Сборник изследвания. ... Доц. д-р Огняна Маждракова-Чавдарова е родена в гр. Павликени. Завършва гимназия в София и Историческия факултет на СУ "Св. Климент Охридски". Първоначално работи като извънщатен сътрудник към Музея за история на София, след това - в редакцията на списание "Радио". Кандидатства за докторантура в Института за исторически изследвания към БАН, където през 1973 г. защитава дисертация, посветена на делото на Г. С. Раковски и продължава проучванията си върху българското националноосвободително движение през Възраждането. Професионалният ѝ път е свързан с едно от водещите звена ... |
|
|
Едва 18-годишен Уили Дън напуска Дъблин през 1914 г., за да се сражава за Съюзническата кауза, без изобщо да съзнава нарастващото и религиозно напрежение, което оставя у дома. Това е разказ за погубената любов на младия Уили, който оставя любимата си Грета у дома, за да се запише доброволец. Книгата описва също как войната слага своя отпечатък върху неговите взаимоотношения с възрастния му баща - началник на Дъблинската столична полиция и пламенен роялист. Въпросът, който Себастиан Бари поставя, е за каузите, смисъла и границите на войната, в която момчетата участват, докато вихърът на събитията помита всичко около и ... |
|
|
"Приживе ме беше завързал с невидимо въже за себе си. Не виждах въжето, но усещах как се скъсяваше, как ни приближаваше един към друг. Сега какво да правя със свободата си? Въжето се люлее - дочувам камбанен звън." Божана Апостолова ... |
|
|
"Чудя се къде ли ходи всеки ден?"Това е история за едно малко мече, което се чуди защо татко му всеки ден отива някъде, вместо да си играят заедно. Къде ли ходи и кое е по-важно от малкото мече? Вижте как Малко Мече ще последва татко си един цял ден и накрая ще разбере, че родителите трябва да ходят на работа. Но това не означава, че не обичат децата си. Точно обратното - именно любовта към децата им дава сили да се справят с работата."Татко Мечо стигна до един голям хълм, който беше толкова висок, че сякаш докосваше небето. Малко Мече едва не падна по гръб, докато се опитваше да види върха. Татко Мечо не ... |
|
|
Illustrated by Mike Lacey and Martin Sanders. ... "The sword moved again, and the light from the sun flashed on the bright metal. Soon, all that Bathsheba could see was a bright light flashing around her. Troy had never practised better than this. "Your hair is a little untidy, Miss Everdene," he said. "I'll make it tidy for you." The sword went past her ear with a whispering sound. A small piece of her hair fell to the ground. She watched him pick up the lock of hair and put it in his pocket. "I'll keep this forever," he said. He came closer to her. "I must leave you now.& ... |
|
|
"След лепкавата жега на Буенос Айрес тук всичко е чисто, свежо и хрупкаво като прясно изпрани чаршафи, уютно като планинско селце, пролетно като лютиче, цветно като шепа бонбони, усмихнато като слънчев лъч, синенебо като детски сън. Добродушно и смайващо самотно. Далече, далече от глъчката и шумотевицата, от тълпите и цивилизацията, от бързането и стреса, чак най-отдолу, най-на юг, най-накрая на земята. Fin del Mundo. Краят на света." Така Изабела Шопова описва Ушуая, градчето в най-южната част на Земята, краят на света, който със сигурност няма да сложи край на пътешествията ѝ. След На изток - в рая, ... |
|
|
Далече, далече в гъстата гора живеели един хитър лисан и един малък мишок. Един ден мишокът намерил бобено зърно. Лисан и мишокът, заедно с бобеното зърно, паднали в голяма дупка. Решили да посадят зърното и да чакат от него да израсте стъбло. Дали това може да бъде началото на едно голямо приятелство? Тибо Прюн е роден през 1988 г. След като завършва образованието си по дизайн, започва да се занимава с илюстриране на книги. Прюн постепенно развива техниката си на рисуване с гваш и се насочва към илюстрациите за деца. През 2011 г. Прюн основава Margot Editions с цел да публикува други автори и илюстратори и да създава ... |
|
|
Цветя на злото излиза в елегантно библиотечно оформление, дело на Иво Рафаилов. Поредицата включва най-доброто от световното поетическо наследство и е обърната към по-широка читателска аудитория. Целта е да постигне трудно осъществимия баланс между висока художествена стойност и естетически издържана визия, като остане достъпна за ученици, студенти и ценители на поезията. Шарл Бодлер (1821 - 1867) e френски поет, художествен критик и преводач. Данте на една пропаднала епоха по думите на Барбе д'Орвили, обърнат към класицизма, подхранван от романтизма, на кръстопътя между парнасизма и символизма, певец на ... |
|
|
Стихове от Онтарио ... "Аз те обичам, живот, а ти ме наказа като първа любов, помрачена от злъч и омраза. Равноденствие, жажда, отчаяно слънцестоене, сред които душата ми като разпятие стене. И потече реката от моите сънища - черна, между мъртви оброчища и буренясали стърни. И угасна за мен нежността теменужно вечерна, и светът като минало-бъдеще се преобърна. И сега съм сред стенещи пясъци и сред тайфуни, като блудна стрела, като звек от разкъсани струни." ... |
|
|
Стихотворения. ... "Не остарявай, любов, във телата ни топли и слети. Ах, неуверена нежност още в очите ни свети. И подозрително блясват шпаги от минали страсти - звън на решителна битка за невъзможното щастие. Не остарявай, любов, толкова страшна и дълга. Опроверганото време ляга унило на хълбок. Нека все тъй да гризеш на надеждата острия залък. Късно е вече да спреш, рано е да се прощаваш. Не остарявай, любов, чуваш ли, много те моля. Кой те гримира така в тази изтъркана роля? Кой в този смешен костюм глупаво те е облякъл? Всичко е само игра, всичко е само спектакъл. Не остарявай, любов, ето, завесата пада. ... |
|
|
"Историите тук са истински. Дълбокото ми убеждение е, че написаното (материализираното) слово носи едновременно творяща и разрушаваща енергия - и именно четящият избира как да я концентрира в себе си. Реализмът е само детонаторът, който взривява сърцата. Затова и Читателят е нашият съТворец. Защото пространството между думите е най-важно - там, където е мълчанието, там е върховният смисъл, там са чудните светове, които чакат да бъдат открити. И авторът не е нищо повече от средството, чрез което можете да направите това. Най-близкото определение за стила, в който са написани тези записки, е демократически реализъм. ... |
|
|
Ексклузивно: 75 коментара за 120 минути. ... В епоха на бързи храни и бързи медии, силно преработени и лесно смилаеми сензации, един журналист ни поднася най-питателното блюдо - анализ на фактите. Всяка седмица Светослав Иванов започва предаването си "120 минути" в ефира на bTV с безкомпромисен коментар върху явленията, прекрояващи днешната действителност. Низ от проницателни аргументи и отдавна забравени ценности, реториката му се издига над медийното жужене и ни предизвиква да преосмислим кои са истинските чудовища и будители на нашето време. Сега авторитетният водещ за първи път събира най-добрите си ... |
