Кадифе и шкурка. Поезия

"Имал съм повод неведнъж да пиша за Радослав Игнатов, както и да предговарям негови книги. Не е лесно да се намери ключ към подобен автор, остава утехата, че всеки път забелязваш нещо ново, съпреживяваш пропуснатото и недоразбраното. Казаното важи в пълна мяра за тази книга. Тя е двуединна - дотолкова, доколкото събира в себе си познати и непознати текстове. Тя е книга равносметка, опит да се окръгли най-важното в поетическия свят, отлят във времето. Иначе погледнато, книгата е по своему монолитна - цялостна и завършена, защото носи всички белези на утвърдения авторов стил, на неизменните и постоянно променящи се визии за света и човека.

Опитвайки се да обобщя най-характерната черта на това творчество, стигам до идеята, че се е създавало под формата на части в името на Голямата книга. В нея основен герой е самият Радослав Игнатов, а сюжетите са най-сигурното средство за помиряване на разделните времена преди и след премеждията със Словото. Не на последно място, начин за сговорчиво съжителство на самото Слово с преображенията на Аз-а в едно и също литературно тяло."
Проф. д.ф.н. Сава Василев

"Поетът, писателят и преводачът Радослав Игнатов е сред редицата български творци, които навлязоха в литературата от края на 60-те години на миналия век с университетската търновска вълна в поезията. Още тогава лириката на Радослав Игнатов се отличаваше с издължената графика на стиховите редове. Модерният изказ умело избягваше капаните на постмодернизма, който се наложи в нова редакция в годините след прехода към демокрацията в България. Книгата Кадифе и шкурка е дълбинно потапяне в изстраданата мъдрост, постигната в движещия се поток от лични очаквания, надежди и стремежи, житейски колизии, през тъмната материя - до светлините."
Проф. д.ф.н. Димитър Кенанов

Специално лице

Но ето въздухът - тъй податлив на стонове и шум: снове, кръжи,
пробожда, завладява и руши, едничко семето ще устои
на пристъпите му в родилната си гънка,
а то лежи, лети, премята се и чезне, за да се върне пак,
недостижимо в магията на собствената си поява,
обгърнато от кипналата плът,
на вододела между подпочвената и космическа мъгла.
Защото идва някой, онзи някой, катерачът, новопокръстеният
някой, тържественият някой, изстрадал болката на целия човешки род -
възседнал е тригърбата камила на Синай, препуска в люспестия вятър
над пепел, облаци, светкавици и гръм,
ще влее глас в ръкава на помитащите тръбни звуци, с които самият Бог
ще възвести, че с всичките мечти, надежди, загуби, победи -
плът до плът, - пиесата е свършила, че няма вече ангели
и благовестие, че има само новини, при туй, отдавна известени.
Ала вестта не спира да върви към нас, това е тайната:
вестта не спира, дъжд бие яростно земята, за да прерасне в дъжд
отново и очертае пищните ни форми из пространството -
до хоризонта, съчинителната линия на прекъснатия поглед
отвъд сезоните за раждане и смърт - растителната младост,
растителната младост с подвижната си точка, мигът на спомена,
преди да се превърне в огнено движение:
о, колко сенки ще се хвърлят към пожара.
До следващия час на смъртния любовен полет, до следващата вечност,
когато ще целунем чистите си рани и бръчките си ще смекчим.

Задвижване на несъзнаваното

... и ако свежестта на бликащия извор изсред вековната
дълбинна нощ на земните недра с проникващи из цялата природа
излишества и липси пред напиращия в ехото на небесата
безформен суховей напуска областите на съзнанието,
за да стигне до усещане за непосредственото съществуване,
нещо чувствено и едновременно абстрактно, защо не вникнем,
разберем и възприемем безусловното могъщество на ембриона -
говоря не за щръкналия посред хребета на планината бъдещ индивид
и погледа му, макар пречистен и любовен, а за намесата му
в проявленията на даденостите ѝ природа; говоря за природата,
за слънцето и бурята, луната, вятъра, морето, звуците
и благовонията, за светлината, мълнията, скалата и дървото,
за всички и за всичко, за енергийните полета, които ни отварят
без догми, метафизически системи, закони,
закономерности, морал, без Страшен съд и Вечно Блаженство
потенциалното пространство на все още непроизнесената мисъл,
която дори да предизвиква други необходимости и напрежения
след рождената си дата, ще преобразува вечността с възбуждаща
бунтовна чистота и мирис на озон и здраве - звуковидимото
царство на всичко преживяно, казано и чуто от душата, заспала,
летящата душа сред съвършено будните трептения на ума,
където чистата случайност преобразува движещата се реалност
в закономерни мигновения от планетарната подредба.

През тъмната материя - до светлините

Отдалечаването и Завръщането, Покаянието и прилежащите им Паузи -
това е пътешествието: във възходящото движение на необятната
дълбочина от Изток, Запад, Север, Юг и всичките посоки
на Всемира ще те водят единствено пространствените думи,
вплетени сред звуковидимата тъкан на движещата се
в забавен кадър покрай теб природа - и ето че копнежът
се превърнал в безпокойство, безпокойствието, в незадоволеност,
накрая, прераснал в мисъл, станал бисер, който предизвиква
други разклонения и вечности с възбуждащата свежест
на онзи Смисъл, представен ти от Праотеца в неовладяемия
от тъмната материя до светлините свят - мъчителното влачене
и теглене нагоре в усилващото се притегляне на земнината,
където всеки жест на чезнещия из още по-изчезващите дебри
на битието индивид добива допълнителната тежина
на кратковременните напрежения и неподвижност,
а светлината в думите не позволява на планетарния пейзаж
да мръдне стъпчица изпод тежината на вселенската тъма -
разгънат опит за света, и странстване, и търсене, ала да се добереш
понякога до вкъщи нощем е трудно, много, много трудно, по-трудно,
отколкото да изкатериш Еверест в набиращата тяга на тъгата по света.
Радослав Игнатов

Библиотека България 2022 ООД
София, 1345
ж.к. Захарна фабрика, ул. Кукуш бл. 33
biblioteka@biblioteka-bulgaria.bg

По следите на безкрайния текст
Специално лице
Задвижване на не­съзнаваното
През тъмната материя - до светлините
За кожата на вътрешното тяло
Отключени врати, пустеещи пространства
Физика и метафизика на нулевия час
Скри­жали върху засекретеното стъкло
За какво говорим, господа
Симфония на пламъците
Неща и елементи
Психограма
Призиви от горната земя
Памет и преживявания
Времето тече на друго място
Матрица
Вибрации в отклонените събития
Повелителна информация
Да принадле­жи енергия в старите пространства
Сборове и липси
Гладки в ехото на шепота
Светкавици от сухи небеса
Дългият път
Балканика
Преобразуване на съзнанието
Христос и неговите изповедници
През дре­завината на пространството без свят
Омиротворение
Цитадела под азвезденото небе
Светото сърце
Отлъчване от частта
С широко отворени очи
Минало несвършено
Плетение словес
Днес и утре - в другото време
Възхвала на авторството
Съ­зряване и изкупление
Низвергнати и озлатени
Ничия земя
Разреждане на напреженията
Нещото, другото, другаде
Гласът на водата
Изгубеният бряг
Другото мнозинство
Господ имаше намерения
Върни се с боязън, върни се с любов
Блокиран текст
За множественото съществуване
Игра на тронове
В небето на среднощния гмурец
Прокобата на забравата
Космически синтаксис
За това
Цветът на сенките
Твърде лично
Преминавания в панорамен пейзаж
Домашен арест
В розата на ветровете
Тъмната стая
Поклонението на агнеца
Пукнатина в стената
Мъртва точка
Цялото човешко време
Полъх от зелените пасбища
Някъде
Вектори и траектории
Профили в обгаряната пустош
Обетованата земя
Синове и притчи
Условности и знаци
Броселиандовата гора
Високи памети из оводнялото пространство
Версии в свободната смелост
Забравата - завинаги
Смяна на реалностите
В безкрая на разхвърляните думи
Проницателят
Пренареждане на системите
Преди да стане нещо, бъди всичко
Безкрайният текст
Прелитащи пространства
Космическата ескадрила
Когато истината стане друга
Житие за светци
В преходността на историческия свят
Памет и преживявания
Магьосникът от светлината
Мигът на капката
Неуправляемост
Мировъзрение
Танцуващият с ветрове и вихри
Пресечна точка
Записано на длан
Да живееш без поръчка
Песен от тайната градина
Исус е мой приятел
Завръщане в уравнението
Тройни сенки из загубения свят
Прилики, отлики, случайни съвпадения
Големият взрив
Слава на деня божи
Веднъж, когато този свят бе стар
Тогава и там
Нагорен свят
През пластове небесни и земни разстояния
Кръст и рози
От другата страна на мрака
В света на пространствените думи