Разказите на Лана са откровени, увличащи и ухайни като пролетни цветове в корейска градина. Тя тръгва от България с мечта в сърцето и перо в ръката - и стига до Южна Корея, където съдбата ѝ разгръща страници, достойни за сериал. Светлана Методиева - Лана, както я наричат там - печели едно от най-престижните поетични състезания в страната и неусетно се превръща в телевизионна звезда, водеща, актриса и разказвач на истории. В разказите ѝ има всичко - нежност, смях, носталгия и онази особена магия, която се ражда, когато Изтокът срещне Балканите. Моята Корея - мечта и съдба е изповед и пътепис, приказка и ... |
|
|
Какво би могло да свърже завинаги съдбата на климатолог с циркова артистка? Ще бъде ли кармично, ако само веднъж тя не участва в най-блестящия си номер, а той не познае прогнозата за времето? Защо се налага двамата да избягат от България и да търсят щастието си сред маслиновите плантации край каталунското градче Росес? Наистина ли най-горещите месеци носят буквата Л - април и юли? Дъждът не е случайна дума. Тя винаги се пише с Л. И води до две кардинални решения. Кои са те и ще имат ли Лучия и Любослов смелостта да изберат правилното? Това е роман за любовта, смелостта и последствията от постъпките. Ухае на портокали, ... |
|
|
"Във "Вечер при Клер" липсват обичайните белези на занимателното четиво и въпреки това цялата книга се чете на един дъх... Това се обяснява не само с факта, че Газданов е прекрасен и увлекателен разказвач... В романа си той е постигнал висока степен на емоционално напрежение, на което най-вече се дължи неговата прелест. Газданов притежава необикновени литературни и изобразителни способности, той е един от най-ярките писатели, израстнали от емиграцията." Марк Слоним "Вечер при Клер" се движи наистина деликатно между руския автопсихологически роман и западния роман на потока на съзнанието.& ... |
|
|
Вечер край Струма В разгара на топлата вечер край малкото южно градче застанах на моста, под който Струма кротко си тече. Острият контур на планините се сменяше с акварелни стени и ставаше все по-прозрачен, докато мрака бавно го покри. Започна да се спуска от небето черната завеса от нови звезди. Светлинките шареха в реката, ухаеше на билки и треви. Владимир Гюров ... |
|
|
"Български сонети. Избрано" е първата антология на българския сонет. Повече от 130-годишната му история е представена изключително изчерпателно - включени са 99 автори с над 360 стихотворения. Двутомникът съдържа както произведения на класиците Иван Вазов, Константин Величков, Пенчо Славейков, великолепни образци на символистите Теодор Траянов, Николай Лилиев, Димчо Дебелянов, така и стихове от началото на XXI век, някои от които се публикуват за първи път. Изданието е съпроводено с оригинални златни винетки и представлява истински шедьовър за ценителите не само на хубавата, но и на изящната книга. ... |
|
|
Гласът на сърцето е петата поетична книга на Христина Въчева и втората, която излиза със знака на издателство gabriell-e-lit. Рецензенти на изданието са акад. Благовеста Касабова и Йордан Митев. В книгата са включени три графики на Камбер Камбер, като негова е и картината на корицата."В стихосбирката на поетесата Христина Въчева Гласът на сърцето, преобладават тихите, прозирни, изпълнени със звуци багри на Родопа планина, с изплуващите от здрача потайни шумове на залезите, с носталгия и съкровени чувства от детството, които сгряват сърцето и душата. Стихотворенията, включени в съдържанието, са пресечна точка на ... |
|
|
След края идва началото. И то ухае на рози. След загубата на съпруга си Марта напуска града и се установява в запустяла къща на село - наследство от миналото, която е и възможност за ново начало. Сама, сред бурени, мълчаливи съседи и мирис на пръст тя създава градина - свой съвършен, мечтан рай. И точно когато вярва, че ще остане сама сред растенията и книгите си, пред портата ѝ се появява Тео - твърде млад, кален от дъжда и съвсем не от нейния свят. Докато Марта го учи как да се грижи за розите в градината ѝ, между тях се заражда нежна, но и забранена любов. А в едно малко село всичко се вижда. И всичко се ... |
|
|
Светлана Тодорова е родена на 20 януари 1966 в гр. Свищов. Автор е на 11 стихосбирки - ("Утаени шепоти", "Лунни арфи", "Ухае на пролет", "Слънчеви тайни", "Времето се топи", "Истините остават", "Екзотична морска фруктиера" и други); 9 романа - ("Маестрото", "Близнаците", "Забранената наука", "Минерва господарката на Нове" и други); 3 сборника с разкази - ("Гравирани въздишки", "Снежни вълшебства", "Търсене на щастието"); 7 детски книжки ("Нямата принцеса", "Омагьосаното ... |
|
|
"Стихосбирката на Пепи Дочева е метафора на грамотността в комуникацията между хората, на правилното разчитане на думите и междуредията, на вниманието, с което трябва да поставяме точки или многоточия на листа на живота. Модерна и стилна поезия, нелишена от истинска емоционалност и заради това лесно свързваща се с онези тайни кътчета у човека, където няма думи, а единствено разбиране на чистия смисъл на житейската мъдрост. Морзов код за спасение от бездушието, SOS при бедствие от безчувственост - това е Пунктуация. И ви очаква да я разчетете със сърцето си." Ива Спиридонова, редактор "Пунктуацията вътре в ... |
|
|
„Като гледам отговорен и изряден данъчен длъжник, се досещам, че той всеки ден е излинявал и накрай е стигнал до такова състояние, когато дрехи престават да бъдат необходими, а вместо тях се оказва, че е много нужно да си купи от погребален магазин фрак, закопчан под шията. В мислите на изряден данъчен длъжник се върти тихото гробище, дето цъфтят бели рози, дето люлякът ухае и прясната трева се оросява от сълзите на живите. признавам, че днес мнозина са данъчните длъжници, които с готовност биха отстъпили този мисловен парцал, който им създава само неприятни грижи. Главната цел на написаното е вашето благополучие и ... |
|
|
Дамян Дамянов (18.01.1935 - 06.06.1999 г.) е един от най-нежните български лирици. Роден е в Сливен и пише стихове още от ученическите си години, като най-ранните му публикации датират от 1949 г. Първата му стихосбирка Ако нямаше огън излиза през 1958 г., а три години по-късно той завършва българска филология в Софийския университет. Работи като литературен консултант към вестник Народна младеж и като редактор в отдел Поезия на списание Пламък. Носител е на редица отличия, сред които званието Народен деятел на културата, Димитровска награда, наградата Иван Вазов за цялостно литературно творчество и т.н. На името му е ... |
|
|
Когато дойде поезията Вкуса на устните ѝ чувствам, внезапно блъсва се в косите ми, в очите ми - и ослепявам, на колене от много светлина. Безмилостно - по всички улици, пейзажи и пристанища - във къщата. До раклата. До стария прозорец със дърветата. Където вижда се полето. И цяла нощ на устни и на чам ухае. Тя идва - виждам я: обляга се, почива и задъхва се по стълбата. Във стаята. До раклата. Спасявай ме. И залеза - по дяволите залеза. Безпомощна - за да си тръгне пак, докоснала очите ми и думите. Всеопрощаваща измените и страшно истинска. Тъй истинска, че стиховете ми... по дяволите стиховете. Искам я. Тя ... |
