Младежки окултен клас. Година шеста: Посока на растене

Петър Дънов (Беинса Дуно) Времетраене: 1:38 мин.

МОК Година VI, 1926 - 1927 г.

"Енергиите, които излизат от Слънцето, крият в себе си запас от жизнени сили, от лечебни енергии. Иска ли човек разумно да използва енергиите на Слънцето, той трябва да излага гърба си на ранните слънчеви лъчи, още преди изгрева."

"Днес всички хора по естествен път са в школата на Питагор - докато постигне своята идея, човек е поставен на изпитания, на подигравки, за да видят доколко ще издържи."
Петър Дънов

Книгата съдържа 37 лекции, държани в периода от 26 септември 1926 г. до 19 юли 1927 г.

Много източници свързват Петър Дънов с едно голямо признание, направено не от кого да е, а от А. Айнщайн:

"Цял свят се прекланя пред мен, а аз се прекланям пред духовния учител Петър Дънов от България."

Според тях, думите са изречени в запис на интервю и са излъчени от френското радио RTF през 1989 г. по повод 110 години от рождението на гения. Предполага се, че връзката между Дънов и Айнщайн е големият български художник Борис Георгиев, познавал и общувал и с двамата.
Неоспорим факт остава, че дори и след смъртта си, фигурата на Петър Дънов, чиито последователи го наричат "Беинса Дуно" ("този, който носи доброто чрез слово") или просто Учителя, продължава да има широко духовно и културно влияние.

На него много хора дължат философията си за успеха в живота, за неговия смисъл, разбирането си за човешката душа и вярата си за това, което е извън обозримото. Това го прави и един от най-влиятелните хора в историята на България. Наред с личността на баба Ванга, Петър Дънов е феномен - и предизвиква към дълбок размисъл, като пробужда интензивно движение в националния ни духовен живот, а дори и извън границите на България. Интересен факт е, че сред съвременните поклонници на Дънов е и прочутият в целия свят дизайнер Пако Рабан.

Ако може с няколко думи да се разкаже това, което стои в основата на повече от 4000 проповеди на Петър Дънов, изнесени в периода 1914 - 1944 г., то може да се обобщи с тези думи - любов, мъдрост, истина, правда и добродетел, произлизащи от Христос като фигура с историческо, космическо и мистично значение. Целта на езотеричните методи на Дънов е да се постигне преживяване на Христос в мисловната, емоционална и волева сфера и да се преобразува представно-понятийното съзнание в образно (имагинативно) - обозначено с термина "разцъфтяване на човешката душа". Отделни трудове на Дънов отразяват и интереса му в областите астрология, хиромантия, физиогномия, френология. Последователите на Дънов се обединяват в миролюбивата организацията Всемирно бялото братство и имат обичай да се събират сред природата за беседи и поучения, като заедно с това изпълняват предложените упражнения от Петър Дънов - "паневритмия", с която се съчетават движение, слово, музика и мисъл.

Житейският път на Дънов започва през 1864 година в село Хадърча, Варненско - още в Османската империя. Завършва гимназия във Варна, а след това - американското методистко училище в Свищов, основите на което са положени от протестантския мисионер д-р Алберт Лонг.

Известно време учителства. На 24 години Дънов заминава за САЩ и се записва в Методистка теологическа семинария в Медисън, а след това се записва в Теологическия факултет на Бостънския университет. От там се дипломира през 1893 г. след завръщането му в България (две години по-късно), започва неговата усилена дейност за пробуждане на духовен живот у българина. През 1897 г. Петър Дънов учредява във Варна "Общество за повдигание религиозния дух на българский народ", което по-късно ще се прерасне във Всемирно бяло братство. Организират се ежегодни събори, както и събирания за проповеди, беседи и лекции. След края на първата световна война, последователите му наброяват близо 40 000 души, а дейността му продължава. Известен факт е, че днешният квартал Изгрев на София е място, открито от Петър Дънов - като селище Изгрева. То става и център за събиране и координация. Петър Дънов трайно се установява в Изгрева и до края на живота си продължава да разпространява своето учение. Петър Дънов умира на 27 декември 1944 г. Учението му е запазено в голям обем литература. В нея читателите могат да открият както теоритичните постановки на учението на Дъновизма, така и практическите съвети за прилагане в ежедневито, които предлага Петър Дънов. Сред известните книги са "Завета на цветните лъчи на светлината", "Сила и живот", "Вяра, надежда, любов", "Прави така всеки ден" и др.

Бяло Братство
София, 1113
ул. Ген. Щерю Атанасов 2
izdatelstvo.bratstvo@gmail.com

Посока на растене, 26.09.1926
Облагородяване на сърцето, 03.10.1926
Внушение, 10.10.1926
Любов и Вяра, 17.10.1926
Ранните лъчи, 21.10.1926
Път към свобода, 31.10.1926
Придобиване на търпение, 07.11.1926
Поглед и движение, 14.11.1926
Освобождаване, 21.11.1926
Различаване, 28.11.1926
Пулс, 05.12.1926
Малките мъчнотии, 12.12.1926
Благоприятният час, 19.12.1926
Живот, сила и интелигентност, 26.12.1926
Малката мисия, 02.01.1927
Представа за трите свята, 09.01.1927
Справяне с мъчнотиите, 23.01.1927
Неизвестни величини, 30.01.1927
Меки и твърди вещества, 06.02.1927
Светото място, 13.02.1927
Трите зрънца, 20.02.1927
Здрави връзки, 27.02.1927
Възпитание и самовъзпитание, 06.03.1927
Реализиране на желанията, 13.03.1927
Двете страни, 20.03.1927
Планетни влияния, 27.03.1927
Скрити сили, 03.04.1927
Образи на реалността, 10.04.1927
Справяне, 17.04.1927
Хигиенични правила, 24.04.1927
Координиране на силите, 08.05.1927
Светлият кръг, 15.05.1927
Седмият кръг на живота, 22.06.1927
Хармонични положения, 29.06.1927
Трениране, 05.07.1927
Типове и образи, 12.07.1927
Три посоки, 19.07.1927