Утринни слова: Учение и работа

Петър Дънов (Беинса Дуно) Времетраене: 1:38 мин. Таро комбинации Джозефин Елършоу Времетраене: 0:56 мин. Четири сезона в Япония Ник Брадли Времетраене: 0:51 мин. Книжарница Синамън Бън Лори Гилмор Времетраене: 0:51 мин. Избери и завърти!: Проклятието на фараона - книга игра Емили Хокинс Времетраене: 0:56 мин. Ловец на мозъци Джон Дъглас, Марк Олшейкър Времетраене: 0:49 мин. Световен атлас на уискито Дейв Брум Времетраене: 1:08 мин. Хвани Жокера 2 Радослав Благоев Времетраене: 0:55 мин. Маестрото. Дългата история и красивата игра на Роджър Федерер : Биография Кристофър Клари Времетраене: 0:57 мин. Бърза помощ при остри болки Сергей Бубновски Времетраене: 1:05 мин. Шепа случки за доброто Анна Коласанте, Енио Коласанте Времетраене: 0:51 мин.

Книгата съдържа беседи от Утринни слова на Учителя, които той е държал пред своите ученици и читатели. Съдържа 14 беседи, в които той дава наставления на слушащите го за работата, която се очаква от нас да извършим по време на земния си път и уроците които ще научим от нея. Понякога по-леки, друг път по-тежки, но винаги с последствия - добри или лоши...

В книгата се казва, че "сегашните хора страдат и се питат защо идат страданията. Много просто - пъдарят ги е хванал. С други думи казано: хората страдат, защото не постъпват както трябва, нито във физическия, нито в астралния, нито в причинния свят. Те не постъпват добре, защото искат по изкуствен начин да бъдат щастливи. Вместо да станат щастливи, те сами си създават нещастие."

Много източници свързват Петър Дънов с едно голямо признание, направено не от кого да е, а от А. Айнщайн:

"Цял свят се прекланя пред мен, а аз се прекланям пред духовния учител Петър Дънов от България."

Според тях, думите са изречени в запис на интервю и са излъчени от френското радио RTF през 1989 г. по повод 110 години от рождението на гения. Предполага се, че връзката между Дънов и Айнщайн е големият български художник Борис Георгиев, познавал и общувал и с двамата.
Неоспорим факт остава, че дори и след смъртта си, фигурата на Петър Дънов, чиито последователи го наричат "Беинса Дуно" ("този, който носи доброто чрез слово") или просто Учителя, продължава да има широко духовно и културно влияние.

На него много хора дължат философията си за успеха в живота, за неговия смисъл, разбирането си за човешката душа и вярата си за това, което е извън обозримото. Това го прави и един от най-влиятелните хора в историята на България. Наред с личността на баба Ванга, Петър Дънов е феномен - и предизвиква към дълбок размисъл, като пробужда интензивно движение в националния ни духовен живот, а дори и извън границите на България. Интересен факт е, че сред съвременните поклонници на Дънов е и прочутият в целия свят дизайнер Пако Рабан.

Ако може с няколко думи да се разкаже това, което стои в основата на повече от 4000 проповеди на Петър Дънов, изнесени в периода 1914 - 1944 г., то може да се обобщи с тези думи - любов, мъдрост, истина, правда и добродетел, произлизащи от Христос като фигура с историческо, космическо и мистично значение. Целта на езотеричните методи на Дънов е да се постигне преживяване на Христос в мисловната, емоционална и волева сфера и да се преобразува представно-понятийното съзнание в образно (имагинативно) - обозначено с термина "разцъфтяване на човешката душа". Отделни трудове на Дънов отразяват и интереса му в областите астрология, хиромантия, физиогномия, френология. Последователите на Дънов се обединяват в миролюбивата организацията Всемирно бялото братство и имат обичай да се събират сред природата за беседи и поучения, като заедно с това изпълняват предложените упражнения от Петър Дънов - "паневритмия", с която се съчетават движение, слово, музика и мисъл.

Житейският път на Дънов започва през 1864 година в село Хадърча, Варненско - още в Османската империя. Завършва гимназия във Варна, а след това - американското методистко училище в Свищов, основите на което са положени от протестантския мисионер д-р Алберт Лонг.

Известно време учителства. На 24 години Дънов заминава за САЩ и се записва в Методистка теологическа семинария в Медисън, а след това се записва в Теологическия факултет на Бостънския университет. От там се дипломира през 1893 г. след завръщането му в България (две години по-късно), започва неговата усилена дейност за пробуждане на духовен живот у българина. През 1897 г. Петър Дънов учредява във Варна "Общество за повдигание религиозния дух на българский народ", което по-късно ще се прерасне във Всемирно бяло братство. Организират се ежегодни събори, както и събирания за проповеди, беседи и лекции. След края на първата световна война, последователите му наброяват близо 40 000 души, а дейността му продължава. Известен факт е, че днешният квартал Изгрев на София е място, открито от Петър Дънов - като селище Изгрева. То става и център за събиране и координация. Петър Дънов трайно се установява в Изгрева и до края на живота си продължава да разпространява своето учение. Петър Дънов умира на 27 декември 1944 г. Учението му е запазено в голям обем литература. В нея читателите могат да открият както теоритичните постановки на учението на Дъновизма, така и практическите съвети за прилагане в ежедневито, които предлага Петър Дънов. Сред известните книги са "Завета на цветните лъчи на светлината", "Сила и живот", "Вяра, надежда, любов", "Прави така всеки ден" и др.

Жануа'98 ЕООД
София, 1000
пл. Славейков 11, ет. 5, офис 17
janua98.bg@gmail.com

Учение и работа: 23 септември, 1934 г. гр. Русе
Послушание: 30 септември, 1934 г. гр Русе
Посвещения в живота: 7 октомври, 1934 г. София - Изгрев
Каин и Авел: 14 октомври, 1934 г. София - Изгрев
Тънкият конец: 14 октомври, 1934 г. София - Изгрев
Езикът На Дъгата: 18 ноември, 1934 г. София - Изгрев
Петте Постижения: 25 ноември, 1934 г. София - Изгрев
Доброто име: 2 декември, 1934 г. София - Изгрев
Абсолютна и Относителна реалност: 9 декември, 1934 г. София - Изгрев
В Ниневия: 16 декември, 1934 г. София - Изгрев
Правият път: 6 януари, 1935 г. София - Изгрев
Причинният свят: 12 януари, 1935 г. София - Изгрев
Товарене и разтоварване: 20 януари, 1935 г. София - Изгрев
Подмладяване: 27 януари, 1935 г. София - Изгрев