Извървяно - част 1. Поезия

Тихо като в църква

Искам да е Тихо.
Тихо като в Църква.
Да е Тихо - Честно.
Да е Тихо - Смело.
Тихо - Съкровено.
Като във Параклис.
И като Причастие.
Да се чува само
огънят на Свещите.
Да разкъсам Старото
и да го изхвърля.
Да остана гола.
После да наметна
и да се завия
с Времето Безкрайно.
В изповед гореща
да склоня главата си.
В слепоочието горе
да тупти сърцето ми
с дишане насечено
в ритъм неритмичен.
Да простя на другите.
Да простя на себе си.
Тихо да приседна
с Благодарност Свята -
С обич и към Другите.
С обич и за себе си...
Ива Тупарева