Романът "На друг език" навлиза в малко изследвани от българската литература области – това е една книга за първозданната сила на Словото и пътя към него. Преплитането на магичното и реалното извежда текста на нивото на универсалното, което го прави достижим и подмамващо потаен едновременно. Книгата е вълнуващо приключение за най-смелите, онези, които имат силата на духа и дързостта на сърцето да поемат по следите на една от най-големите загадки, стояли някога пред човека; загадка, в сравнение с която египетските пирамиди и НЛО-тата биха изглеждали като обикновени технически подробности – загадката на Словото. ... |
|
|
След множество рецензии и статии, посветени на творчеството на Георги Господинов, със студията на Албена Хранова "Разроявания" вече е налице и първото самостоятелно изследване, посветено на творчеството на най-видния съвременен български автор. Това е задълбочен интертекстуален прочит на различни възли от поезията и прозата на Господинов, които се разплитат на различни интерпретативни плоскости. Авторката е доктор по филология, доцент по българска литература, автор е на множество книги, сред които "Двете български литератури. Граници на лирическия контекст" (1992), "Литературният човек и ... |
|
|
„ Атлас на българската литература ” е замислен като документална панорама на новата българска литература от Паисий Хилендарски до 2012 - годината, когато се навършва нейното четвъртхилядолетие. Той представя синхронно библиографията, критическата рецепция, новите периодични издания, авторите и събитията в духа на времето, когато са произтекли. Този том на Атласа, обхващащ периода 1969 - 1989 година, е в две части, като всяка обхваща по едно десетилетие. Периодизацията в известен смисъл е условна. Посочените две десетилетия във всяко отношение са плътно свързани с предходния четвърт век и в целостта си обозначават една ... |
|
|
Към философията на българската литература. ... Книгата обединява текстове, писани след монографичното изследване "Поезията на 1990 -те: Българско и постмодерно" (2010). Събрани заедно, те конструират една цялостна теория на българския постмодернизъм, която работи едновременно в два плана, очертава две основни тенденции. Първата преговаря един централен сюжет във "високия" (класически) постмодернизъм от 1990 -те години, състоял се главно в поезията. Изследвана е работата му с литературния канон и начинът, по който той дискутира националната философия на историята ( Ани Илков, Златомир Златанов, ... |
|
|
В своя труд "Семиотика и култура" доц. д-р Емил Павлов застъпва една от най-интересните науки - семиотиката, която е парадигма на новия век. Това, което прави силно впечатление в книгата е подчертано авторският нестандартен и атрактивен подход към разглежданите проблеми, процеси и явления. "Смятам, че "Семиотика и култура" ще бъде ценно учебно помагало както за студентите, културолози, така и за теоретично - ориентираните в останалите хуманитарни специалности." проф. д-р Надежда Драгова ... |
|
|
Върху основата на продължителни издирвания в редица европейски библиотеки сборникът с критически студии преоткрива света на книжовното изкуство на българската ръкописи от Симеоновия "Златен век" до епохата на старопечатната славянска книга, която възниква върху основата на старобългарската книжовна продукция от Преславската, Охридската и Търновската книжовна школа. По данни от редица преписи се установява съдържанието и оформлението на първообразния състав от прочутата Симеонова антология "Златоструй" с беседи на Йоан Златоуст. В научно обръщение се въвежда Белокриницки сборник от XVI век с текстове, ... |
|
|
Софийски литературоведски семинар. ... Вече повече от столетие историята на дребния чиновник Грегор Замза, който една сутрин се събужда превърнат в странна твар, е обект на неизброими интерпретации. Дали ставането-животно на Грегор е неуспял опит за бунт срещу смазващите механизми на обществото? Дали е успял бунт, доколкото отхвърля програмиращите ефекти на логоса и се обръща към музиката? Дали тази метаморфоза е внезапна, или разтеглена във времето? Дали въобще има метаморфоза? Софийският литературоведски семинар - Радосвет Коларов, Дарин Тенев, Миглена Николчина, Камелия Спасова, Мария Калинова, Еньо Стоянов и ... |
|
|
Доколко една мисъл за, върху, през и чрез Дерида следва да си позволява волности с привлекателно звучащи негови фрази и изрази, откъсвайки ги от непосредствения им контекст, свързвайки ги на пръв поглед свободно с други изрази, с други понятия? Доколко следва да свързва онова, което в творчеството на френския мислител тъкмо е оставало разпръснато, разединено? Докъде може да се проследява недоизказаното в изреченото, в разговорите, в неслучилите се срещи? Отклонение от буквата несъмнено има. Но това отклонение е вече в самата буква. Контекстът не е достатъчен, но концептуалният ход не е просто да се деконтекстуализира, а ... |
Рейтинг: 10.00 / 2 гласа 
