Кафяв огън. Камшици. Край на света. ... Има места, където разни времена спират да си починат и да се нахранят. Ще ги познаеш лесно по огризките и трохите, които са оставили. Дори и да не е дошло твоето време - нахрани ги със светлина и не забравяй за усмивките. Давай сърцето си само на своето време. "На вратата се позвъни твърдо, търпеливо и седмократно. Циркония скочи, отвори и с възхита зяпна една красавица между два огромни куфара и няколко напращяли торби. – Скъпа мащичко, откога те чакам! – Къде е баща ти, мила сирачко? – Още не се е върнал от работа. – Хм, ето хубав повод за обвинение. Давай да внасяме багажа. – ... |
|
Исках, но не успях повече да кажа. Пък и не всичко е за казване. Изясни се само, че "малката правда" е препъни камъчето на "голямата правда". Оказа се, че и това не е новост. Написаното не е и кой знае какво, ...спомени!?... Нещо, като "усмивки от старите ленти", фотосесия в думи!... Ей тъй, да се помни, кое, как е било! Току виж някога, на някого, може и да "влезе в употреба"... ... |
|
"Изминаха две десетилетия от хендека, в който българският народ сам се вкара и го нарече "преход". То не бе преход, то не бе чудо!". С тези думи вашият стар познайник - учен и политик - Петър Берон започва тази книга, за да отсече с един замах: "На българският фронт (почти) нищо ново!". Заглавията на първата част на книгата "Интервюта" подсказват както тематиката, така и позициите му: "Политиците да работят за България, а не за себе си!", "Ставаме гости в държавата си", "Не може хем душата в рая, хем "пу не играя"!", "Народът ни губи ... |
|
Разказ по музиката на Антонио Вивалди. Приложено CD с цялото музикално произведение и обяснения от автора. ... На разходка лете по полето, с шейна зиме в планината сигурно сте се заслушвали как шумолят тревите при полъха на вятъра, как пеят птичките в клоните, как скърца снегът... А може би сте чули дори тътена на лятната гръмотевица и свистенето на северняка? Но най-вероятно не сте се замисляли, че всички тези звуци биха могли да се изсвирят и да се превърнат в прекрасна музика. Точно това е направил италианският композитор Антонио Вивалди преди триста години в своя цикъл от четири концерта "Годишните времена", ... |
|
"Щастливи времена" не е книга за миналото, нито за далечното бъдеще. Тя не е и за детството. Щастливите времена са точно сега. "Тъжно ли ви е? И на мен. И радостно? Имате кого да обичате. Копнеете за прегръдка? Храната ви е вкусна, вали дъжд. Родителите ви до вас ли са? Помагате ли им? Липсват ли ви? Имате работа? Почивате си? Случайно срещнахте онзи, който ви разби сърцето преди сто години, и ето го, възхитителен както в спомена? Виждате, чувате, чувствате и се вълнувате? Морето е солено, небето е синьо, сърцето тупти? Нали това ви казвам, щастливите времена са тези, в които живеем. И те са за нас." ... |
|
"Седмичен вестник, посветен на странното и прекрасното (но най-вече на странното). Това е правилният вестник за необяснимото и необясненото. Поне това е тяхната гледна точка. Реалността не е чак толкова зашеметяваща и величествена. Редакторът им е пияница, зъл човек с лош език, който гледа на вестника си като на парцал. Неговият колектив е доста ненормална група от напълно неподходящи хора. А що се отнася до помощник-редактора... Е, тук нещата са като истинска въртяща се врата, която току що се завъртя за да ни разкрие, че Хана Уилис си има собствен проблем. Когато през първата ѝ седмица на новата работа се ... |
|
Героите на тази книга са гениални личности, оказали огромно влияние върху съдбата на света и човечеството. Повечето постижения на цивилизацията са плод на тяхното творческо вдъхновение, уникалното им научно мислене, силната им воля, трудолюбие и упоритост. И независимо колко време ни дели от времето на Аристотел и Нютон, Айнщайн и Моцарт, Шекспир и Наполеон , Конфуций и Достоевски , Чърчил и Кант , техните имена, както и имената на много други гиганти на мисълта и прогресивното мислене, завинаги ще останат в паметта на човечеството. Книгата разкрива творческата и лична съдба на редица велики личности от ... |
|
Животът на Лизи е същинска буря, която освен всичко друго побира интимността на дългогодишния брак, безкрайните тревоги на майчинството, сестринската отдаденост към наркозависимия ѝ брат и грижата за новородената му дъщеря. Лизи има твърде много хора, за които да се безпокои - тя е от онези рядко състрадателни създания с проницателен нюх към човешката душевност. Но Лизи не мисли единствено за хорското страдание, тя е притеснена и за страданието на планетата. Докато отговаря на слушателите на популярен подкаст, посветен на климатичните промени, героинята се сблъсква с проблематиката на много по-глобална криза. " ... |
|
Михаил Булгаков обичал да разказва историята за млад и амбициозен мъж, който мечтаел да се образова и непрекъснато тровел живота на един библиотекар, досаждайки му с въпроса: Какво ще му препоръча да чете? За да се отърве от досадника, библиотекарят му казал, че информация за всичко, което го интересува, ще открие в речника на Брокхаус и Ефрон, който наброявал 82 основни и 4 допълнителни тома. Упоритият мъж започнал да чете от препоръчаните му томове, но още на втория том много се уморил. Започнал да се храни лошо, станал разсеян, а когато стигнал до петия том започнали да му се случват странни неща: "И така, ... |
|
Сюжетът на историята е базиран на случка преживяна от самата нея. Вдовицата на Времето - едно пътешествие за времето отвън и това вътре в нас... Книгата описва един свят, в който времето е точно отмерено с големи часовници, любовта е планирана: "Един свят, в който всеки знае колко време живот му остава, което реално погледнато може да е плюс, защото ако ти знаеш колко време имаш, може така да си създадеш живота, че да вземеш максимално от всичко", казва Даян и разкрива, че тази идея се оказва стресираща за повечето хора с които я споделя. "Докато пишех книгата се опитах да засегна много от нещата които ... |
|
"Все повече времето не стига, та се научихме и ние, редакторите, бързо да четем. Става дума за онова попрочитане на ръкописа - по диагонал, след което затваряш последната страница и започваш да обмисляш как да върнеш написаното, та хем да кажеш истината, хем да не боли. Случват се обаче ръкописи (макар и рядко), които те хващат, приковават вниманието ти и ти, забравил, че си редактор, започваш да ги четеш по закон божи - наред, авторът ти става симпатичен, героите му интересни, а когато затваряш и последната страница, въздъхваш с облекчение и очакваш с приятно чувство да видиш оня, който те е развълнувал. Така се ... |
|
Това е втората книга от поредицата "Пътешествие из Средните векове" на издателството "Полис". Кои са Средните времена и кои са техните господари? За това разказва тази книга, в която ще откриете познати имена и непознати събития. Ще се насладите на величавите постижения и ще потръпнете пред суровите, безмилостни дела на личности, които преобръщат хода на историята и оставят след себе си един нов, напълно променен свят. Тук ще срещнете Атила - Божия бич, за когото жителите на Средиземноморието са вярвали, че е изпратен като наказание от Всевишния за техните грехове. Ще видите мрачната фигура на гордия ... |