Неиздаван ръкопис - книга 2: Дипломатическа история на Освобождението на България. Луксозно издание

Неиздаван ръкопис Симеон Радев Времетраене: 1:57 мин. Книги от Симеон Радев Времетраене: 1:07 мин. Тези, които останаха и онези, които заминаха Паринуш Сании Времетраене: 1:08 мин. Етногенезис и етническа история на българския народ Румен Иванов Времетраене: 1:10 мин. Пазителят на водите Чарлс Мартин Времетраене: 0:56 мин. Капанът на нарцистичната връзка Габриела Гатева Времетраене: 1:07 мин. Акватектура: Aquatectura Христо Тритаков Времетраене: 1:12 мин. Коледен дух Сара Хогъл Времетраене: 0:58 мин. Коледунка Мая Дългъчева Времетраене: 0:50 мин. Проклятието на Джун Фароу Ейдриън Йънг Времетраене: 0:52 мин. Бяла Коледа Памела Кели Времетраене: 0:56 мин. Поредица Първи знания от Фют Времетраене: 0:58 мин.

Книгата може да се приеме като един блестящ очерк върху историята на Източния въпрос, както и на една история на балканските народи на фона на войни и въстания, преплетени с тайни и явни дипломатически ходове, и всичко това по време на културния, църковен и революционен подем на народа ни. Че историята на балканските народи е тясно преплетена и свързана, свидетелстват и многобройните страници, посветени на историята на двете дунавски княжества Влашко и Молдова, на освобождението на Гърция и сключването на Одринския мир, аргументираното излагане на сръбската история на основата на архивни документи - и всичко това в тясна връзка с историята на нашия народ.

Натрупаният дългогодишен опит Симеон Радев успява да приложи и като изследовател на дипломатическите борби около Източния въпрос и по-специално на дипломатическата история на Освобождението на България. Върху този си труд бележитият наш историк работи в продължение на две десетилетия, като негова изворова база са хилядите открити от него документи в архивите и библиотеките във Виена, Мюнхен, Париж, Лондон, Вашингтон, Санкт Петербург, Москва, Брюксел и Букурещ, много от които все още са непознати и недостъпни за българските изследователи.

В разказа на Симеон Радев става сблъсъкът между Русия и останалите Велики сили по българския въпрос, като много от разгърнатите от историка сюжети звучат актуално и днес. Неповторими са и Симеон-Радевите редове, посветени на възторга на българския народ от Освобождението. В разказа си дават среща дипломати от световна величина като граф Клеменс фон Метерних, граф Гюла Андраши, граф Алоис Ерентал, граф Неселроде, княз Александър Меншиков, княз Григорий Орлов, княз Александър Горчаков, граф Н. П. Игнатиев, Николай Гирс, граф Владимир Ламсдорф, железният канцлер княз Ото фон Бисмарк, княз Стефан Богориди, лорд Стратфорд Канинг, лордовете Странгфорд и владетелите - действащи фигури по време на Източния въпрос, турските султани Абдул Азис и Абдул Хамид, руските императори - двамата Николаевци и тримата Александровци, австрийският император Франц Йосиф, германският кайзер Вилхелм и френският император Наполеон III.

Книгата Дипломатическа история на Освобождението на България е поредната сензация, скрита досега в личния архив на Симеон Радев. Тя е втори том от поредицата на издателство Skyprint - Неиздаван ръкопис. Първият том съдържа две непубликувани досега книги от капиталния труд на С. Радев Строителите на съвременна България - Произходът на съвременна България и Руско-българският конфликт и дипломацията (1886 - 1887 г.). Във вторият том от тази поредица видният български дипломат се изявява като историк на дипломацията.

Симеон Трайчев Радев е виден български писател, дипломат, историк, революционер и публицист от Македония. Автор е на Строителите на съвременна България - едно от най-важните историографски изследвания в българската литература. Роден е на 19 януари 1879 година в град Ресен, тогава в Османската империя. Дядо му Раде е родом от село Съпотско, преселник в Ресен, забогатял от търговия с плодове и зеленчуци по време на Кримската война, а баща му е виден ресенски чорбаджия. Другият му дядо Коте Низам е служил в Цариград при княз Стефан Богориди. Брат му Владимир Радев е учител в Охрид.

Той учи първоначално в българските училища в Ресен, Охрид и Битоля. След това е изпратен със стипендия на Българската екзархия във Френския султански лицей Галатасарай в Цариград. На 16-годишна възраст през 1895 година, на път за Цариград, в Бошнакхан в Солун заедно с Владимир Робев е заклет за член на ВМОРО лично от Гоце Делчев. В Цариград става член на местния комитет, начело с Димитър Ляпов, като в него, освен Радев, членуват Никола Милев, Владимир Робев и други. Като член на революционната организация той участва и в акциите на Цариградския комитет по връчването на Проекта за реформи в Македония и Одринско по време на посещението в Цариград на княз Фердинанд, д-р Константин Стоилов и ген. Рачо Петров през 1896 година.

Скайпринт 04 ЕООД
София, 1528
Искърско шосе № 19, ет. 2
skyprintbooks@abv.bg

Дипломатът като историк на дипломацията
Дипломатическа история на Освобождението на България
Дипломатическа подготовка на Руско-турската освободителна война

• Руската политика към Турция. От Одринския мир (1829) до Херцеговинското въстание (1875)
• Руско-турското приятелство и договорът от Хункяр Скелеси
• Кримската война
• Въстанието в Босна и Херцеговина и първата Европейска намеса
• Пропадането на реформите и втората европейска намеса. Берлинският меморандум

Положението на Европа при сключването на Балканския съюз
Граф Н. П. Игнатиев

• Граф Игнатиев
• Генерал Игнатиев и българските чети в 1867 г.
• Подписването на Сан-Стефанския договор
• Мисията на граф Игнатиев във Виена подир Сан-Стефанския мир
• Разпокъсването на Сан-Стефанска България и следствията от тоя акт за европейската политика

Стефан Богориди и неговото време

• Първите десет години от кариерата на княз Стефан Богориди
• Фанариотите и тяхната роля в Турската империя
• Стефан Богориди на младини
• Възпитаник на елинистите в Букурещ - ученик на фанариотите в Цариград

Д-р Стоян Чомаков
Лорд Странгфорд
Легенди и действителност в сръбското минало

• Сърбите и турското нашествие
• Сръбската вярност към Русия
• Австрия и Сърбия

Граф Владимир Ламсдорф

• Руската политика към България (1886 - 1890) (Според дневника на графа Ламсдорф)
• Граф Ламсдорф и Руско-японската война
• Граф Ламсдорф и събитията в Изток

Хаджи Христо
Приложения

• Международни актове и договори, засягащи България и Източния въпрос
• Приложение №1
• Окончателен мирен договор между Русия и Турция, сключен на бойното поле при селото Кючук Кайнарджа на 10/12 юли 1774 г. (14 ден на м. Джемази-Юл-Евел 1188)
• Приложение №2
• Извлечение от мирния договор между Русия и Турция, подписан в Букурещ на 16/28 май 1812 (17 ден на М. Джемази-Юл-Евел 1297)
• Приложение №3
• Допълнителна и обяснителна конвенция на букурещкия мирен договор от 1812 г., сключена в Акерман между Русия и Турция на 7 октомври 1826 г. (5 ден на М. Реби-Юл-Евел 1242)
• Приложение №4
• Таем договор за отбранителен съюз против Русия и Прусия, сключен между Франция, Австрия и Великобритания във Виена на 3 януари 1815 г.
• Приложение №5
• Заключителен акт на виенския конгрес от 9 юни 1815 г.
• Приложение №6
• Договор за свещен съюз, 14-26 септември 1815 г.
• Приложение №7
• Съюзен договор между Австрия, Великобритания, Прусия и Русия, подписан в Париж на 20 ноември 1815 г.
• Приложение №8
• Парижкият мирен договор с Франция, сключен на 20 ноември 1815 г.
• Приложение №9
• Мирен договор между Русия и Турция, сключен в Одрин на 2-14 септември 1829 г. (16 Реби-Юл-Евел)
• Приложение №10
• Съюзен договор между Русия и Турция, сключен в Юнкяр Скелеси до Цариград на 8 юли 1833 г. (20 ден на М. Сефер 1249 г.)
• Приложение №11
• Мирен договор - общ договор между Франция, Австрия, Великобритания, Прусия, Сардиния и Турция, подписан в Париж на 30 март 1856 г.
• Приложение №12
• Договор за гарантиране целостта на отоманската империя между Австрия, Франция и Великобритания, сключен в Париж на 15 април 1856 г.
• Приложение №13
• Лондонски договор за ревизия на известни постановления на парижкия договор от 30 март 1856 г., сключен между Германия, Австрия, Великобритания, Италия, Русия и Турция, подписан в Лондон на 13 март 1871 г. (22 ден на М. Зилхидже 1287 г.)
• Приложение №14
• Конвенция между Русия и Турция, подписана в Лондон на 13 март 1871 г. (12 ден на Зилхидже 1287)
• Приложение №15
• Германо-руска военна конвенция, сключена в Санкт Петербург на 6 май 1873 г.
• Приложение №16
• Конвенция между Русия и Австро-унгария, сключена в Шьонбрун на 6 юни 1873 г.
• Приложение №17
• Акт за присъединяване на Германия към Руско-австрийската конвенция от 25 май/6 юни 1873 г., Шьонбрун, 11/23 октомври 1873 г.
• Приложение №18
• Споразумение между Русия и Австро-унгария, сключено в Райхсщад на 8 юли 1876г.
• Приложение №19
• Извлечение от протоколите на Цариградската конференция за възстановяване на реда в балканските страни от 23 декември 1876 до 20 януари 1877. (От 6 ден на М. Злихидже 1293)
• Приложение №20
• Тайна конвенция, сключена между Русия и Австро-унгария в будапеща на 3/15 Януари 1877 г.
• Приложение №21
• Протокол, подписан от Русия, германия, Австро-унгария, Франция, Великобритания и Италия по балканските въпроси, сключен в Лондон на 19/31 март 1877 г.
• Приложение №22
• Нота на руското правителство за скъсяване на дипломатическите отношения с Турция (не по-късно от 4 април 1877 г.)
• Приложение №23
• Манифест на руския император Александър и за обявяване на Руско-турската война, Кишинев, 12 април 1877
• Приложение №24
• Сан-стефанския прелиминарен договор, подписан в Сан Стефано на 3 март 1878 г. Ратификациите на този договор бяха разменени в Сант Петербург, през м. март 1878
• Приложение №25
• Конвенция за окупация на остров Кипър от Англия. Отбранителен съюз между Великобритания и Турция, 2 юни 1878 г.
• Приложение №26
• Берлински договор, подписан в Берлин на 13 юли 1878 г. ратифициран от великите сили на 3 август 1878 г., а от Турция на 28 август 1878 г.
• Приложение №27
• Руско-турски мирен договор, сключен в Константинопол на 27 януари / 8 февруари 1879 г.
• Приложение №28
• Конвенция между Австро-унгария и Турция във връзка с управлението на Босна и Херцеговина, сключена в Константинопол на 21 април 1879 г.
• Приложение №29
• Договор между Германия и Австро-унгария, сключен на 7 октомври 1879 г. във Виена
• Приложение №30
• Договор между Русия, германия и Австро-унгария, сключен в Берлин на 18 юни 1881 г.
• Приложение №31
• Съюзен договор между Австро-унгария, Германия и Италия, сключен на 20 май 1882 г.
• Приложение №32
• Конвенция, сключена между България и Русия за изплащането от България на Русия разноските по окупацията на Княжеството от руските войски, съгласно Берлинския договор, подписан в Петербург на 16 юни 1833 г. Утвърдена на 24 декември 1883 г, публикувана в "Държавен вестник", бр. 2/1884 г.
• Приложение №33
• Договор между Австро-унгария и Румъния, сключен на 30 октомври 1883 г.
• Приложение №34
• Букурещки договор за мир, сключен между Турция, Сърбия и България в Букурещ на 19 февруари/3 март 1886 г, ратифициран на 5/18 март 1886 г.
• Приложение №35
• Цариградска конференция с участието на германия, Австро-унгария, Франция, Великобритания, Италия, Русия и Турция за уреждане настъпилите мъчнотии в Източна Румелия от 5 ноември 1885 до 5 април 1886 г.(28 Мухарем - 1 Реджеб 1303 г.) Добавка към протокол №8 от 5 април 1886 г.
• Приложение №36
• Съглашение между Австро-унгария, Великобритания и Италия за запазване на статуквото в Средиземно море, сключено в Лондон на 24 март 1887 г.
• Приложение №37
• Договор за презастраховка, сключен между Русия и Германия в Берлин на 18 юни 1887 г.
• Приложение №38
• Третото подновяване на съюзния договор между германия, Италия и Австро-унгария, сключено в Берлин на 6 май 1891 г.
• Приложение №39
• Проект за военна конвенция между Франция и Русия от 17 август 1892 г.
• Приложение №40
• Австро-руско съглашение за Балканите, сключено от граф Голуховски и граф Муравьов в Санкт Петербург на 26 април/8 май 1897 г.

Кратка библиография