Стихотворения

Емил Верхарн израства сред просторите на Фландрия с нейното буйно пролетно цъфтене, с проливните дъждове и дебели снегове, с грубите делници на отрудените хора - и нищо чудно, че ранните му стихове са по-скоро картинни с тежката сочна четка на старите фламандски майстор, славословещи битието с грижите и простите човешки радости.
И по-късно, когато се обръща към града, този истински октопод , който изсмуква силите на живота, Верхарн запазва свежестта на своите възприятия, мечтата си за един по-хармоничен свят.
Наричат го поет на стихиите, на величественото и това иде от сътресенията и тътена на епохата, които неговото сърце улавя като верен сеизмограф. Когато в онзи злощастен ден Верхарн пада под колелата на влака на Руанската гара, огромната композиция на поезията му (дванадесет солидни тома) пътува вече към нови светове.

Нов Златорог
София 1619
ул. Морени 24
kedi_kedi1947@abv.bg

Старите майстори
Неделя заран
Просяците
Свине
Печене на хляб
Палмети
Кравата
Епическият монах
Простодушни
Кравата
Епическият монах
Простодушният монах
Довият монах
Ноември
Стенните часовници
През декември
Човечество
Под сводовете
Молитвено
Есенен ден
Фатално цвете
Главата
Бунтът
Градовете
Числата
Страхът
Звънарят
Горящи копи
Тълпата
Лондон
Другата равнина
Градините
В градината на нашата любов е още лято
Прозирен здрач и дългоцветни небеса
И днес със своята радост те срещам - странен дар
Чудесен ден - и спорен; прозорецът - разтворен
От мъртвите целувки на умиращите дни
Измъкнах се от гъсталака на съня
Когато моите очи затвориш ти