Марк Аврелий Антонин (121 - 189 г. сл. Хр.) е последният император от златния век в историята на Рим и последният голям представител на многовековната стоическа философска традиция. Той е от малцината мислители, които не само теоретизират, но и прилагат идеите си на практика, защото живее със съзнанието за мимолетността на съществуването и това го подтиква към непрестанно усъвършенстване. Философията му утвърждава, че в света господства природният разум, животът в хармония с него е единствено правилният, а обществената необходимост и човешката воля трябва да съвпадат, защото иначе човек е обречен. Но същинският му ... |
|
|
Карл Густав Юнг (1875 - 1961) е швейцарски психиатър и философ, основоположник на аналитичната психология. Сред основните му заслуги са разбирането за архетиповото съдържание на душата, класификацията на личностните характеристики в основни психологически типове според съчетанието на мислене, чувства, усещания и интуиция, учението за колективното несъзнавано, изследванията на сънищата, дефинирането на понятия като интроверт и екстроверт, както и на принципите за индивидуацията на личността (т.е. постигане на нейната цялост). Идеите на Юнг и до днес са масово използвани в цял свят от философи, психолози, културолози, ... |
|
|
Германският психоаналитик, философ и социален психолог Ерих Фром (1900 - 1980) е сред най-влиятелните мислители на ХХ век и един от изтъкнатите застъпници на тезата за интеракциите между психологията и обществото. Името му се свързва с известната Франкфуртска школа към Института за социални изследвания, а в творчеството му среща си дават както темите на религията, любовта, свободата и човешката природа, така и социално-икономическите тези на Карл Маркс, психоанализата на Фройд и екзистенциализмът на Киркегор. През целия си живот заема активна антивоенна позиция и призовава за по-хуманно общество, в което любовта и ... |
|
|
Блез Паскал (1623 - 1662) е наричан архитектът на модерната цивилизация. Брилянтен учен - математик, физик, механик и изобретател, той проявява способностите си още в ранна младежка възраст. Сред заслугите му са реализацията на един от първите образци на изчислителна машина, авторството наосновния закон на хидростатиката и на теоремата за коничните сечения, полагането на основите на математическия анализ, теорията на вероятностите и проективната геометрия, както и емпиричното доказателство за съществуването на вакуума. Но Паскал е също така забележителен писател, класик на френската литература, християнски теолог и ... |
|
|
Николай Александрович Бердяев (1874 - 1948 година) е руски религиозен философ и социолог, виден представител на руския екзистенциализъм и персонализъм, блестящ публицист, авторитетен учен и обществен деятел. Задълбочен мислител, хуманист и мъдрец, той изпъква като централна фигура на руския духовен Ренесанс. Главният патос в съчиненията му са двете взаимосвързани проблеми - свободата и творчеството, въз основа на които строи своята метафизика, етика, историософия и антропология, разработва идеите си за ново религиозно съзнание. Сред своите съвременници религиозни философи Бердяев е и един от първите, заговорили за ... |
|
|
Книга двадесет и пета от поредицата "Философия за всеки". ... Ибн Сина, известен с латинизираната форма на името си Авицена, е вероятно най-значимият арабски философ, учен и енциклопедист и един от най-великите мислители в средновековния свят. Работи по обширни по обем теми - от човешкото тяло и законите за движение на небесните светила до принципите на възприятието, понятието за душа, математически парадокси, естетически проблеми, особеностите на езика и какво ли още не. Заради уникалната амалгама от тезите на аристотелианството и на ислямската теология във философските му разбирания учените го определят като ... |
|
|
Георг Вилхелм Фридрих Хегел (1770 - 1831 г.) е монументална фигура за философската наука като достижения и като принос за развитието на поколения мислители след това. Интелектуалната среда, която го обгражда от най-ранно детство в лютеранска Прусия, способства за високата му образованост и ерудиция, а фанатичната страст, с която интерпретира и надгражда мъдростта на вековете, предопределя нескончаемия размах на неговата мисъл. Хегел е сред бащите на класическия немски идеализъм, а диалектическият метод на философията му има характера на революция в теоретичното мислене. Дълбочинния анализ, който Хегел прави на човешкия ... |
|
|
Питагор от Самос (ок. 570 - ок. 495 г. пр.н.е.) е древногръцки философ и математик, за когото е прието да се смята, че е първият, нарекъл себе си философ като разграничение от софистите. Той е основател на Питагорейския съюз - религиозно-философската школа питагореизъм, базирана върху убеждението, че душата е безсмъртна и способна на прераждане, а всяко събитие и явление във Вселената може да бъде представено във вид на числа. Питагорейството съзира символи и отношения навсякъде - най-вече в изкуствата, музиката, архитектурата, астрономията - и на тях именно се гради хармонията в света. Питагоровото идеалистично-мистично ... |
|
|
Книга осемнайсета от поредицата "Философия за всеки" на издателство "Милениум". ... Албер Камю е роден на 7 ноември 1913 г. в Алжир, в семейството на френски заселници. Израства без баща и нелекият му житейски път сериозно повлиява формирането на философските му възгледи, които гравитират около темите за страданието, абсурда, свободата и морала. Централно място в творчеството му заема и активното отношение към политическите процеси и в съвремието му. Самият той участва във френската съпротива по време на Втората световна война, но верен на своя хуманизъм и чувство за справедливост, се отдръпва и се ... |
|
|
Книга седемнайсета от поредицата "Философия за всеки" на издателство "Милениум". ... Епиктет (ок. 50 - 138 г.) е античен философ стоик, който подобно на Сократ не оставя свои трактати, а използва формата на беседата и диалога, за да предаде на околните възгледите си. Роден като роб, впоследствие помилван и освободен, той прави може би най-задълбочените проникновения за човешката свобода в историята на философската мисъл. Разбиранията му са формирани както под въздействие на платониците, така и от все по-разрастващото се в онова време християнство, чрез което логиката на старите стоици - Зенон, Диоген ... |
|
|
Епикур (341 - 270 г. пр. Хр.) е автор на над тристата философски произведения, от които до нас са достигнали само фрагменти, цитирани от по-късни последователи. Първоначално Епикур се приобщава към школата на платониците и следва основните принципи на Демокрит. С времето обаче отхвърля метафизиката на своите предшественици, изгражда собствена обективна етика и формулира егоцентрична морална философия, в която отделният човек е сферата на моралното начинание. Основен закон в тази система е принципът за единството на природата и човека, които са единно цяло, защото се подчиняват на едни и същи закони. Школата на философа ... |
|
|
Книгата е част от поредицата "Философия за всеки" на издателство "Милениум". ... Заради забележителните си ораторски умения Луций Аний Сенека (4 г. пр.н.е. - 65 г. сл.н.е.) привлича вниманието върху себе си още твърде млад. Талантът му в боравенето със словото омагьосва слушателите и той бързо добива славата на изкусен говорител и мъдър човек. Влиза в Сената още по времето на Калигула, който така му завижда заради една от речите, че заповядва да го екзекутират. Жената на Клавдий - Месалина, също настоява за смъртта му, но вместо това е пратен на заточение, а след смъртта ѝ, по молба на Агрипина, ... |
