Трагичният път на руското човеколюбие."Часове преди да напусне тази печална земя, големият български литературовед, театровед, литературен критик, преводач (главно от унгарски и руски език), поет и изкуствовед проф. Чавдар Добрев остави своя последен земен труд с многозначителното заглавие Елипса във въздуха. Какво се крие зад това увлекателно метафорично заглавие? Авторът черпи вдъхновение за тази метафора от знаменитото есе на Ортега и Гасет за Достоевски и разширява неговия духовен периметър до естетико-художествената елипса на влиянието на руската литература върху световната литература. Може да се каже, че ... |
|
|
Първото по рода си тематично изследване за появата и развитието на европейската философия на историята. ... В част втора продължава изследването на основните теми във философия на историята XVIII - XX век . Анализирани са темите на Карлайл, Чаадаев, Ортега и Гасет , Хайдегер, късния Шпенглер , Макс Вебер , Дилтай, Петър Бицилли (най-умният човек, живял някога в България, съгласно Вл. Свинтила). Нов дял е сбитата философия на историята на понятията съдба, държава, история, нация, изясняването на чието съдържание също е важна тема, тъй като това са понятия, с които постоянно работят множество различни автори от ... |
|
|
Кратка проза. ... Младостта на Роса Часел (1898-1994) е свързана с испанския авангард в литературата, изящните и приложните изкуства. Тя е близка едновременно до първите модернисти и до Х. Р. Хименес, Х. Ортега-и-Гасет и Р. Гомес де ла Серна. Дългите години на изгнание в Мексико, Аржентина, Бразилия, САЩ и др. не успяват да попречат на плодотворната ѝ работа и на дълбоката връзка с родината и литературната група, позната като Поколението на 27-а. Нейната сюрреалистична проза, често с автобиографичен характер, е най-известна с "Гара. Отиване и връщане" (1930) и "Безразсъдството" (1960). Часел ... |
|
|
"Тази книга е посветена на "всички ловци на светлина", както ги нарича Франсис Бейкън. В нея са събрани трийсет текста, писани за малко повече от трийсет години. Читателят може да я разгърне, както се разгръща фото-албум. Повечето от нас несъзнателно прокарват ръка по наредените снимки, може би защото с леки бодежи в пръстите миналото сякаш оживява и после времето странно се събира наедно. Като пясъчен часовник, в който са заседнали частици от дните. Хубавото за читателя е, че текстовете не са дълги и прочитът би могъл да се зарее "подобно на вятър" - такава е най-ефирната Платонова метафора за ... |
|
|
В есеистичното си произведение В сенките на утрешния ден нидерландският философ, историк и културолог Йохан Хьойзинха (1872 - 1945) проследява причините за упадъка на културата и възможните последици от духовното обедняване на европейската цивилизация в навечерието на предстоящата катастрофа - Втората световна война. Най-голямата опасност, заплашваща Западния свят, авторът съзира в неморалната автономия на държавата, която има правото да използва всякакви средства за самоутвърждаването си - вражда и омраза, лъжа и вероломство. "Държава за държавата е вълк" - твърди той. В условията на нараснала опасност от ... |
|
|
Човешката природа е по-силна от всеки индивид, от всяка институция или техническо изобретение. В крайна сметка тя оформя всичко, което създаваме, като отражение на себе си и своите първични корени. Тя си играе с нас като с пешки. Ние сме социални животни. Нашите животи зависят от отношенията ни с хората. Да знаем мотивите за техните действия е най-ценният инструмент, без който не можем да стигнем далеч, колкото и да сме талантливи или да се трудим упорито. Опирайки се на енциклопедични знания за човешката история, Робърт Грийн черпи идеи от животите на знакови личности от всички епохи, и показва как те са вземали ... |
|
|
Историята на едно мълчание. Буенос Айрес, 1940 година. Група приятели, евреи, бежанци от Европа, се срещат редовно в едно кафене и се питат какво става на стария континент. Единият от тях, Висенте Розенберг, е вече женен за Росита и имат три деца, но мислите му са преди всичко за майка му, останала в Полша. Сантяго Амигорена разказва за вътрешното гето на изгнанието. За печалното битие на един мъж, изградил свой живот в чужбина, който предчувства, а след това научава за гибелта на своите близки, споделили съдбата на милиони. Висенте и Росита са дядото и бабата на автора, който признава днес: "Преди двайсет и пет ... |
