Книга двадесет и пета от поредицата "Философия за всеки". ... Ибн Сина, известен с латинизираната форма на името си Авицена, е вероятно най-значимият арабски философ, учен и енциклопедист и един от най-великите мислители в средновековния свят. Работи по обширни по обем теми - от човешкото тяло и законите за движение на небесните светила до принципите на възприятието, понятието за душа, математически парадокси, естетически проблеми, особеностите на езика и какво ли още не. Заради уникалната амалгама от тезите на аристотелианството и на ислямската теология във философските му разбирания учените го определят като ... |
|
|
Тази книга има за цел да опише психологическите характери, които образуват душата на народите и да посочи по какъв начин историята на един народ и неговата цивилизация изхождат от тези характери. В това свое класическо произведение Густав Льобон разглежда образуването, развитието и душевното устройство на историческите народи през всички исторически времена според случайностите на завоевания, миграции или политически промени. Издирва постоянните и променливите черти на характерите на народите като се опитва да отговори на въпроса дали личностите и народите се стремят към равенство или, напротив, към все по-голямо ... |
|
|
Има ли една-единствена истина за развитието на човека? Според Кен Уилбър - не. По увлекателен начин той ни въвежда в своята иновативна идея за четирите "квадранта" на развитие - според нея всяка стъпка в еволюцията на човека включва вътрешно и външно измерение, а всяко от тях има индивидуален и колективен аспект. В "Кратка история на всичко" Кен Уилбър, наричан още Айнщайн на съзнанието, ни повежда на пътешествие през времето и пространството, от дълбините на човешката душа до необята на космоса. Обхващайки невъобразимо дългия период от Големия взрив до навечерието на XXI век, той ни представя ... |
|
|
Илюстрации: Пийт Кац. ... "Войната е тежко начинание. Път към живот или смърт, сигурност или унищожение. Затова трябва да се обмисля най-внимателно." В тази адаптация на известния трактат на Сун Дзъ за войната учител запознава ученика си с началата на най-тънкото изкуство. Изтъкнатият илюстратор Пийт Кац изобразява бойни сцени и стратегически сценарии, за да съживи древните военни принципи за ново поколение читатели. ... |
|
|
Разговори със себе си. Тълкувания на псалми. Проповеди ... Събраните в това издание кратки произведения на Аврелий Августин (354-430), определян като "учителя на Запада“, са представителни за най-съществените теми в неговото творчество и очертават фундаментите на неговата богословско-философска мисловна система. Акцентите падат върху проблемите за същността на човека, отношението благодат-воля, фундаменталния проблем за произхода на злото, както и върху тревожния въпрос за истинното познание, призванието на науките, ролята на човешката мисъл. Това са теми, които са вълнували философската мисъл от самата ѝ поява ... |
|
|
В предложените на читателите избрани мисли от непубликуваното наследство на Фридрих Ницше е проследен периода от 1869 г., времето на неговата младост, до края на 1888 г., когато на 3 януари 1889 г. великия мислител претърпява тежък и болезнен срив. Подборът на включените в изданието мисли, бележки, записки, скици от посмъртния архив на Ницше, избягвайки систематичната подредба, остава верен на хронологията на живота му, чрез която се разкрива по-пълноценно преди всичко образа на човека, а после този на философа. "Публикуваното наследство на Ницше ни разкрива само преддверието, докато същинската философия намираме в ... |
|
|
Неотдавна, през 2014 г., се изпълниха 300 години от първата поява на "Монадология" – малкия и същевременно кристално ясен и съдържателен текст на големия Готфрид Вилхелм Лайбниц, за когото най-честото определение е "универсален гений". Универсална – в буквалния, но и в най-широкия смисъл на думата е неговата философия, която той определя като "система", гъвкаво отразяваща целия свят – света-универсум, но не как да е, а именно по начина на "живото цяло" на Платон. Универсални във висока степен са самият живот на Лайбниц, неговото мислене, интереси, открития в областите на ... |
|
|
По отношение на влиянието, което е оказал, Исус от Назарет е най-значимата фигура в човешката история. Неговата личност е и обект на най-много дискусии и описания. Най-ранният запазен документ, който се отнася до него (Първото Послание на Св. Павел до Коринтяните), е бил разпространен в писмена форма през петдесетте години от първия век след Христа, около двадесет години след смъртта на Исус. ... |
|
|
Обявеният за философ на песимизма Артур Шопенхауер е роден в Полша на 22 февруари 1788 г. в семейство на заможен търговец. Очакванията да наследи семейния бизнес отрано са попарени заради отявления интерес на младежа към философията и хуманитарните дисциплини. Честите конфликти на тази тема с амбициозните родители са прекратени с внезапната смърт на влиятелния търговец и младият Шопенхауер се посвещава изцяло на философията. Слуша лекции в Гьотинген при изтъкнатия по това време философ скептик Готлоб Шулце, възхищава се на Платон и Имануел Кант. В университета в Берлин пък Гьоте и Фридрих Майер го запознават с ... |
|
|
Книга за последните времена и за времената изобщо; за църковното разбиране на историята и за нейните духовни измерения; за изпитанията на Църквата в контекста на "войнстващата толерантност" на нашето съвремие. ... |
|
|
"Предлаганият тук текст е серия от многократно преиздавани десет лекции с общо заглавие Пътища към философското мислене. Въведение в основните понятия, четени от Бохенски между май и юли 1958 г. по Баварското радио. Философията е екзистенциален ангажимент в гигантомахията за битието. Толкова повече че - питаме ли Бохенски - човекът, всеки човек, е определен за философстванее, независимо дали го иска или не. При което, въпреки чудовищните трудности, които носи със себе си, убеден е той, философстването е едно от най-красивите и благородни неща в човешкия живот. От този именно хоризонт Юзеф Мария Францишчек Емануел ... |
|
|
Друг поглед към философията на Средновековието. ... "От хоризонта на мощния си изследователски опит Андреас Шпеер се застъпва за меродавно разбиране на философията и нейната история. Той подчертава необходимостта от разчупване на историографската статика, линеарното разделение по епохи. Поставя под въпрос колониалния прочит с неговите националистически и европоцентрични предразсъдъци. Акцентира върху историческия елемент на философстването и връзката му с общите социални процеси. Самото средновековие, доказва той, е твърде комплексно, за да бъде представяно от една перспектива, и то като хомогенно. Решаващите ... |
