В храма на Седемте езера

Петър Дънов (Беинса Дуно) Времетраене: 1:38 мин. Далеч от дома Даниел Стийл Времетраене: 1:02 мин. Наследникът Денислав Димчев, Яница Михайлова Времетраене: 0:48 мин. Дълголетието Д-р Валтер Лонго Времетраене: 1:16 мин. Призрачен остров Макс Сеек Времетраене: 1:05 мин. Лятна свалка Лиз Томфорд Времетраене: 1:18 мин. Гръцката цигуларка Сорая Лейн Времетраене: 1:05 мин. В мрежата на любовта Теса Бейли Времетраене: 1:02 мин. Лъжи на дивана Ървин Ялом Времетраене: 1:32 мин. Името ми е Емилия дел Валие Исабел Алиенде Времетраене: 1:11 мин. Всеки трябва да знае това Д-р Федерика Амати Времетраене: 1:14 мин.

В изданието В Храма на Седемте езера Учителя Петър Дънов представя беседи, проведени на Седемте рилски езера в периода 1929 - 1930 г. Основният акцент на тези беседи е духовното израстване чрез контакт с природата, като планината символизира висше познание и божествено взаимодействие. Учителя подчертава важността на чистотата в живота на човека и съветва да се доближаваме до божествените сили, за да обновим себе си физически и духовно. Учителя акцентира на значението на интуицията и душата, която, макар и невидима, оказва силно влияние върху нашето съществуване. Кажете, че всеки трябва да носи своята отговорност за чистотата на природата, за да поддържа реда и хармонията в света. Посещението на планината е наречено като пътешествие към по-висши мисли и духовна просветленост.

Много източници свързват Петър Дънов с едно голямо признание, направено не от кого да е, а от А. Айнщайн:

"Цял свят се прекланя пред мен, а аз се прекланям пред духовния учител Петър Дънов от България."

Според тях, думите са изречени в запис на интервю и са излъчени от френското радио RTF през 1989 г. по повод 110 години от рождението на гения. Предполага се, че връзката между Дънов и Айнщайн е големият български художник Борис Георгиев, познавал и общувал и с двамата.
Неоспорим факт остава, че дори и след смъртта си, фигурата на Петър Дънов, чиито последователи го наричат "Беинса Дуно" ("този, който носи доброто чрез слово") или просто Учителя, продължава да има широко духовно и културно влияние.

На него много хора дължат философията си за успеха в живота, за неговия смисъл, разбирането си за човешката душа и вярата си за това, което е извън обозримото. Това го прави и един от най-влиятелните хора в историята на България. Наред с личността на баба Ванга, Петър Дънов е феномен - и предизвиква към дълбок размисъл, като пробужда интензивно движение в националния ни духовен живот, а дори и извън границите на България. Интересен факт е, че сред съвременните поклонници на Дънов е и прочутият в целия свят дизайнер Пако Рабан.

Ако може с няколко думи да се разкаже това, което стои в основата на повече от 4000 проповеди на Петър Дънов, изнесени в периода 1914 - 1944 г., то може да се обобщи с тези думи - любов, мъдрост, истина, правда и добродетел, произлизащи от Христос като фигура с историческо, космическо и мистично значение. Целта на езотеричните методи на Дънов е да се постигне преживяване на Христос в мисловната, емоционална и волева сфера и да се преобразува представно-понятийното съзнание в образно (имагинативно) - обозначено с термина "разцъфтяване на човешката душа". Отделни трудове на Дънов отразяват и интереса му в областите астрология, хиромантия, физиогномия, френология. Последователите на Дънов се обединяват в миролюбивата организацията Всемирно бялото братство и имат обичай да се събират сред природата за беседи и поучения, като заедно с това изпълняват предложените упражнения от Петър Дънов - "паневритмия", с която се съчетават движение, слово, музика и мисъл.

Житейският път на Дънов започва през 1864 година в село Хадърча, Варненско - още в Османската империя. Завършва гимназия във Варна, а след това - американското методистко училище в Свищов, основите на което са положени от протестантския мисионер д-р Алберт Лонг.

Известно време учителства. На 24 години Дънов заминава за САЩ и се записва в Методистка теологическа семинария в Медисън, а след това се записва в Теологическия факултет на Бостънския университет. От там се дипломира през 1893 г. след завръщането му в България (две години по-късно), започва неговата усилена дейност за пробуждане на духовен живот у българина. През 1897 г. Петър Дънов учредява във Варна "Общество за повдигание религиозния дух на българский народ", което по-късно ще се прерасне във Всемирно бяло братство. Организират се ежегодни събори, както и събирания за проповеди, беседи и лекции. След края на първата световна война, последователите му наброяват близо 40 000 души, а дейността му продължава. Известен факт е, че днешният квартал Изгрев на София е място, открито от Петър Дънов - като селище Изгрева. То става и център за събиране и координация. Петър Дънов трайно се установява в Изгрева и до края на живота си продължава да разпространява своето учение. Петър Дънов умира на 27 декември 1944 г. Учението му е запазено в голям обем литература. В нея читателите могат да открият както теоритичните постановки на учението на Дъновизма, така и практическите съвети за прилагане в ежедневито, които предлага Петър Дънов. Сред известните книги са "Завета на цветните лъчи на светлината", "Сила и живот", "Вяра, надежда, любов", "Прави така всеки ден" и др.

Бяло Братство
София, 1113
ул. Ген. Щерю Атанасов 2
izdatelstvo.bratstvo@gmail.com

На планината, 16.08.1929
Абсолютна чистота, 21.08.1929
Интуиция, 23.07.1930
Скришната стаичка, 30.07.1930
На езерата, 01.08.1930
Задължително право, 06.08.1930
Първият ден, 08.08.1930
Наближило е Царството Божие, 10.08.1930
Начало и край, 13.08.1930
Поучения и наставления на планината, 15.08.1930
Благословена между жените, 17.08.1930
Виждане и съзнаване, 19.08.1930
Носител на Божиите мисли, 19.08.1930
Познава гласа Му, 20.08.1930
Божествена връзка, 21.08.1930