Нилс Кристи (1928 - 2015) е забележителен норвежки криминолог, а лекциите и книгите му имат съществено значение във всички сериозни дискусии за перспективите на наказателноправните системи и целите на наказанията. Кристи завършва социология през 1953 г. с изследване на начина на мислене на охранителите в концентрационен лагер за югославски военнопленници през Втората световна война в Норвегия. Защитава докторантура на тема "Младите норвежки правонарушители". Професор по криминология в престижния Юридически факултет на Университета в Осло. Въпросите, с които се занимава, надхвърлят границите на традиционните ... |
|
|
Книгата е част от поредицата "Съвременна българска поезия" на издателство "Захарий Стоянов". ... "Вяра, надежда, любов! Това е тържествен божествен зов към хора от българския род. Заложени дълбоко в нашите сърца, страданието губи стойността, дава път на духовна мечта България да грее като ярка звезда над европейската родна земя!" Надежда Каракънева ... |
|
|
Гръцката реалност през погледа на един от най-ярките гръцки публицисти - Никос Диму. Книга, писана преди 40 години, която е актуална и до днес. Защо пиша? Давал съм различни отговори през живота си - според настроението и възрастта. За да убеждавам. За да комуникирам. За да се изразя. За да остана. (В паметта? В историята?) За да ме признаят. За да ме познават. Да ме обикнат. Нища от това вече не важи. Пиша, защото не владея добре друга работа - а нещо трябва да върша. Пиша, защото писането ме упражнява, задвижва ме, поддържа ме жив - и прогонва стреса. (Работотерапия). Пиша, защото това е най-добрият начин да мисля (и ... |
|
|
Гьоте пише дебютния си роман "Страданията на младия Вертер", когато е на 24 години, само за пет седмици и половина. Този епистоларен текст бързо превръща непознатия дотогава автор в литературна знаменитост, Наполеон Бонапарт го нарича една от най-великите творби в цялата европейска проза, а книгата и до днес е сред най-значимите на немския класик. Написана в по-голямата си част като писма от младия художник Вертер до приятеля му Вилхелм, "Страданията на младия Вертер" описва страстно жадувана, но несподелена любов с трагичен край. Историята е толкова въздействаща, че води до необичаен феномен. Млади ... |
|
|
"За малко повече от век - от Покръстването (864 г.) до завладяването на Източна България (971 г.) народът ни преживя един от най-драматичните периоди в многовековната си история. В книгата си "Царство и страдание на българите" писателят Димитър Делян ни поднася една великолепна художествена интерпретация на иначе малко суховатите, понякога противоречиви и най-често тенденциозни сведения на източниците. Постигнато е напълно автентично звучене в речта и духа на епохата, което долавяме в образите на исторически и художествено сътворените персонажи. Да се напише един правдоподобен и с ясно послание ... |
|
|
Освен "Житие и страдания грешнаго Софрония" томчето съдържа думи за Софроний Врачански , автобиография от историческо и литературно значение и други статии от Т. Атанасов, В. Друмев, Б. Пенев, акад. М. Арнаудов и П. Анчев. Всеки том е придружен от статии, анализиращи от различни гледни точки творчеството на българските класици. Изданието е насочено към ученици и студенти, както и към широката българска общественост. Книгата е част от поредицата Българска класика на издателство "Захарий Стоянов". ... |
|
|
Книга от поредицата "Слово и образ" на издателство "Захарий Стоянов". ... "Житие и страдания грешнаго Софрония" е шедьовърът на Софроний Врачански , първото произведение на новобългарската художествена проза."Когато прочетох за първи път "Житие и страдания грешнаго Софрония", имах желание веднага да я зачета отново. Прекрасното повествование и език, богатото образно съдържание, описанието на заобикалящата го среда и многообразието на жизнените изпитания и страдания на Софроний, не могат да не развълнуват и направят съпричастен читателя. Искреността на автора и чувството на ... |
|
|
Адаптирано ученическо издание ... Поредицата "Книги за ученика" представя литературни произведения, включени в учебната програма за IV-XI клас. Текстовете са съобразени с възрастта на читателите. Придружени са с критически анализи и оценки от различни гледни точки, с проблемни въпроси, тематични разработки, животопис - съобразно съвременните методически изисквания. ... |
|
|
"Вече минах 80... Не съм допускал никога, че е възможно. Право да си кажа, малко се срамувам, защото винаги съм смятал, че поетите трябва да си отиват млади и такива да бъдат запомнени. Ама на! Съдба! Оказа се, че не е чак толкова лошо да навлезеш и в последната възраст - третата или четвъртата... Тогава те обхваща паниката от малкото време, което ти остава, и бързаш да наваксаш всичко пропуснато. Кога съм писал толкова много стихотворения... За последните три години - около 250. А през тези три години претърпях четири операции и оживях. И съм ужасно амбициран до дупка да правя това, на което все още съм способен - ... |
|
|
"Когато четем тая автобиография, ние не знаем от какво по-напред да се възхитим: от умението, с което е предаден трагизмът на епохата, от искреността, с която грешният Софроний описва своите патила, анализира постъпките си, със самоирония и хумор рисува своите слабости: от простотата на стила и изразителността на езика... Това не е само лична изповед - то е в същото време и изповед на поробения българин изобщо - бих казал, на българския народ през робството, тук сам народът разказва за себе си, просто и при това с необикновена сила на израза - разказва ни за страданията си, за обидите, които е търпял, за униженията, ... |
|
|
Иво Андрич (1892-1975) е първият южнославянски и балкански Нобелов лауреат (1961). Като участник в националноосвободителното движение "Млада Босна" той е арестуван от австро-унгарската полиция още в началото на Първата световна война и прекарва военните години в затвор, интернация и болници. И още първата му книга, лирическата проза "Екс Понто", чрез чието заглавие се идентифицира с античния изгнаник Овидий, подсказва превръщането на образа на затворника и изгнаника в основен герой на неговото творчество. Още в ранната си проза Андрич създава и художествения образ на затворника Тома Галус като свой ... |
|
|
"Аз се осмелявам да предскажа, че ще дойде такова едно време, когато хората ще се ценят по Любена. "Четеш ли Любена?", "Възхищаваш ли се от него?" - ще пита потомството и ще узнава друг другиго. Но това ще стане тогава, когато се издадат на бял свят неговите съчинения. Ние сме запознати само с неговото списание Знание; но богатството, онова, което е написано с кръв и нерви, то не е още популяризирано, на твърде малцина е известно. Достатъчно е да ви кажа, че само два екземпляра зная аз от неговите съчинения, и двата в София, а в нашата област - ни един. За бъдещото потомство аз не желая друго нищо ... |
