора Кашилска проследява преплитането на естетически и ценностни избори с поколенчески и личностни различия, като акцентира върху напреженията при конструирането на тази памет и върху механизмите за социокултурен контрол. Особено убедително е разгледана ролята на мемоарите като алтернативен разказ за литературния живот - те разкриват динамиката около ключови автори и текстове, както и процесите на изграждане и преосмисляне на канона."
Под линия, 2026

"Като позиционира свидетелските разкази на творческите личности в центъра на множеството наративи за литературната комуникация от даден период (в случая десетилетията между двете световни войни), работата създава ново, различно конструирано и несъмнено високо продуктивно изследователско поле."
Любка Липчева-Пранджева

"Приносът на изследването е, че очертава възможностите на мемоарните текстове да запълват бели полета, да разширяват литературния канон, убедително показва как през спомените за конкретни личности се създава обективна картина на културния живот, в която писателски фигури, произведения, периодични издания и естетически направления – деформирани до неузнаваемост, забравени или напълно непознати в общественото пространство не само са реабилитирани, а придобиват важно културно-историческо значение."
Елка Трайкова

Теодора Кашилска е завършила магистърска специалност „Актуална Българистика" към Филологическия факултет на ПУ „Паисий Хилендарски" и докторска програма „Българска литература" към същия факултет. След успешната защита на дисертационния си труд през 2024 г. е назначена за литературен сътрудник в секция „Нова и съвременна българска литература" в Института за литература към Българската академия на науките. Автор е на 15 научни статии, публикувани е специализирани издания. Научните и интереси са в областта на българската литературна история на ХX век, наративите на паметта, мемоарната литература, литературната идентичност и др.

УИ Паисий Хилендарски
Пловдив, 4000
ул. Цар Асен 24
0895 482 175

Увод
Текстови корпус от мемоари за периода между двете световни войни

• Изготвяне на корпуса
• Опис на корпуса
• Автори
• Гранични случаи
• Мемоари на близки и роднини на писателите
• Записани от друг
• Динамичният процес на натрупване на корпуса
• Процеси при издаването на мемоари от 1940 година до днес
• „Ръкописът за чекмедже“
• Жанрова палитра
• Панорамни мемоарни книги
• Мемоари за отделни личности
• борници с кратки спомени
• „Несамостойни“ форми
• Тематични полета
• Знакови литературни събития, консолидиращи паметта за периода

Егонаратив и почерци

• Кирил Христов
• „Първенецът“ на нацията
• Поява и разпознаване на таланта
• Приятелства и съперничества
• Проза, драматургия и преводи
• Дора Габе
• Хронологичен преглед на отпечатаните спомени
• Егонаратив и съвременници
• Талантливото дете на българската лирика
• Присъствия и отсъствия - поетесите в мемоарния свят на Дора Габе
• Синхронизация на мемоарния глас с идеологическото говорене
• Богомил Райнов
• Семейната близост и политическото раздалечаване
• Конструиране на мемоарната текстовост
• Опити за политическо сближаване в „Тютюневият човек“
• Приятелствата и познанствата на Николай Райнов
• Никола Вапцаров
• Изменения в творческия портрет на Николай Райнов

Персоналии на паметта - консолидиране на паметта около творческа личност

• Мемоарната памет за Христо Смирненски
• Конструиране на писателската памет за Христо Смирненски
• Гений без портрет
• Създаването на портрета като идеологемна икона
• Паметта отвъд идеологическите прекроявания
• Микросюжети под диктата на пожеланата памет
• Мемоарната памет за Йордан Йовков
• Хронология на натрупването на паметта
• Варианти на помнене
• Битийни двойници
• Скандалът „Боряна“

Панорамни конструкти на паметта

• Константин Константинов
• Авторът и неговият „път през годините“
• Критическа рецепция
• Мемоарът като естетически коректив за литературна история
• Извън идеологическата рамка
• Събарянето на „кулата от слонова кост“
• Демитологизации
• Апел към бъдещите литературни изследователи
• Фигури на отсъствието
• Поредицата „Литературни мемоари“
• Особености на поредицата
• Редакторски екип
• Тематичен опис
• Попълване на корпуса от спомени
• Автори
• Поредицата като стратегия за конструиране на литературна памет
• Кирил Кръстев
• Големите пропуски на литературната история
• Гео Милев и авангардното изкуство
• Литературни групи и доайени
• „Стрелец“
• „Златорог“
• Александър Балабанов и „Развигор“
• Различното четене
• Атанас Далчев
• Людмил Стоянов
• „Програмата“ на мемоара

Заключение
Приложения
Резюме на английски език
Библиография