"Българска национална история" е многотомно издание на Българска академия на науките и изкуствата, респективно на нейния Научен център по българистика и Научния институт по българска национална история, и издателство "Абагар" - Велико Търново. Целта, която си поставяме с този труд, е да представим цялостно, пред широк кръг читатели и специалисти историци, хилядолетната история на днешните българи и техните предци - древните българи, траки и славяни, както и на създадените от българите могъщи империи - Стара Велика България, Дунавска България и Волжска България. Включването на историята на Волжска ... |
|
|
Когато се чете за наследството на Раковски и Ботев като за нещо, което е било напъхано от официалната ни историческа наука в така наречените "удобни чекмеджета", първият въпрос е, дали това е вярно и не е ли малко пресилено! Когато се проверят фактите, уви, оказва се, че това е така. Неминуемо въпросите, които възникват впоследствие са: Кой го върши това форматиране? Нима официалната наука е анонимна, кои са хората, които я дирижират? На кого не са удобни тези българи книжовници и революционери? И защо Раковски е толкова непознат в наши дни? Може би заради това, че има старинен език! Едва ли само заради това! ... |
|
|
Фердинанд I и европеизацията на България, представена в избрани области на държавното управление и в обществото 1861 - 1887 - 1912 година. Фердинандеум е научно-исторически труд, описващ в подробности първите 25 години от управлението на Цар Фердинанд. Проф. Петър Стоянович го определи като "книга за човек, който нито е ангел, нито е особено симпатичен като характер, но е човек, без когото България нямаше по никакъв начин да изглежда такава каквато тя стана само за 25 години." Книгата засяга сфери на държавното развитие като армията, офицерския корпус, строителството и архитектурата, комуникациите, ... |
|
|
“ История на българите ” за първи път ще представи летописа на народа ни, а не на българските земи, както повечето досегашни научни трудове. Амбициозният проект е съвместно дело с издателство “Знание”. Сред редакционния съвет на мащабния исторически труд изпъкват имената на водещи наши учени и историци – проф. Д-р Георги Бакалов, проф. Д-р Георги Марков, проф. Д-р Григор Велев доц. Д-р Емил Александров, доц. Д-р Трендафил Митев и доц. Д-р Райна Гаврилова. Идеята на авторите не е да пренапишат или изопачат конкретните факти, а да коригират отдавна наложени погрешни становища и да предложат на настоящите и бъдещите ... |
|
|
Юбилейно издание. ... Луксозно факсимилно издание по случай 260 години от написването на "История славянобългарска" и 300 г. от рождението на нейния автор Паисий Хилендарски. Изданието с превод на съвременен български език включва факсимилно цветно копие на оригинала на "История славянобългарска", което се съхранява в манастира "Св. Георгий Зограф" в Атон - Гърция и адаптация на съвременен български език. Специално за юбилейното издание е включена встъпителна студия от академик Иван Радев. ... |
|
|
Дневник на военния кореспондент - 1913 г. ... Критичните дни на България е дело на чешкия журналист Владимир Сис, който прекарва Балканската война като кореспондент на вестник Народни листи и често пише своите статии на фронта, на метри от бойните действия. От лице с чисто служебни задължения, чехът се превръща в пламенен защитник на българската национална кауза, а България става негова втора родина. Началото на Междусъюзническата война го заварва в София. Сис е свидетел на терора, който мирното население търпи от бившите ни съюзници, и на леещата се в европейската преса антибългарска пропаганда, подхранвана от Белград ... |
|
|
Писмо на майор А. П. Никол до монсеньор Авенол, генерален секретар на лигата на нациите, Женева. ... "Уважаеми читателю, Публикуването на документи за съдбата на българите извън границите на България след 1919 г. беше невъзможно между 1944 и 1990 г. Под така наречената ненамеса във вътрешните работи на съседите и под натиска на съветското правителство у нас даже историците не смееха да публикуват доказаната информация по тази тема. Сега това е възможно и с настоящия документ допълваме един фрагмент към нашата национална история. През 1859 г., Г. Раковски документира следното състояние на етническите българи на ... |
|
|
Филипопол или Филипи? Кой е "първият град на Македония", в който апостол Павел започва да покръства първите европейски християни? Доскоро се смяташе за установено, че това важно място в църковната история е било малкото градче Филипи, населено по онова време изцяло с римски ветерани. Но новите данни и критичният анализ ни насочват към трако-македонския Филипопол, известен и с местното си име Пулпудева / Пловдив. ... |
|
|
"Публицистиката на Каравелов носи горещия печат на импровизацията, на моментното и ослепително хрумване, на внезапната силна и оригинална метафора, на спонтанната фраза, в която резонират мълниеносните отблясъци на остро поразяващата сатира; но заедно с това тая публицистика е плод на зрял ум, чиито енциклопедически способности завладяват, на дух, побрал в себе си синтеза на явленията, тя е резултат на дълбокото и добросъвестно проучване на фактите, тя е натрупваният бавно и систематично изблик на интелекта, постигнал истината за себе си и за Отечеството." Иван Гранитски Книгата е част от поредицата ... |
|
|
Настоящият петтомник на един от патриарсите на българската историческа мисъл включва ранната му монография "Княз Борис Първи" (1969), последната му книга "Средновековна поезия от и за българите", която тук се публикува за първи път и някои други характерни за творчеството му изследвания ("Апология на Средновековието", "Папството и българите през Средновековието", "Училища, скриптории, библиотеки и знания в България XIII-XIV век"). Откриването и виртуозната интерпретация на напълно непознати извори и факти за Българското средновековие, лансирането на нови, основополагащи ... |
|
|
Печатите на просвещението и съдбата на призваните. Зад шеметния бяг към бъдещето на човечеството остават загубени вещи, магични начертания по разпилени чирепчета от свещени съдове, забравени писания, захвърлени реликви, потулени съкровища, укрити следи от престъпления и пособия за потайни ритуали, които писачите на приемливата за господарите им история са научени да подминават слепешката. Към много известни находки пък са наложени удобни възгледи, без смислено да е оценен зарядът в реалното им символно значение с тяхното място и роля в съдбовните им обществени появления. А те едва ли случайно са оцелели през опасни ... |
|
|
Историческата картина, относно което и да е събитие или събития, рядко се отразява изцяло само в една, макар добре описана и представена, позиция. Обикновено тя се композира от различни съставки. Едната е развитата теза на самия изследовател. Другата са оценките на благоразположеното обкръжение от приятели, близки и идейни сподвижници. Третата е отрезвяващата страна на критиката. Хомогенизиращият фактор за достигане на истината за историческите събития е времето. Но времето все пак предпочита аргументите. В това отношение авторът на книгата "Неизвестното в българската история" - Добрин Денев - старателно укрепва ... |
