В този том са представени спомените на поета Иван Динков - творец, който по възраст принадлежи към така нареченото Априлско поколение, но по своята поетическа чувствителност се отличава от него. Тази изострена чувствителност ще открием и във "Време под линия". Както отбелязва самият автор, "споменът и дневникът са единствените непроветриви жанрове... В тях персоната се трансформира в персонаж, максимално предпазен от призрака на забравата". Иван Динков разказва увлекателно не само когато се спира на интересни случки от своя живот, но и когато разгръща страниците на своята богата индивидуална култура. ... |
|
|
"Мисля си: каква енергия трябва на Иван Гранитски , да се издигне с криле като коледна елха, като един крилат Дядо Коледа, и когато се върне в гнездото си, да остави един стих, една мисъл, понякога само една намерена дума, за да я подари на нас, неговите приятели. Иване, продължавай да летиш и да се връщаш при нас!" Акад. Антон Дончев ... |
|
|
"Поемата "Баща на вечността" се роди по един почти мистичен начин. Отдавна разсъждавам върху някои езотерични пейзажи на моя приятел художника Владимир Пенев. Същевременно, когато той прочете първия вариант на поемата не само я хареса, но и предложи нови свои пейзажи, вдъхновени от текста. Така след много разговори стигнахме до идеята да успоредим двадесет и четирите части на поемата с 24 нови пластически видения. Владимир Пенев се интересува не толкова от архитектониката на конкретния пейзаж, макар да е сътворил цели серии от великолепни пейзажи - хълмове, загадъчни морски заливи, лагуни, ниви, угари, ... |
|
|
"Това, което ме ангажира и подтикна да дам публичност на вижданията и преценките си за този рядък с таланта си наш лирик, е преди всичко обсебилата ме неудовлетвореност от досегашното изясняване на проблеми от рода на: Дебелянов и традицията, той сред своите предходници и съвременници, домогването му до рязко открояващо го сред останалите негови връстници-символисти суверенно естетическо верую и поезия. Привлякоха ме и недоизяснените страници от посмъртното битие на поета. Останалите засегнати от мен въпроси само доизразяват част от конкретните общувания с неговото творчество. Оказва се, че дори при толкова многото ... |
|
|
Българската популярна музика нямаше да бъде същата, ако в нея между 1964 г. и 1994 г. не беше творила композиторката Зорница Попова. Едни от най-популярните до днес имена сред вокалните изпълнители достигат до своите звездни върхове благодарение на ръка, подадена от нея. Навреме, безкористно и човечно. Често - при самия дебют. Потвърждават го в настоящата книга Йорданка Христова, Мими Иванова, Кичка Бодурова, дует "Ритон", Георги Христов, Росица Кирилова, Нели Рангелова... всъщност всички интервюирани. Как са създадени песни като "Боса по асфалта", "Джалма", "Слънцето е в моите коси& ... |
|
|
В този труд се излагат в общодостъпна форма същността на международния фрахтов пазар, неговите връзки и конюнктура. Подробно е описана правната техника на фрахтовите операции. Анализира се накратко развитието на търговския флот в света и на международните морски превози на товари след Втората световна война. Таблиците са заимствани от съчинението на "C. F. H. Cufley "Oceans Freights and Chartering. London", 1966 година. Коренни промени в световния търговски флот и в международните морски превози на товари след това не са настъпили. Очертани са основите на трамповото корабоплаване и условията на чартърите, ... |
|
|
В произведенията си Саръилиев изследва въпросите за живота и съзнанието, за паметта, както и общовалидните философски въпроси: за природата, за мисълта, за желанието и свободната воля, за отношението между душата и тялото, между науката и религията, за детерминизма и индетерминизма в природата и т.н. През 1947 г. Саръилиев публикува книгата си “Сократ”, в която представя школата на основателя на моралната наука и всички въпроси, които се явяват около личността и дейността на този мислител. Тази книга е първата част от трилогията Сократ – Платон – Аристотел. Саръилиев е мислител с либерални концепции. Възприемайки възгледа, ... |
|
|
Академик Иван Радев работи като професор във Великотърновския университет "Св. св. Кирил и Методий". Автор е на редица книги върху проблеми на българската литература от XVIII - XIX век: "История на българската литература през възраждането", "Енциклопедия на българската възрожденска литература", "Таксидиотство и таксидиоти по българските земи", "Любовните истории и авантюризмът на българина", "Българската литература на XIX век - от анонимност към авторство", "Другото лице на възрожденската литература", "Библията и българската литература", & ... |
|
|
"Стиховете на Иван Матанов са създадени в тайни духовни скривалища, недопустима светая светих на любовта и свободата. Този кът не е замък, а храм, който има само едно прозорче. През него се вижда бряг и се чуват вълни, които казват: "Не споменавай морето". Любомир Левчев ... |
|
|
Когато съучениците ти лепват прякора Бурундук (Катерицата) и ти се подиграват, защото по физическо не можеш да прескочиш козата и да се покатериш на въже, тогава сърцето ти така се свива, че си готов на всичко, само за да докажеш кой всъщност е Ивас Бондарук. Дори да си излюпиш... джобен дявол! Или да разгадаеш загадката на зловещите стъпки, които отекват през нощта където спиш, или да правиш рискови химически експерименти и накрая да се опиташ да опознаеш изкушенията на "възрастния" живот. "28 дни от живота на Катерицата" е забавно-смешно-драматичната история на един съвременен тийнейджър. Една от най- ... |
|
|
"Капитализмът" не е последната дума в човешката история. На България и на света е необходимо модерно социалистическо дълголетие. Новите леви в Европа, включително Българската левица, възраждат социалистическата перспектива. Радикалният капитализъм може да бъде победен само от настъпателен радикален социализъм. "Лявото крило бе моето идейно-политическо убежище в рамките на все по-одесняващата партия... БСП вместо да въздигне Бузлуджа на Еверест, я превръщаше в една демагогска поляна за епизодично веселие. Нужна беше Нова Бузлуджа, нова лява енергия, нова лява партия...""Българската левица е ... |
|
|
Април 2011 година. Москва. Както стотици пъти през последните двайсет години, Глеб Павловски, най-известният руски политтехнолог, често определян като "сивия кардинал на Кремъл", почти тичешком влетява в сградата, в която се помещава президентската администрация, на път за поредното съвещание. Но този път нещо не е както трябва. Объркан, охранителят му обяснява, че е станала някаква техническа грешка и компютърът твърди, че пропускът на Глеб Олегович е невалиден. Но Павловски се досеща, че грешката не е техническа. На другия ден не само руските вестници, но и "Ню Йорк таймс" и "Файненшъл таймс& ... |
