Барса

Историята на най-великия футболен клуб в света отвътре.

Една книга, която ще преобрази нашето разбиране за футбола и най-обсъждания клуб в света: ФК „Барселона“. След трийсет години невиждан успех на клуба книгата отвежда читателите зад затворените врати на съблекалнята, на тренировъчното игрище и в помещението на директорския борд, за да разкрие истинската история на израстването на „Барса“ до глобална свръхсила в спорта и скорошния ѝ упадък.

Включва интервюта с изтъкнати личности, отговорни за трансформирането на „Барса“, включително Кройф и Пеп Гуардиола. Описва подробно работата на треньорите и анализаторите на данни, както и изключителни играчи, като Лионел Меси, и изграждането не само на клуб, но и на футболна философия. Анализира уникалната структура на „Барса“ от каталунската властова политика на върха до модерен хъб на спортната наука, които създава заедно с младежката академия „Масия“. Това блестящо постижение е резултат на десетилетия проучвания, които разкриват истината за митовете и легендите за най-великия футболен клуб на света.

"Сега виждам, че съм започнал проучванията за тази книга през 1992 г., когато на 22 години влязох в „Камп Ноу“ със скъсано яке. Обикалях света с 5000 лири и пишеща машина в раницата, докато пишех първата си книга Football against the Enemy. Бях отседнал в хотела „Кабул“ на гъмжащия от крадци „Пласа Реал“ и пестях парите си, като пропусках обяда и вечерях с фалафел от щанд всяка вечер. От много време Барселона беше смятан за опърпана затънтена провинция, но беше прясно обновен за лятната олимпиада. Не знаех, че е толкова красив град. Играех слабо шах в бар „Каспаро“ и реших, че искам някой ден да се върна тук.

Бях дошъл, защото бях очарован от местния футболен клуб. Израснах в Нидерландия, което може да проличи тук-там в тази книга. Затова героят на моето детство беше Йохан Кройф, холандецът, който за първи път идва в „Барселона“ като играч през 1973 г. През 1992 г. вече беше старши треньор на клуба и духовен водач. Кройф беше едновременно велик футболист и мислител за футбола, все едно крушката и Едисон в едно. Той е бащата на стила на „Барселона“, който е вълнуваща игра с едно докосване и голяма преса с постоянни атаки. В тази книга аргументирам, че същевременно е баща на самия модерен футбол.

Един ден през 1992 взех метрото до „Камп Ноу“, за да видя дали мога да го интервюирам за Football against the Enemy. Милото пресаташе Ана попи с очи съмнителните ми журналистически акредитиви и скъсаното ми яке и предложи да взема интервю от по-възрастния вицепрезидент на „Барса“ Николау Касаус. Сега в ретроспекция разбирам, че вероятно са искали да му намерят занимание. Ана ми каза, че той не знае английски, но докато чаках пред неговия офис, го чух няколко пъти да репетира с американски акцент „седнете“. Изглежда, се упражняваше заради мен. Когато влязох, пушеше голяма пура. Попитах дали мотото на клуба mйs que un club – повече от клуб – се отнася до политическата значимост на ФК „Барселона“ в Испания. На испански Касаус отговори, че не се отнася. Каза, че хора от различни партии и религии подкрепят „Барса“. Защо тогава е това мото? „Барселона“ е голяма страст“, отговори той не много ясно. Политиката изглеждаше прекалено чувствителна за него. Тогава не знаех, че е прекарал пет години в затвора по време на диктатурата на Франко като каталунски активист, като първоначално бил осъден на смърт. Аз досаждах на Ана да извади Кройф, но тя ме отблъсна и вместо него извади неговия помощник Тони Бруинс Слот. Тайно изпитах облекчение, защото мисълта да се срещна с моя герой беше наистина стряскаща.

През 1992 г. футболът беше нещо по-интимно. През онези дни „Барса“ тренираше на терен до „Камп Ноу“. Една сутрин, преди да започне тренировката, ми дадоха място пред вратата на съблекалнята, за да чакам появата на Бруинс Слот. До този момент мисля, че бях срещал един-единствен професионален футболист. Михаел Лаудруп излезе от съблекалнята и ме погледна. След това излезе Кройф с футбол в ръце, крачеше с пълна скорост. („Ако действат според вътрешното си темпо, вече са изостанали от мен.“) Същевременно се закачаше с един помощник в съблекалнята и един колумбийски журналист, който се надяваше на аудиенция. Сутринта беше хубава, Кройф беше на път да тренира европейските шампиони и искаше да позволи на детето със скъсаното яке да сподели неговото щастие. Напълно съм сигурен, че засия към мен от цели два метра, когато успях да кажа на холандски „здравейте“, и след миг го нямаше. Излезе Бруинс Слот и попита колко време ще ми е нужно. Бързаше за тренировката. Казах двадесет минути.

Бруинс Слот беше без съмнение амстердамец от работническата класа като Кройф. Заведе ме в една ложа, намери ми черно кафе в картонена чаша, почна да обикаля в търсене на пепелник, после вместо него използва друга картонена чаша и ме ангажира в двучасов спор за футбола. Този ден не проведе тренировка. „Ние имаме авторско право, патент – каза той. – Можеш да имитираш всеки патент, но има финални щрихи, които са по възможностите на само един човек.“ Кройф създаде великата „Барса“ по думите на неговия главен ученик Пеп Гуардиола. Той построи катедралата. Нещо повече: Кройф създаде самия модерен футбол. Той е Фройд или Гауди на играта. Най-интересният оригинален и вбесяващ човек в историята на футбола. По-късно катедралата „Барса“ беше обновена от Гуардиола и усъвършенствана от Меси, преди да започне да гние.

Меси е другата личност, която ме накара да напиша тази книга. Винаги съм искал да разбера как прави онова, което прави на игрището. Щом започнах да душа около „Барса“, се заинтересувах от нещо друго: неговата власт. Тихият аржентинец може да изглежда пълна противоположност на Кройф, но фактически наследи ролята на холандеца като най-влиятелна личност в клуба. С години външните хора приемаха празния му поглед и публичното мълчание като липса на индивидуалност. Хората в „Барса“ от много време са знаели, че той е доминираща и плашеща фигура. С времето ФК „Барса“ се превърна във ФК „Меси“.

Това не свърши добре. Излезе, че проучвам „Барса“, докато той се разнищваше. Бях дошъл тук за първи път в началото на славните дни през 1992 г. и свърших, когато те започнаха да приключват през 2021 с напускането Меси. Имах до известна степен усещането, че пиша книга за Рим през 400 г. след Христа, когато варварите са вече вътре в крепостта. Започнах своето изследване с мисълта, че ще обясня издигането на „Барса“ до величие, което и направих, но завърших с описанието на упадъка и рухването.

През годините след 1992 се запознах с „Барселона“ като журналист, който посещава отбора за различни истории. Щом станеш на средна възраст, заспиваш след обяда, но това си има и положителна страна: напълнил си тефтера с контакти, усещаш как се променят нещата и си натрупал архив. До мен в моя парижки офис, докато пиша, има книжна лавица с повече от двеста бележника, пълни с всички мои проучвания от 1998 г. Вътре има интервюта с играчи и треньори на „Барса“, бивши и настоящи, като Ривалдо, Лилиан Тюрам, Неймар и Жерар Пике и моята единствена среща с Кройф: приятелска вечер във всекидневната на неговата внушителна къща през 2000 г. (след което се скарахме травмиращо)."
Из книгата

Издателска къща Бард ООД
София 1113
бул. Цариградско шосе №115-Н, ет. 3
bard@bard.bg