Реториката, този "любовен диалог", както я определя Платон , днес е проникнала в самата сърцевина на знанието, възпитанието, политиката, литературата, изобразителното изкуство и пр. В гражданското общество тя служи като инструмент за формиране на общественото мнение, лост на властовите стратегически игри, който определя границите и формите на обществената дискусия, паметта за онова, което е обществено значимо, противодействието и приспособяването. Тя е мащабен код на литературното изразяване. Книгата разглежда двете основни направления на реториката през XX в. - теорията на аргументацията и теорията на фигурите. ... |
|
|
Божидар Андонов е завършил Софийската духовна семинария „Св. Иван Рилски“ (1974), Духовната академия „Св. Климент Охридски“ (1980); специализира в Източно-църковния институт в Регенбург (1991–1992). Докторантурата му (1995 - 2000, университета в Айхщет) е в областта на религиозната педагогика и дидактика на религиозното обучение в училище. Хабилитацията (2000 - 2006, Институт за православно богословие при университет „Лудвиг-Максимилиан“, Мюнхен) е успешно завършена през 2006 г. в Богословския факултет при СУ, където от 2006 г. е ръководител на дисциплините „Религиозна педагогика“ и „Омилетика“. През 2008 - 2009 г. ... |
|
|
Съставители: Донка Петрова, Герасим Петрински, Росица Йорданова , Мина Тасева-Бенчева. ... Сборникът в чест на 75-годишнината на проф. д.ф.н. Донка Александрова отразява широтата на интересите и постиженията ѝ и "реториката с нейните много лица". В книгата читателят ще намери текстове, написани от учени от целия свят, с които проф. Александрова се е срещнала през своето житейско пътешествие. ... |
|
|
Съставител: Пламен Дойнов . ... Сборникът събира статии и студии, представени на конференцията Войната и борбата за мир в литературата на НРБ, проведена на 18 януари 2023 г. в Нов български университет. Първата част на книгата съдържа теоретико-исторически интерпретации на милитаристичния фундамент на социалистическия реализъм, на алтернативите в антивоенната проза на Константин Петканов и Константин Константинов , на емблематични творби за Втората световна война и Студената война. Втората част е посветена на промените в езика и образната система на българската литература от 60-те години на XX век при възприемането на ... |
|
|
Неразредени с думи изречения и афоризми. ... Първият български професор по реторика и ораторско изкуство Йордан Ведър е завършил ВИТИЗ. Специализирал е театрална педагогика и методика на висшето образование. Защитил е докторат за професионалната диагностика на сценичните творци. По негови програми и учебници реториката е въведена като университетска учебна дисциплина. Дългогодишен редовен професор в СУ "Св. Климент Охридски" и в Международното висше бизнес училище по реторика, комуникация и гласово-речева техника. Автор е на десетки учебници, книги и други научни и методически публикации по тази проблематика. В ... |
|
|
"Едно от първите неща, които прави реториката, е класифицирането на ораторските речи. Нещо повече, би могло да се каже, че около класификациите започва да се изгражда реторическа теория. Реториката възниква като наука, за да изучава съществуващото ораторство. Речите в областта на правните спорове (юриспруденцията), политиката, честванията трябвало да бъдат изучени, за да може да се издигне равнището им и да ги направи по-действителни и полезни. От най-прости правила в първите реторични съчинения постепенно се достига до гениалната аристотелова "Реторика". И тя обаче запазва за своя основа делението на речта ... |
|
|
Доцент д-р Виржиния Радева е доктор по философия. Завършва философия в Софийския университет "Св. Климент Охридски" със специализация по социология и аспирантура по реторика. Автор е на книгите: Философия на реториката (1990), Реториката на велики философи и апологети (1998), Реторика (2000), Реторика и аргументация (2006) и на студиите: Реторикофилософски проблеми в старобългарската книжнина - IX - Хв. (1991) и Реторикофилософски проблеми в старобългарската книжнина XlII - XIVв. (1993), Философскологически проблеми на реториката (1996). Преподава във Философския факултет и други хуманитарни факултети, където ... |
|
|
В настоящата книга "Увод в юридическата психология" - труд, предназначен за юристи и психолози, обучаващи се в магистърски програми по юридическа психология, авторът проправя пътя на нови идеи в теорията, методологията и методиката на психологическите изследвания на сложните проблеми в правото и приложението им в юридическата и социалната практика. Прониквайки дълбоко в същността на тази проблематика, Д. Киров предлага на читателя задълбочен психологически анализ на субектите на правораздаването - подсъдим, адвокат, следовател, съдия, прокурор, свидетели и т. н., и на възникващите взаимоотношения между тях в ... |
|
|
Смислови пространства в сравнителна перспектива. ... Книгата "Словесни и музикални дискурси от епохата на барока" на д-р Лора Недялкова е основана на докторската ѝ дисертация. В нея се изследва немската барокова култура със средствата на съвременната семиотика и по-конкретно на семантиката на А. Ж. Греймас и Фр. Растие. Поставя се проблемът за степента на сходство и различие между значенията в отделните дискурси. Прави се сравнителен анализ на текстове от философията (Лайбниц), литературата (Гримелсхаузен, Пикандер и други) и музиката (Й. С. Бах). Поставят се основите на една съвременна семантика на ... |
|
|
"Всички ние сме част от аудитории - читателски, зрителски и други. Същевременно всички ние в даден момент се опитваме да достигнем и повлияем някоя аудитория - била тя малка или голяма, и в хода на това градим своите хипотези и стратегии как най-успешно да го направим. Но комуникаторът, който не познава своята аудитория, лесно може да се окаже в позицията на ориентиращ се в тъмнина на непознат терен. Успешното въздействие не се случва във вакуум - независимо дали мислим за убеждаването в традиционните реторически термини на етос, патос и логос, или през някоя от модерните теории за него, то предполага постоянен фокус ... |
|
|
В очите на гърците направеното от архитекта, от скулптора, от живописеца съвсем не спада към същия вид творчество, както това на поета, на мислителя, на музиканта. Човекът на изкуството е най-напред работник и на него се гледа преди всичко като на занаятчия, ловък в различни ръчни дейности, чието дело по същество се счита за техника. Той не може да очаква уважението на онези, които си служат с думи и звуци. Именно те са интелектуалците на древността и на тях се приписва божественото вдъхновение. Димитър Попов е професор, доктор на историческите науки към Историческия факултет на Софийския университет "Св. Климент ... |
|
|
Текстовете, включени в книгата (непубликувани, публикувани у нас или в чужбина), са писани през последните две десетилетия, по различно време и по различни поводи, и са израз на трайния ми интерес към осмислянето на комунистическия феномен, на комунистическия режим в България и на живота на обикновените хора в комунистическото всекидневие. Обединява ги определена гледна точка, която можем да определим като гледната точка на изследователя, изправен пред предизвикателствата и изпитанията на паметта, противоречивите свидетелствания и множествеността на частните разкази и съдби. Кутията с инструменти на този изследовател ... |
