Голият охлюв

"В днешно време едва ли ще се намери човек, който не се нуждае от заповед. Според идеята, която по принцип се влага в нея, изповедта е състояние на душата, при която тя проявява благородството на своя Божествен произход - отговорността пред обширния свят на вселената, към който принадлежи. В тази връзка предговорът към една книга може да се определи като размисъл преди изповед. Този паралел е изненадващ, но естествен и оправдан, поради голямата отговорност, която поемаме, когато изповедта ни е публична. Защото винаги изпитваме желание да споделим идеи и мисли с хора, които биха могли да ги приемат с разбиране и добро чувство.
Изповедта може да има смисъл при условие, че сме преживяли нещо по-силно и вълнуващо. Като пътешественика, който е пребродил океана и е открил нова земя, остров с големи природни богатства и неизвестна досега култура.
Всички ние, обитателите на планетата Земя, сме пътешественици, тръгнали да откриват нови земи. След като поживеем на острова, който сме открили в океана, изпитваме непреодолимо желание да се завърнем в големия свят, между подобните си, и да споделим с тях опита от преживелиците си. Когато нашето повествование се нуждае от предговор, онези, пред които се изповядваме, биха могли да ни помогнат да го напишем. А това може да стане само ако те ни разберат и приемат като приятели, а не като далечни странници.
Островът е спасителният бряг за пътешественика, интимният свят на неговата изповедня, а океанът - словото на Учителя. След като си общувал по-дълго време с него и си преживял силни вълнения и бури в необятния океан, едва ли ще изпиташ желание да останеш сам и завинаги на острова, който си открил.
Размишленията, по време на моето пътешествие в реалния живот, да резултат на преживяванията ми в реалния живот, са резултат на преживяванията ми в безбрежния "океан" на Словото, каквито всеки може да има, ако вземе със себе си като пътеводител мъдростта на Учителя. Мислите са като самотни плуващи островчета, върху които са посяти семена за нов живот. В своя дълъг път към южните морета семената трябва да поникнат и един ден да дадат плод. В края на пътешествието вероятно от тях ще остане само желанието за размисъл, необходимостта да се преоткриваме и обогатяваме духовно."
Из "Голият охлюв"

Алфа Дар
София, 1407
ул. Люботрън 2 бл. 63 ап. 41
(02)862-21-54

Предговор
Пътят на голите охлюви
Манежът
Духът на Апасионатата
Светът на въображението
Трева под асфалта
Към покрива на света
размишления на голия охлюв
Влизане в същността
Смирение и благодарност
Протяжност
Вливане и преливане
Факторът на доминантата
Истина и полуистина
Силата на първичните връзки
Наблюдение
Съзерцание
Чудото на живота
Мечтите на дървения кон
Епилог